Кука (Рогле)
| Кука Кука | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Местоположение | Рогле |
| Основаване | Късна античност |
| Собственик | държавна |
Кука или Мая Кишес или Роглевската твърдина (на албански: Маја Kishes, в превод Църковен връх, на македонска литературна норма: Кука, Роглевска тврдина) е антична и средновековна крепост, разположена над положкото село Рогле, Северна Македония.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Кука е висок 250 m хълм на 470 m надморска височина, 1 km северно от Рогле, който гледа на север към теснината на рекичката Суводолица (Сува или Фуш). През теснината минава главният път Скопие — Полог — Охрид.[1] От рида този път се контролира в продължение на много километри на запад и изток и в теснината лесно може да се блокира.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
През Късната античност на връх Кука е построен кастел с размери 120 х 90 m (0,7 ha). Стената е със здрав хоросанен градеж, с три кули в ъглите. В средата доминира голяма базилика с мозаечен под от V - VI век. Открити са монети от късния IV, V и VI век, пещи за топене на мед и оцветяване на стъклени мозаечни тесери с хромни оксиди.[3]
Од ридот се контролира овој пат многу километри на запад и исток и во теснината може лесно да се блокира. Најстари остатоци. На врвот од Кука во доцноантичко време бил подигнат кастел со големина од 120 х 90 м (0,7 ха). Обѕидието е градено во цврст малтерен слог, со три кули на аглите. Во средината доминира голема базилика со мозаичен под (5.—6. век). Најдени се монети од доцниот 4., 5. и 6. век, потоа печки за топење на бакар и боење на стаклени мозаични тесели со хромни оксиди.[3]
Пред източното лице на кастела се простира гранична каменна преграда, наричана днес Марков зид. Дълга е няколко километра — до Бояне и склоновете на Жеден на север и до Раович и масива на Сува гора на юг. Преградата (claustra) е обърната на изток към Скопското поле и съвпада с граничната линия между провинциите Дардания и Превалитана. Задачата ѝ е била да блокира всички второстепенни гранични пунктове в този район.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Сред повърхностните находки има и няколко средновековни предмета: византийски монети — медни скифати от XII - XIII век, тока за колан, част от бронзов кръст — енколпион и пръстен от X - XII век, железни върхове за бронебойни стрели.[3]
Очевидно е, че тази стратегически много важна крепост е била използвана през цялото Средновековие, пазейки главния път от Скопие до Полога и граничните пунктове към сръбските земи на северозапад, както и към Охрид на югозапад.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 333.
- ↑ Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 334.
