Кундинско езеро
Кундинско езеро Кундинско Езеро | |
— блато — | |
Местоположение | Кундино |
---|---|
Дължина | 250 m |
Ширина | 30 – 70 m |
Площ | 13 500 m2 |
Надм. височина | 745 m |
Кундинско езеро в Общомедия |
Кундинското езеро (на македонска литературна норма: Кундинско Езеро) е езеро и мочурище край пробищипското село Кундино, Северна Македония.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Кундино е малко село, разположено на 700 m надморска височина, на 4 километра северозападно от град Пробищип, в подножието на голямата палеовулканична планина Плавица (1297 m), на която има останки от кратер (калдера). Кундинското езеро е много рядък вид естествено езеро, разположено на 1 km на североизток от селото в дъното на дълбока палеовулканична елипсовидна падина, на 745 m надморска височина. Басейнът на езерото е създаден от ерозия на по-малко устойчивите туфи на фона на по-устойчивите андезити, които изграждат рамката около него. Езерото има полукръгла форма, с доминираща посока ИЮ-ЮЗЗ.[1]
След прокопаването на отводнителен канал през 70-те години на ΧΧ век езерото е почти напълно унищожено и сега има временен характер и прилича повече на торфище, с буйна растителност от тръстика и острица. При максимално ниво (при интензивни валежи) дължината му достига 250 m, ширината 30 – 70 m, дължината на бреговата линия е 580 m, а площта му е 13 500 m2. Тогава най-голямата му дълбочина е до 3 m. Езерото получава вода почти изключително от атмосферни валежи от водосборната си област (0,34 km), а я губи чрез изтичане от отводнителния канал, чрез изпарение, потъване.[1]
В 1896 година Гьорче Петров пише в „Материали по изучаванието на Македония“:
„ | При с. Кондово подъ ребрата на Плавица има езеро — блато, голѣмо колкото едно гумно. Отъ него вадѭтъ пиявици.[2] | “ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Милевски, Ивица. Кундино и Кундинско Езеро-убавини помеѓу изгаснатите вулкани! // ИГЕО Портал, 8.12.2011. Посетен на 19 май 2024 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 164.