Курентование

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Курентование
Информация
Сайтkurentovanje.net
Курентование в Общомедия

Карнавалът „Курентование“ (на словенски: Kurentovanje) е най-популярното и етнологично значимо карнавално събитие в Словения. Организирано е за първи път през 1960 г. от Драго Хасл и неговите сътрудници от културни и образователни организации. Този 11-дневен ритуал за пролетта и плодородието се празнува в Птуй, най-стария град в региона, и привлича общо около 100 000 участници всяка година. През 2016 г. е обявен от Lonely Planet за седмия по големина карнавал в света.[1][2][3][4]

Основната му фигура, известна като Курент или Корент, е интерпретирана неправилно като екстравагантен бог на неограниченото удоволствие и хедонизъм в ранните славянски обичаи. На съвременния празник групи куренти или коренти носят традиционни дрехи от овча кожа, държейки дървени тояги с прикрепени кожи на таралеж, наречени ježevke, за чийто шум се смята, че „прогонва зимата“.[4] Така курентите известяват края на зимата и началото на пролетта.[1] Първоначално да бъдеш курент е било привилегия само на неженените мъже,[1] но днес участват и женени мъже, жени и деца.[5]

Като домакин на фестивала, град Птуй е приет във Федерацията на европейските карнавални градове през 1991 г.[6][7]

През 2017 г. обикалянето на курентите от врата до врата е вписано в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.[8]

Карнавални паради[редактиране | редактиране на кода]

Курентование, 1964

Между 1962 и 1991 г. програмата е разделена на две части: преди обяд има парад на народни носии само на градския стадион, а карнавалът се провежда по улиците на града следобед. Със събиране на над 50 000 души всяка година на неделния празник, това е най-голямото словенско еднодневно публично събитие след ски полетите в Планица.[9]

От 1999 г. се избира се „принц на карнавала“ - почетна титла, която се дава на лице, оставило следа в социалния и културния живот и допринесло за запазването карнавалната традиция. При откриването на карнавала принцът получава ключа на града от кмета на Птуй от името на всички карнавални герои, заедно с властта да управлява през карнавалния сезон. Той е протоколен майстор на всички основни карнавални събития и посланик на Kurentovanje, град Птуй и карнавални събития в страната и в чужбина по време на карнавалния сезон.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Kurentovanje in Ptuj | slovenia.si // slovenia.si. Посетен на 2016-01-29.
  2. Refresh.si. Mestna občina Ptuj // ptuj.si. Архивиран от оригинала на 2020-08-07. Посетен на 2016-01-29.
  3. Stefanatos, Haris. Ptuji ready for the traditional Kurentovanje festival // Independent Balkan News Agency. Посетен на 21 January 2016.
  4. а б Kurentovanje - The Slovenian rite of spring and fertility - SNPJ // snpj.org. Архивиран от оригинала на 2016-02-07. Посетен на 2016-01-29.
  5. Znamenito kurentovanje na Ptuju // slovenijanadlani.si. Посетен на 2016-01-29.
  6. Kurentovanje - Culture of Slovenia // culture.si. Посетен на 2016-01-20.
  7. Municipality of Ptuj - Culture of Slovenia // culture.si. Посетен на 2016-01-29.
  8. Door-to-door rounds of Kurenti // UNESCO. Посетен на 22 February 2020.
  9. Tednik Archive (1961-2018) // Digital Library of Slovenia. Посетен на 19 February 2020.
  10. List of all princes of Kurentovanje carnival // kurentovanje.net. Посетен на 19 February 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kurentovanje в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​