Курт фон Франсоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Курт фон Франсоа
Karl Bruno von François
германски изследовател и колонизатор
CurtvonFrancois.jpg
Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия
Научна дейност
Област Топография
Курт фон Франсоа в Общомедия

Курт фон Франсоа (на немски: Curt von François) или Карл Бруно фон Франсоа (на френски: Karl Bruno von François) е германски военен и политически деятел, изследовател, топограф и колонизатор на Африка. Считан е за основател на Виндхук – столицата на Намибия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 октомври 1852 година в Люксембург, Велико Херцогство Люксенбург, син на пруския генерал Бруно фон Франсоа. Курт участва във Френско-пруската война през 1870 – 1871 година, в която баща му загива по време на битката при Шпихерен.

През 1883 година заминава за Югозападна Африка (днес Намибия). Закупува от местния африкански вожд земята около залива Ангра Пекена и назовава създаденото ново селище Людериц на името на Адолф Людериц – собственик на търговската компания, за която работи Франсоа. По този начин създава стабилен плацдарм за по-нататъшното проникване на германските колонизатори във вътрешността на страната.

Експедиции (1884 – 1889)[редактиране | редактиране на кода]

През 1884 – 1885 година с чин лейтенант участва в експедицията на Херман фон Висман в Централна Африка в качеството си на топограф и метеоролог. От декември 1884 до март 1885 година изследва вододела между горното течение река Луби (ляв приток на Санкуру, от басейна на река Касаи) и средното течение на река Лулуа (десен приток на Касаи). По-късно по време на експедицията измерва дебита на р. Касаи в нейното долно течение.

От август до октомври 1885 година заедно с Джордж Гренфел изследва и картира реките Руки и Лулонга (леви притоци на Конго). Изкачва се по Лулонга и по лявата я съставяща река Маринга до началото на нейния плавателен участък, общо около 600 км. Изследва и картира около 650 км от река Руки (Бусира, Чуапа) и около 240 км от нейния ляв приток река Момбойо. Пътешествията си от 1884 и 1885 година описва в книгата „Die Erforschung des Tschuapa und Lulongo“, която е издадена в Лайпциг през 1888 година.

През 1887 година като член на Генералния щаб на армията пребивава в Того и извършва топографски дейности.

През 1889 година вече като капитан, изследва северозападната част на пустинята Калахари между платото Дамараленд и река Окованго в Намибия. Изследва река Оматако (десен приток на Окованго) и част от средното течение на Окованго.

Следващи години (1890 – 1931)[редактиране | редактиране на кода]

Във Виндхук (сега столица на Намибия) през 1890 г. създава военен щаб, от който ръководи германската окупация на страната (от 1962 г. сградата, в която се е помещавал щабът, е музей).

От март 1891 до март 1894 година Франсоа е губернатор на Германска Югозападна Африка и изключително много допринася за утвърждаването на германското присъствие в района, като води няколко победоносни сражения с местните племена и завладява земите им. През 1892 година създава голямо пристанище в крайбрежния град Свакопмунд.

Умира на 28 декември 1931 година в град Кьонигс Вустерхаузен край Берлин на 79-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • Неговото име носи улица „Курт фон Франсоа“ във Виндхук.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Erforschung des Tschuapa und Lulongo: Reisen in Centralafrika, Brockhaus, Leipzig, 1888.
  • Deutsch-Südwest-Afrika, Verlag Georg Reimer, Berlin, 1899.
  • Deutsch-Südwestafrika: Von der Kolonisation bis zum Ausbruch des Krieges mit Witbooi. Unikum Verlag, ursprünglich April 1893, ISBN 9783845722801.
  • Kriegführung in Süd-Afrika, Verlag Georg Reimer, Berlin, 1900.
  • Lehren aus dem Südafrikanischen Kriege für das deutsche Heer. Mit 8 Skizzen, Verlag E. S. Mittler & Sohn, Berlin, 1901.
  • Staat oder Gesellschaft in unseren Kolonien? Referat, erstattet für die 11. Hauptversammlung des "Bundes der Deutschen Bodenreformer", Harrwitz, Berlin, 1901.
  • Der Hottentotten-Aufstand. Studie über die Vorgänge im Namalande v. Jan. 1904 bis 2. Jan. 1905 u. d. Aussichten d. Niederwerfung d. Aufstandes., Berlin, 1905.
  • Verwaltungs-Generalstabsreisen, Verlag Reichsdr., Berlin, 1910.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 322 – 323, 325, 390.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Curt von François“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.