Къщна стоножка
| Къщна стоножка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Scutigera coleoptrata(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||||||||||||
Къщната стоножка (Scutigera coleoptrata) е многоножка, която се среща често в жилищата на човека, особено в малко обитаваните от него помещения — тавани, килери и др.
Описание[редактиране | edit source]
Тя достига дължина 4 cm, има жълтокафяво тяло и крака с по-тъмни и по-светли петна по гърба и страните. Краката ѝ са много дълги, силно подгънати, така че при ходене не допира тялото си до субстрата. Къщната стоножка е много активен хищник. През деня стои скрита в тъмни места — под различни предмети, в цепнатини, а излиза да ловува нощем. Тя се движи ловко по стените и таваните, и то с голяма скорост. За секунда може да изминава до 0,5 m разстояние. С дългите си пипала тя опипва всичко пред себе си и отлично се ориентира. Храни се с мухи, паяци, ларви на различни насекоми и др. Обикновено тези животни стоят неподвижно, в тъмното. Когато стоножката при движението си се допре с пипалата до жертвата си, преди още тя да реагира, хищникът се хвърля върху нея и я ухапва. Единствен ориентир при търсене на храната са пипалата.
Размножаване[редактиране | edit source]
Копулацията на къщната стоножка се предшествува от продължителна брачна игра. Мъжкият и женската пълзят един срещу друг, допират се, отдръпват се, отново се допират и мъжкият полазва под женската. Това продължава понякога десетки минути. Едва в края на тази игра мъжкият отлага сперматофор, след това с краката си подтиква женската към него, за да го поеме. Женската поема сперматофора с краката си и го вмъква в половото си отверстие. Женската снася яйцата си след няколко дни. От тях се излюпват ларви с по 4 двойки крака. След всяко линеене броят на краката постепенно нараства, докато достигне броя, нормален за възрастните (15 двойки).
