К. Бехщайн Пианофортефабрик

C. Bechstein Pianoforte AG
file:///C:/Users/user/Desktop/logo-c-bechsteinag.svg
Рекламен плакат, около 1920 г.
Тип	Aktiengesellschaft
Индустрия	Промишленост
Основаване	1853 г.
Седалище	Берлин, Германия
Служители	170
Продукти	Пиана
Девиз	„Hof-Lieferant Sr. Maj. des Kaisers u. Königs“ („Придворен доставчик на Техни Величества кайзери и крале")
Уебсайт	bechstein.com
C. Bechstein Pianoforte AG в Общомедия

C. Bechstein Pianoforte AG („Бехщайн“) е предприятие за производство на пиана, основано в Берлин, Германия от Карл Бехщайн през 1853 г. в Берлин. Фабриката към днешна дата се намира в Зайфхенерсдорф. Днес, с около 3700 продадени за година инструменти, Bechstein е най-големият европейски производител на пиана и рояли, известен още като "короната" на клавирното производство. За сравнение, в Азия годишно се произвеждат стотици пъти в повече пиана, като само Китай за последните няколко години е произвел над 1 милион пиана на конвейер със съвременните сушилни на дървен материал. Основните изначални идеи на Бехщайн са няколко: безкомпромисното качество в производството, изцяло ръчната изработка и подбора на дървения материал, който по цена се явява по-скъп от златото, тъй като е естествено отлежал и изсъхнал в продължение на 40 до 50 години минимум. С такъв материал като цяло се правят и всички други големи марки пиана (и други скъпи инструменти с акустическа стойност) – роялите „Щайнвег“ (по-късно „Steinway“), „Бьосендорфер“, „Шимел“, „Зайлер“, "Щайнбергер", по-късно марките „Ямаха“, „Фациоли“ и др. Много от професионалистите определят Бехщайн като „автентичната“, „аристократичната“ марка, най-немската марка, марката на големите гении и композитори, и най-уникалната на 19 век до Първата световна война, а „Стейнуей“ като оцелялата марка, новата марка, най-добър роял на 20 в. до началото на 21 в. Това, разбира се, е напълно разбираемо, тъй като Бехщайн претърпяват големи фабрични загуби и патентни катастрофи от войните, а Щайнвег остават почти непокътнати, като изнасят фабриката и патентите си в САЩ, което се явява за тях най-благодатна почва и стават Стейнуей с надледниците си – синове, „Steinway & Sons“. (Днес марка на 21 в. се счита италианската „Фациоли“, марка с уникален, патентован звук, усвоила старите немски традиции, с уникална бутиковост и лукс, произвеждаща само рояли, без пиана, и с рекордна дължина 3,08 – 3,30 m).

Други основни идеи на Бехщайн са роялите да имат уникален и неповторим тембър, типично немски звук, характерен за немския класически период, както и за немския романтизъм. Бехщайн са единствената марка в света, която патентова правенето на инструментите с букет от няколко пласта различна, качествена твърда дървесина, махагон, палисандър, явор, дъб и др., за да се обогатят акустическите и резонансни качества на инструмента. Когато основният дървен материал се смеси с няколко вида по-лек, но също твърд дървен материал, готовата смесица изисква по-малко предадена енергия към нея за да вибрира и резонира. Рефлективно това свойство влияе на слушателя и носи тоновете на големи разстояния, тъй като прави естествено crescendo. Също така, богатата използвана дървена палитра разтваря големите диапазони на обертоновете, отговорен за характерния тембър и колоритността на тона на тези инструменти. Като цяло, Бехщайн имат такива уникални и самородни патенти в производството на инструменти, които и до ден днешен остават в пълна тайна, за жалост, някои унищожени през световните войни. За Бехщайн има добре подкрепени хипотези относно пазарната война, че другата голяма марка Стейнуей е поръчвала от САЩ – в Германия да бъдат атакувани само фабриките на Бехщайн, както и на Блютнер и Бьосендорфер, а на Щайнвег (Стейнуей) да останат непокътнати, което днес предполага защо почти всички патенти на Стейнуей в Германия са останали живи след войната, както и защо е предпочитана световна марка пред останалите немски марки, които са претърпели тотална разруха и са започнали почти отначало. Бехщайн са любими пиана на почти всички големи музиканти от средата на 19 в. до ВСВ. След немската разруха и загуба във ВСВ, Бехщайн като немска марка стават непопулярни и реставрират и преустановяват цялата си дейност, което им коства почти всичко и цялата слава. Чак в края на 20 в. марката възкръсва и успява да се вдигне отново на крака след големия погром, благодарение на няколко големи личности, които решават да припомнят историческия звук на 19 в., но пазарите вече отдавна са заети от Стейнуей, които удобно се възползват от световната следвоенна ситуация в производството на инструменти, и които дори сменят немското си име Щайнвег на Стейнуей по търговска препоръка, с оглед на това, че името „Стейнуей“ би се продавало повече.

Наричат Бехщайн „пианото за пианистите с афинитет към първородното“, както и пианото на Бетовен, въпреки че Карл Бехщайн е роден година преди неговата смърт. Може би, защото това е немският звук, който именно глухият Бетовен е търсел. Бехщайн е любима марка на големи имена в музиката, от композитори до изпълнители – Лист, Брамс, Дебюси, Григ, Бюлов, Бакхаус, Рихтер, Болет и много др.

Старите пиана Бехщайн са може би най-незаменимите инструменти, с неопределена цена, тъй като стойността им зависи от много фактори на историята, качеството на запазеност, годината, нумизматично-античната оценка, ниво на автентичност, предходно притежание, съхранение, еволюция на качествата на инструмента и др.

Фактът, че пианата са преодолели две световни войни, прави цената им още по-голяма. Цената също е неопределима и от гледна точка на това с какъв скин са покрити клавишите. В наши дни слоновата кост е със забранен статут на добив. А много от старите пиана са именно с клавиши от скъпоценен абанос и със слонова кост, която може да достигне до 50 евро за пластина, а един клавиш има скин с по 2 пластини. Тази практика възниква с оглед да се осигури максимален комфорт на пианиста и това да рефлектира на неговото туше, като слоновата кост предоставя една мекота на пипане и нежност при докосване, лесно, но стабилно приплъзване, както и поемане на потта от ръцете и запазване на тяхната топлина при топлообмена между ръцете и клавишите, все качества, с които днес никоя скъпа пластмаса или друг материал не може да се похвали.

Цените на пианата и роялите Бехщайн се определят главно от тяхната големина и някои други съставни компоненти, както и от отлежалостта на дървения материал, а не от качеството на пианата, тъй като се има предвид, че всички инструменти са качествени без изключение.

Днес могат да се намерят малки пиана (Upright Piano, или още „пианино“) на цени от 15,000 до 38,000 евро за по-големи пиана (голямо пианино), и рояли (Grand Piano) на цени от 49,000 евро за малките (кабинетни, академични рояли от 1,60 до 1,90 m) до 58,000 – 96,000 евро за средните концертни рояли, които са над 1,90 m до 2,28 m. Друг хоризонт са големите концертни рояли (над 2,28 m до близо 3 m). Те са с плаваща цена, която може да достигне от 102 000 евро до над 2 млн. евро, (C. Bechstein Луи XV).

Днешните пиана не се предлагат с крайно отлежала дървесина, понеже няма технологично време при такова огромно търсене с 8млрд. население на земята. Затова цените на новите пиана могат да се окажат в пъти по-ниски от тези на старите успешно реставрирани находки, които биха били днес в разцвета на силите си, сякаш правени за няколко века напред.

Марката C. Bechstein са придворен доставчик на инструменти в аристократичните среди до началото на Първата световна война, като кралица Виктория е поръчала лично за себе си няколко рояла за Бъкингамския и Уиндзорския дворец, известни като Викторианските Бехщайни. Оттам се потвърждава и логото на марката с "корона".

Днес продажбата на най-скъпите рояли Бехщайн е като един вид „под наем“. Веднъж закупен, не може да бъде акордиран и ремонтиран от притежателя си. Само представител на фирмата може да го прави, тъй като с продажбата на един такъв роял все едно е „продаден труда на няколко живота“. Издевателството над тези скъпи инструменти дори от собствениците им, е престъпление. Някои от тях са вкарани в списък под защита на ЮНЕСКО. Бехщайн имат цели изкупени специални гори за производството на инструменти.

През 1862 г. C. Bechstein е награден със златен медал в Лондон на международното изложение на пиана.

Чак през 2007 г. е отново награден със златен медал – почетното едноименно звание „Роял на милениума“.

На 17 март 1862 г. Бехщайн доставят на Лист лично поръчан роял, който може да се види в музея в Берлин, и който остава с него до края на живота му.

Известна и добре документирана е привързаността на Брамс към Бехщайн и Стейнуей. Той не е можел да им се нарадва и се е наслаждавал на техните различия и уникалност.

Много ученици на Лист и Бюлов са станали верни почитатели на Бехщайн, което го прави още по-популярен.

Дебюси казва, че „Музиката за пиано е трябвало да бъде писана само за Бехщайн“.

В Москва Скрябин си купува личен роял Бехщайн. Големият пианист Св. Рихтер израства с Бехщайн, като си спомня за него като „една голяма привилегия и награда в детството, доста стимулираща детска награда.“

Много големи пианисти поставят Бехщайн като еталон при свиренето на немската музика, при записването, при концертирането.

Някои го предпочитат особено много и при Шопеновата музика.

Във филма „Пианиста“ (филм за Втората световна война) се показва марката Бехщайн и това каква е нейната съдба.

В наши дни инструментите с марките C. Bechstein, Bechstein Academy и Zimmermann се произвеждат в град Зайфхенерсдорф, а марката W. Hoffmann – в Храдец Кралове‎ в Чехия.

Външни препратки

• Интернет сайт на компанията
• Bechstein в Youtube