Лале на Грейг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лале на Грейг
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Кремови (Liliaceae)
род:Лале (Tulipa)
вид:Лале на Грейг (T. greigii)
Научно наименование
Regel
Лале на Грейг в Общомедия
[ редактиране ]

Лале на Грейг (лат. Tulipa gréigii) е вид цъфтящи растения от рода лале от семейство Liliaceae.

История на откритията[редактиране | редактиране на кода]

Описано от Е. Л. Регел от планината Каратау, първоначално като разновидност на алтайското лале (Tulipa altaica var. karatavica, 1868) след това през 1873 г. като самостоятелен вид. Наречено в чест на Самуил Алексеевич Грейг – президент на Руското общество на градинарите.

Ботаническо описание[редактиране | редактиране на кода]

Луковицата продълговато-яйцевидна, 2 – 4 см в диаметър, с червеникаво-кафяви кожести люспи. Стъблото е високо до 50 см, дръжката е пухкава.

Листата с тъмно лилави ивици, включително 4, по-рядко – 3 или 5.

Цветето е с изящна чаша или чаша, високо до 10 – 12 см, външните листчета са заострени в пухкав връх. Оцветяване – най-често червено, понякога оранжево, ярко жълто, светло кремаво. Дъното на червените форми е черно или жълто, често при светли форми от вътрешната страна на листчетата има червени или пурпурни петна. Влакната и прашниците са жълти, черни или кестеняви.

Плодът е дълъг до 8 см и широк 2,5 см, броят на нормално развитите семена – до 313.

Размножаване – семенно, много рядко вегетативно.

Фенология[редактиране | редактиране на кода]

Цъфти от началото на април до началото на юни, плододава през юни-юли.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Пиемонтски равнини и пътеки от планини, глинести, финоземни, каменисто-човешки склонове, до 2400 м надморска височина. Спонтанните хибриди с Tulipa kaufmanniana и Tulipa albertii не са необичайни в естествените популации.

Разпространение в Казахстан[редактиране | редактиране на кода]

От северните пустини в околностите на Кизилорда по планините и пътеките на Тиен Шан до прохода Кюрдай (области Жамбил, Туркестан и Кизлорда).

Култивиране[редактиране | редактиране на кода]

Тестван за първи път през 1872 г. в Санкт Петербург. През 1877 г. в Холандия е удостоен с първокласна диплома. Първите 15 сорта са получени още през 1889 г., до края на 60-те години на XX век са известни 286 сорта. Отглежда се в ботаническите градини на страните от ОНД и Западна Европа (Холандия, Германия, Англия и др.) В Казахстан – в Лениногорск, Караганда и Алмати (от 1937 г.).

Сортове[редактиране | редактиране на кода]

В международната класификация сортовете от този вид са обединени в отделен клас „Greig Tulips“. Известни естествени форми с височина до 70 см, естествени хавлиени и белоцветни форми и естествени хибриди с лалето на Кауфман [2] . Незаменим елемент на всички форми и хибриди, естествени и култивирани, е шарка от тъмночервени надлъжни ивици, щрихи и петна по листата [3] . В културата лалетата на Грейг цъфтят рано, но по-късно от лалетата на Кауфман. Този клас включва лалето с най-голямото цвете [4] – 'Orange Giant Sunset' (2008). При височина на стъблото 20 – 30 см височината на цветята на този сорт е 20 – 25 см [5] .

През 2013 – 2014 г. в холандски ферми са култивирани 97 сорта от този клас, като общо заемат около 1 % площ на насажденията [6] .

Практическа стойност[редактиране | редактиране на кода]

печат на СССР

Луковиците са годни за консумация. В узбекската и казахстанската народна медицина се използват венчелистчета (при главоболие) и плодове (за белодробни заболявания).

Консервационен статус[редактиране | редактиране на кода]

Вписан в Червената книга на Република Казахстан. Той е защитен в резервата Аксу-Джабагли, ботаническия резерват Беркара (Жамбилска област) и специализирания резерват Красная горка (окръг Тюлкубас на Туркестанска област).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Tulipa Greggii // Ботанически речник / сост. Н. И. Анненков. – СПб.: Тип. Имп. АН, 1878. – XXI + 645 с.
  • Tulipa karatavica // Ботанически речник / сост. Н. И. Анненков. – СПб.: Тип. Имп. АН, 1878. – XXI + 645 с.
  • Eckehardt J. Jäger, Friedrich Ebel, Peter Hanelt, Gerd K. Müller (Hrsg.): Rothmaler Exkursionsflora von Deutschland. Band 5: Krautige Zier und Nutzpflanzen. Spektrum Akademischer Verlag, Berlin Heidelberg 2008, ISBN 978-3-8274-0918-8.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tulipa greigii (Regel). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Воронин, А. Лов за бяло лале // Цветарство. – 2010. – No 3. – С. 54 – 55.
  3. Тамберг, Т. Г. Нова международна класификация // Отглеждане на цветя. – 1983. – No 2. – С. 14.
  4. Oparka, T. Tulips burst in bloom // C&G Newspapers.
  5. What Are the Largest Tulip Bulbs Available? // Gardenguides.com.
  6. Voorlopige statistiek voorjaarsbloeiers 2013 – 2014 // BKD. Архивиран от оригинала на 2014-10-23. Посетен на 2014-09-30.