Латимерия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Латимерия
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
разред:Целакантообразни (Coelacanthiformes)
семейство:Латимериеви (Latimeriidae)
род:Латимерии (Latimeria)
вид:Латимерия (L. chalumnae)
Научно наименование
JLB Smith, 1939
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Латимерия в Общомедия
[ редактиране ]

Латимерията (Latimeria chalumnae), наричана още „целакант“, е един загадъчен и интересен биологичен вид. Той е един от двата открити живи представители на рибите „ръкоперки“ (Coelacanthiformes) (другият е Latimeria menadoensis). Първият екземпляр е открит през 1938 г. край бреговете на Южна Африка. Най-големите популации са наблюдавани край Коморовите острови, които лежат между континентална Африка и остров Мадагаскар.[2]

Действителна снимка

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Латимерията може да достигне дължина от близо 2 метра и тегло до 100 килограма, но обикновено е по-малка, особено мъжките екземпляри, които достигат до около 165 сантиметра дължина.

Латимерията е тъмносиня на цвят с ярко открояващи се бели петна. Именно по петната различните екземпляри се идентифицират и описват от изследователите. Има единичен, удължен псевдобял дроб, изпълнен с мазнина, издължено сърце, рибо-характерни черва със спираловидна форма и осов скелет, състоящ се от куха хрущялна тръба, наречена нотохорда (notocord). Костите на черепа имат шарнирни връзки, позволяващи им да поглъщат едра плячка. Тялото ѝ е слузесто. Не само люспите ѝ отделят слуз, но екстретира през тялото си голямо количество мазнина.

Счита се, че на възраст могат да достигнат до 60 години.

Географско разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Индийския океан, предимно бреговете на Южна Африка южно от Мадагаскар.

Биологичен ареал на обитаване[редактиране | редактиране на кода]

Латимерията живее в дълбоки (около 400 метра), студени (15-17 градуса по Целзий), солени морски води. Обитава предимно вулканични пещери и дупки в застиналата лава.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Един от най-забележителните аспекти на тяхната биология е, че те са вътрешнораждащи. Раждат от яйца до 26 малки, които продължават развитието си от голяма жълтъчна торбичка в корема на майката. Бременността е дълга, около 13 месеца и комбинирана с късното полово съзряване води до много ниско ниво на репродуктивни възможности и голям риск за вида от изчезване. През размножителния период рибите се откриват и разграничават по пол с помощта на рецептори за електричество, разположени в носовата част на главата.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Те не са активни ловци-хищници, очакват плячката им да мине наблизо покрай тях. Хранят се с малки рибки и безгръбначни, които живеят в дълбоките рифове и вулканични склонове.

Латимерията стои на главата си, може да плува назад с корема, обърнат нагоре. Тези необичайни методи са свързани с начина и на откриване на храна, благодарение на носовите си рецептори. Забележителна способност, на която може би се дължи и съхраняването на вида им през хилядолетията, е възможността им да забавят метаболизма си по всяко време и гмуркайки се на огромна дълбочина, за да минимизират хранителните си нужди.

Хранителни навици[редактиране | редактиране на кода]

Месоядни, хранят се предимно с риба и мекотели. Имат носов орган отпред на върха на черепа, който излъчва електромагнитни вълни, използвани за засичане на плячката.

Други особености[редактиране | редактиране на кода]

Латимерията е вид, за който се счита, че е на повече от 360 милиона години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Latimeria chalumnae (JLB Smith, 1939). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. www.iucnredlist.org