Латински сентенции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Латинските сентенции или древноримски афоризми са популярни латински изрази от Древен Рим. Въз основа на Littera scripta manet или устните предания на мислите и мъдростта на римските управници, мислители, сенатори и останали велики личности на римската цивилизация, латинските сентенции, заедно с имената на техните автори-създатели са останали от историята заради своето непреходно значение "изписани със златни букви".[1]

Латинските сентенции са изпитани житейски познания и мъдрости обогатяващи и одухотворяващи съкровищницата на знанието, които подтикват при произнасянето им човек да почувства обаянието на култа към непреходните истини. Dixi.[2]

Популярни латински сентенции[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ab ovo usque ad mala. - От яйцето до ябълката - отначало докрай (римският обяд започвал с яйца и завършвал с ябълки).[2]
  2. Ab Urbe condita. - От основаването на Града.
  3. Abo in pace. - Върви с мир.
  4. Absit invidia verbo. - Да не ме съдят за тези слова.
  5. Abstractum pro concreto. - Абстрактното вместо конкретното.
  6. Abussus abussum invocat. - Бедите никога не идват сами.
  7. Abussus non tollit usum. - Злоупотребата не отменя употребата.
  8. Acceptissima semper munera sunt, auctor quae pretiosa facit. - Най-добрите подаръци са онези, чиято цена е в самия дарител.
  9. Acta est fabula. - Представлението е свършило. ( = Финита ла комедия!)
  10. Ad meliora tempora. - До по-добри времена.
  11. Ad impossibilia nemo obligatur. - Никой не може да бъде задължен към невъзможното.
  12. Ad libitum. - По желание.
  13. Ad majorem Dei gloriam. - Към неповяхващата слава Божия.
  14. Ad narrandum, non ad probandum. - За да разкаже, а не за да докаже.
  15. Ad notam. - За информация.
  16. Ad personam. - Лично.
  17. Advocatus Dei (Diavoli) - Адвокат на Бога. (Дявола).
  18. Aegri somnia. - Сънища на болен.
  19. Aeterna urbs. - Вечен град (Вечния град - Рим).
  20. Age, quod agis. - Прави това, което правиш.
  21. Alea est jacta. - Жребият е хвърлен.
  22. Alter ego. - Друго "аз" или второ "аз".
  23. Alma mater. - Майка хранителка.
  24. Amici diem perdidi! - Приятели, аз загубих ден.
  25. Amicus cognoscitur in amore, more, ore, re. - Приятел се познава в любовта, нрава, речите, делата.
  26. Amantes - amentes. - Влюбените са безумни.
  27. Amat victoria curam. - Победата обича старанието.
  28. Amor vincit omnia. - Любовта побеждава всичко.
  29. Amicus Plato, sed magis amica veritas. - Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.
  30. Aquila non captat muscas. - Орел не ловува мухи.
  31. Aquilam volare doces. - Да учиш орела да лети.
  32. Argumenta ponderantur, non numerantur - Аргументите (доказателствата) се оценяват по значение, не по брой[2]
  33. Ars longa, vita brevis (est). - Животът е кратък, изкуството е вечно.
  34. At Kalendas Graecas. - По гръцкия календар *календи, първия ден от месеца по римския календар (когато цъфнат налъмите)
  35. Aurora Musis amica. - Аврора е приятелка на музите.
  36. Aut - aut. - Или-или.
  37. Aut Caesar, aut nihil. - Или всичко или нищо.
  38. Ave Caesar, morituri te salutant - Отиващите на смърт, Цезаре, те приветстват!
  39. Barba crescit, caput nescit. - Дълги коси, къс ум.
  40. Bene placito. - От добра воля.
  41. Bis dat qui cito dat. - Който върши нещата бързо, ги върши два пъти.
  42. Cantus cycneus. - Лебедова песен.
  43. Carpe diem! - Хвани момента!
  44. Citius, altius, fortius. - По-бързо, по-високо, по-силно.
  45. Clavus clavo pellitur. - Клин клин избива.
  46. Cogito ergo sum. - Мисля, значи съществувам.
  47. Confiteor solum hoc tibi. - Ще се изповядвам в това само на теб.
  48. Corda nostra laudus est. - Нашите сърца са болни от любов.
  49. Cras amet, qui nunquam amavit quique amavit cras amet. - Нека утре заобича онзи, който никога не е обичал, а този който е обичал, нека утре заобича.
  50. Credo, quia verum (absurdum). - Вярвам, защото е истина (е абсурдно).
  51. Cui bono?, Cui prodest?[2] - В чия полза/изгода?
  52. De qustibus et coloribus non est disputantum. - Всеки със своите вкусове.
  53. De mortius aut bene, aut nihil - За мъртвите или добро или нищо[2]
  54. De te fabula narratur. - За теб приказки се разказват.
  55. Dixi et animam salvavi. - Казах това и с това спасих душата си.
  56. Do ut des. - Давам, за да дадеш и ти.
  57. Dum spiro, spero. - Докато дишам се надявам.
  58. Duobus certantibus tertius gaudet. - Двама се карат - третият печели.
  59. Dura lex, sed lex. - Законът е суров, но e закон. (т.е. дори лошите закони трябва да се спазват)
  60. Divide et impera! - Разделяй и владей!
  61. E fructu arbor cognoscitur. - Дървото се познава по плода.
  62. Ecce Homo! - Ето Човекът!
  63. Elephantum ex musca facis. - Да правиш от мухата слон.
  64. Epistula non erubescit. - Хартията не се черви.
  65. Est modus in rebus. - Има мярка в нещата.
  66. Errare humanum est. - Човешко е да се греши.
  67. Ex oriente lux. - Светлината идва от изток; слънцето винаги изгрява от изток[3]
  68. Excusatio non petita accusatio manifesta - гузен, негонен бяга
  69. Experentia est optima magistra. - Опитът е най-добрият учител.
  70. Fas est et ab hoste doceri - Позволено е да се учим дори от врага[2]
  71. Feci quod potui faciant meliora potentes - Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече.
  72. Festina lente! - Бързай бавно!
  73. Felix, qui potuti rerum cogoscere causas. - Щастлив е онзи, който е познал причината на нещата.
  74. Finis coronat opus. - Най-добрата работа е свършената работа.
  75. Fortes fortuna juiat. - Съдбата помага на смелите.
  76. Genibus nitito canus - На колене, куче!
  77. Historia est magistra vita. - Историята е учителката на живота.
  78. Hoc volo sic jubeo sit pro ratione voluntas. - Така повелявам и нека доводът ми бъде моята воля.
  79. Hominem quaero! - Търся човека! (Диоген)
  80. Homo est animal sociale. - Човекът е социално животно.
  81. Homo homini lupus est. - Човек за човека е вълк.
  82. Homo locum ornat, non locus hominem. - Не мястото украсява човека, а човекът мястото.
  83. Homo novus. - Нов човек.
  84. Homo sapiens. - Разумен човек.
  85. Homo sum: humani nihil a me alienum puto. - Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
  86. I, pede fausto! - Върви с щастлива стъпка! (Късмет!)
  87. Ignorantia non est argumentum. - Незнанието не е аргумент.
  88. In medias res. - Право в десетката (същината).
  89. In pace litterae florent. - В името на мира науките процъфтяват.
  90. In vino veritas. - Истината е във виното.
  91. Ira furor brevis est. - Гневът е кратковременен.
  92. Ibi victoria ubi concordia. - Победата е там, където е съгласието.
  93. In hoc signo vinces! - Под това знаме ще победиш.
  94. Jurare in verba magistri. - Да се кълнеш с думите на учителя.
  95. Labor recedet, bene factum non abscedet. - Трудностите ще преминат, а благото дело ще пребъде.
  96. Labores gigunt hanores. - Трудът поражда почести.
  97. Legem brevem esse oportet. - Законът трябва да бъде кратък.
  98. Lectori benevolo salutem. (L.B.S.) - Поздрави на благосклонния читател.
  99. Littera scripta manet. - Написаното остава.
  100. Lupus in fabula. - Говорим за вълка, а той в кошарата.
  101. Lupus non mordet lupum. - Вълк вълка не хапе.
  102. Manifesta non eget probatione - Очевидното не се нуждае от одобрение[2]
  103. Medice, cura te ipsum! - Лекар, излекувай се сам! (От Лука 4:17)
  104. Mens sana in corpore sano. - Здрав дух в здраво тяло.
  105. Modus vivendi - Начин на живот.
  106. Ne quid nimis. - Нищо над мярката.
  107. Nemo omnia potest scire. - Никой не може да знае всичко.
  108. Nescio quid majus nascitur Iliade. - Ражда се нещо по-велико от Илиада.
  109. Nomina sunt odiosa. - Имената са омразни.
  110. Nostra victoria in concordia. - Нашата победа е в съгласието.
  111. Non bis in idem. - Не два пъти за едно и също. (Принцип на наказателното право - след като някой е наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път.)
  112. Non est fumus absque igne. - Няма дим без огън.
  113. Non multa, sed multum. - Не много, но за мнозина.
  114. Non scholae sed vitae discimus. - Ние се учим не заради училището, а заради живота.
  115. Non sum qualis eram. - Аз не съм онзи, който бях преди.
  116. Nosce te ipsum! - Познай себе си!
  117. Nota bene., съкращавано в текстове като NB! - Обърни внимание!, Запомни добре!.
  118. Nulla dies sine linea. - Нито един ден без черта.(Всеки ден трябва да научаваме нещо ново).Това са думи на римски художник, който е казвал, че всеки ден е рисувал поне 1 черта върху картините си.
  119. Oderint, dum metuant - Нека мразят, стига да се страхуват (думи на Калигула)[2]
  120. O fallacem hominum spem! - О лъжлива е надеждата човешка!
  121. O sancta simplicitas! - О свещена простота! (думи на Ян Хус към хората, добавили дърва към кладата му, за да им се опростят греховете)
  122. O tempora! O mores! - О времена, о нрави!
  123. Omnia mea mecum porto. - Всичко свое нося със себе си.(Когато селото на велик мъдрец било подпалено всеки гледал да натовари най-важните си вещи, а когато видели мъдреца, че бяга без да вземе нищо те го попитали защо така. Той отговорил посочвайки главата си, че всичко важно носи със себе си.
  124. Otium post negotium. - Почивка след работа.
  125. Pecunia non olet - Парите не миришат[2]
  126. Per aspera ad astra! - През тръни към звездите.
  127. Periculum in mora. - Опасността е в бавенето.
  128. Persona non grata - нежелано лице; лице, чието присъствие не е желано[2]
  129. Pia desideria - Благи намерения.
  130. Plenus venter non studet libenter. - Ситият стомах е глух към поученията.
  131. Post scriptum. (съкратено P.S.) - След написаното.
  132. Pulsate et aperietur vobis - Чукайте и ще ви се отвори[2]
  133. Qualis rex, talis grex. - Какъвто е попът, такава е и енорията.
  134. Qualis dominus, tales servi. - Какъвто господарят, такъв е и слугата.
  135. Qui tacet, consentire videtur. - Мълчанието е знак за съгласие.
  136. Quo usque Catlina, abuter patientia nostra? - Докога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни?
  137. Quoandoe bonus dormitat Homerus. - Понякога и добрият ни Омир дреме.
  138. Quod erat demonstrandum - Което трябваше да се докаже[2]
  139. Quod licet Jovi, non licet bovi. - Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика.
  140. Quot capita - tot sententiae - Колкото глави - толкова мнения[2]
  141. Repetitio est mater studiorum. - Повторението е майка на знанието.
  142. Salus populi summa lex. - Благото на народа е най-висш закон.
  143. Sancta sanctorum. - Светая светих.
  144. Sapienti sat est. - Това е казано от човек.
  145. Scientia potentia est. - Знанието е сила.
  146. Scripta manent, verba volant - Написаното остава, думите отлитат[2]
  147. Scio me nihil scire. - Аз знам, че нищо не знам.
  148. Sero (tarle) venientibus - ossa. - За закъснелите остават само кокали.
  149. Si taces, consentus. - Който мълчи, се съгласява.
  150. Si vis amari, ama. - Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
  151. Si vis pacem, para bellum. - Искаш мир - готви се за война.
  152. Si vox est - canta! - Ако имаш глас - пей!
  153. Sic itur ad astra. - Така отиват към звездите.
  154. Sic transit gloria mundi. - Така отминава земната слава.
  155. Sine ira et studio. - Без гняв и предубеждения - безпристрастно, обективно.[2]
  156. Sponte sua sina lege - По собствени подбуди.
  157. Tempora mutantur et nos mutamur in illis. - Времената се менят и ние се променяме с тях.
  158. Tempus consilium dabet. - Времето ще покаже.
  159. Terra incognita. - Неизвестна земя.
  160. Tertium non datur. - Няма трети вариант.
  161. Timeo danaos et dona ferentes. - Страхувайте се от данайците, що носят дарове.
  162. Tu quoque, mi fili Brute - И ти ли, Бруте, сине мой?! (думите на Юлий Цезар към Брут, когото видял сред убийците си)[2]
  163. Ubi bene, ibi patria - Където е добре, там е родината[2]
  164. Una hirundo ver non facit. - Една птичка пролет не прави.
  165. Urbi et orbi. - На града и света.
  166. Vae victis! - Горко на победените!
  167. Vale et me ama. - Бъди здрав и ме обичай.
  168. Veni, vidi, vici. - Дойдох, видях, победих.
  169. Verba volant, scripta manent. - Думите отлитат, написано остава.
  170. Veritatis simplex est orato. - Словото на истината е просто.
  171. Vim vi repellere licet. - Насилието се позволява да бъде отблъсвано със сила.
  172. Vive, valeque. - Живей и бъди здрав.
  173. Vivere est cogitare. - Да живееш значи да мислиш.
  174. Vivere est militare - Животът е борба[2]
  175. Volens - nolens. - Щеш-нещеш.
  176. Vox populi - vox Dei. - Глас народен - глас божи.
  177. Vulnerant omnes, ultima nekat - Всички нараняват, последната убива (надпис на часовникова кула)[2]

Древноримски афоризми[редактиране | редактиране на кода]

  • Duo cum faciunt idem, non est idem. - Когато двама правят едно и също нещо, то не е едно и също.
  • Hodie mihi, cras tibi - Днес на мен, утре на теб. (Надпис на надгробни плочи)
  • Imperare sibi maximum imperium est. - Да управляваш себе си е най-голямата власт/управляването на себе си е най-голямата власт (Сенека)
  • Iugula, verbera, ure! - Пробождай, удряй, гори (Гладиаторски възглас)
  • Non bis idem - Не два пъти за едно и също нещо (Правен термин)
  • Panem et circenses - Хляб и зрелища
  • Per aspera ad astra - Чрез/през трудностите към звездите.
  • Ubi bene, ibi patria. - Където (ти) е добре, там е родината (ти).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание, стр. 280.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Речник на чуждите думи в българския език, изд. Наука и изкуство, София - 1978 г.
  3. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание, стр. 282.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]