Латински сентенции

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Латинските сентенции или древноримски афоризми са популярни латински изрази от Древен Рим. Въз основа на Littera scripta manet или устните предания на мислите и мъдростта на римските управници, мислители, сенатори и останали велики личности на римската цивилизация, латинските сентенции, заедно с имената на техните автори-създатели са останали от историята заради своето непреходно значение "изписани със златни букви".[1]

Латинските сентенции са изпитани житейски познания и мъдрости обогатяващи и одухотворяващи съкровищницата на знанието, които подтикват при произнасянето им човек да почувства обаянието на култа към непреходните истини. Dixi.[2]

Популярни латински сентенции[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ab ovo usque ad mala. - От яйцето до ябълката - отначало докрай (римският обяд започвал с яйца и завършвал с ябълки).[2]
  2. Ab Urbe condita. - От основаването на Града.
  3. Abo in pace. - Върви с мир.
  4. Absit invidia verbo. - Да не ме съдят за тези слова.
  5. Abstractum pro concreto. - Абстрактното вместо конкретното.
  6. Abussus abussum invocat. - Бедите никога не идват сами.
  7. Abussus non tollit usum. - Злоупотребата не отменя употребата.
  8. Acceptissima semper munera sunt, auctor quae pretiosa facit. - Най-добрите подаръци са онези, чиято цена е в самия дарител.
  9. Acta est fabula. - Представлението е свършило. ( = Финита ла комедия!)
  10. Ad meliora tempora. - До по-добри времена.
  11. Ad impossibilia nemo obligatur. - Никой не може да бъде задължен към невъзможното.
  12. Ad libitum. - По желание.
  13. Ad majorem Dei gloriam. - Към неповяхващата слава Божия.
  14. Ad narrandum, non ad probandum. - За да разкаже, а не за да докаже.
  15. Ad notam. - За информация.
  16. Ad personam. - Лично.
  17. Advocatus Dei (Diavoli) - Адвокат на Бога. (Дявола).
  18. Aegri somnia. - Сънища на болен.
  19. Aeterna urbs. - Вечен град (Вечния град - Рим).
  20. Age, quod agis. - Прави това, което правиш.
  21. Alea est jacta. - Жребият е хвърлен.
  22. Alter ego. - Друго "аз" или второ "аз".
  23. Alma mater. - Университет.
  24. Amici diem perdidi! - Приятели, аз загубих ден.
  25. Amicus cognoscitur in amore, more, ore, re. - Приятел се познава в любовта, нрава, речите, делата.
  26. Amantes - amentes. - Влюбените са безумни.
  27. Amat victoria curam. - Победата обича старанието.
  28. Amor vincit omnia. - Любовта побеждава всичко.
  29. Amicus Plato, sed magis amica veritas. - Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа.
  30. Aquila non captat muscas. - Орел не ловува мухи.
  31. Aquilam volare doces. - Да учиш орела да лети.
  32. Argumenta ponderantur, non numerantur - Аргументите (доказателствата) се оценяват по значение, не по брой[2]
  33. Ars longa, vita brevis (est). - Животът е кратък, изкуството е вечно.
  34. At Kalendas Graecas. - По гръцкия календар *календи, първия ден от месеца по римския календар (когато цъфнат налъмите)
  35. Aurora Musis amica. - Аврора е приятелка на музите.
  36. Aut - aut. - Или-или.
  37. Aut Caesar, aut nihil. - Или всичко или нищо.
  38. Ave Caesar, morituri te salutant - Отиващите на смърт, Цезаре, те приветстват!
  39. Barba crescit, caput nescit. - Дълги коси, къс ум.
  40. Bene placito. - От добра воля.
  41. Bis dat qui cito dat. - Който върши нещата бързо, ги върши два пъти.
  42. Cantus cycneus. - Лебедова песен.
  43. Carpe diem! - Хвани момента!
  44. Citius, altius, fortius. - По-бързо, по-високо, по-силно.
  45. Clavus clavo pellitur. - Клин клин избива.
  46. Cogito ergo sum. - Мисля, значи съществувам.
  47. Confiteor solum hoc tibi. - Ще се изповядвам в това само на теб.
  48. Corda nostra laudus est. - Нашите сърца са болни от любов.
  49. Cras amet, qui nunquam amavit quique amavit cras amet. - Нека утре заобича онзи, който никога не е обичал, а този който е обичал, нека утре заобича.
  50. Credo, quia verum (absurdum). - Вярвам, защото е истина (е абсурдно).
  51. Cui bono?, Cui prodest?[2] - В чия полза/изгода?
  52. De qustibus et coloribus non est disputantum. - Всеки със своите вкусове.
  53. De mortius aut bene, aut nihil - За мъртвите или добро или нищо[2]
  54. De te fabula narratur. - За теб приказки се разказват.
  55. Dixi et animam salvavi. - Казах това и с това спасих душата си.
  56. Do ut des. - Давам, за да дадеш и ти.
  57. Dum spiro, spero. - Докато дишам се надявам.
  58. Duobus certantibus tertius gaudet. - Двама се карат - третият печели.
  59. Dura lex, sed lex. - Законът е суров, но e закон. (т.е. дори лошите закони трябва да се спазват)
  60. Divide et impera! - Разделяй и владей!
  61. E fructu arbor cognoscitur. - Дървото се познава по плода.
  62. Ecce Homo! - Ето Човекът!
  63. Elephantum ex musca facis. - Да правиш от мухата слон.
  64. Epistula non erubescit. - Хартията не се черви.
  65. Est modus in rebus. - Има мярка в нещата.
  66. Errare humanum est. - Човешко е да се греши.
  67. Ex oriente lux. - Светлината идва от изток; слънцето винаги изгрява от изток[3]
  68. Excusatio non petita accusatio manifesta - гузен, негонен бяга
  69. Experentia est optima magistra. - Опитът е най-добрият учител.
  70. Fas est et ab hoste doceri - Позволено е да се учим дори от врага[2]
  71. Feci quod potui faciant meliora potentes - Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече.
  72. Festina lente! - Бързай бавно!
  73. Felix, qui potuti rerum cogoscere causas. - Щастлив е онзи, който е познал причината на нещата.
  74. Finis coronat opus. - Най-добрата работа е свършената работа.
  75. Fortes fortuna juiat. - Съдбата помага на смелите.
  76. Genibus nitito canus - На колене, куче!
  77. Historia est magistra vita. - Историята е учителката на живота.
  78. Hoc volo sic jubeo sit pro ratione voluntas. - Така повелявам и нека доводът ми бъде моята воля.
  79. Hominem quaero! - Търся човека! (Диоген)
  80. Homo est animal sociale. - Човекът е социално животно.
  81. Homo homini lupus est. - Човек за човека е вълк.
  82. Homo locum ornat, non locus hominem. - Не мястото украсява човека, а човекът мястото.
  83. Homo novus. - Нов човек.
  84. Homo sapiens. - Разумен човек.
  85. Homo sum: humani nihil a me alienum puto. - Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
  86. I, pede fausto! - Върви с щастлива стъпка! (Късмет!)
  87. Ignorantia non est argumentum. - Незнанието не е аргумент.
  88. In medias res. - Право в десетката (същината).
  89. In pace litterae florent. - В името на мира науките процъфтяват.
  90. In vino veritas. - Истината е във виното.
  91. Ira furor brevis est. - Гневът е кратковременен.
  92. Ibi victoria ubi concordia. - Победата е там, където е съгласието.
  93. In hoc signo vinces! - Под това знаме ще победиш.
  94. Jurare in verba magistri. - Да се кълнеш с думите на учителя.
  95. Labor recedet, bene factum non abscedet. - Трудностите ще преминат, а благото дело ще пребъде.
  96. Labores gigunt hanores. - Трудът поражда почести.
  97. Legem brevem esse oportet. - Законът трябва да бъде кратък.
  98. Lectori benevolo salutem. (L.B.S.) - Поздрави на благосклонния читател.
  99. Littera scripta manet. - Написаното остава.
  100. Lupus in fabula. - Говорим за вълка, а той в кошарата.
  101. Lupus non mordet lupum. - Вълк вълка не хапе.
  102. Manifesta non eget probatione - Очевидното не се нуждае от одобрение[2]
  103. Medice, cura te ipsum! - Лекар, излекувай се сам! (От Лука 4:17)
  104. Mens sana in corpore sano. - Здрав дух в здраво тяло.
  105. Modus vivendi - Начин на живот.
  106. Ne quid nimis. - Нищо над мярката.
  107. Nemo omnia potest scire. - Никой не може да знае всичко.
  108. Nescio quid majus nascitur Iliade. - Ражда се нещо по-велико от Илиада.
  109. Nomina sunt odiosa. - Имената са омразни.
  110. Nostra victoria in concordia. - Нашата победа е в съгласието.
  111. Non bis in idem. - Не два пъти за едно и също. (Принцип на наказателното право - след като някой е наказан веднъж, не може да бъде наказан втори път.)
  112. Non est fumus absque igne. - Няма дим без огън.
  113. Non multa, sed multum. - Не много, но за мнозина.
  114. Non scholae sed vitae discimus. - Ние се учим не заради училището, а заради живота.
  115. Non sum qualis eram. - Аз не съм онзи, който бях преди.
  116. Nosce te ipsum! - Познай себе си!
  117. Nota bene., съкращавано в текстове като NB! - Обърни внимание!, Запомни добре!.
  118. Nulla dies sine linea. - Нито един ден без черта.(Всеки ден трябва да научаваме нещо ново).Това са думи на римски художник, който е казвал, че всеки ден е рисувал поне 1 черта върху картините си.
  119. Oderint, dum metuant - Нека мразят, стига да се страхуват (думи на Калигула)[2]
  120. O fallacem hominum spem! - О лъжлива е надеждата човешка!
  121. O sancta simplicitas! - О свещена простота! (думи на Ян Хус към хората, добавили дърва към кладата му, за да им се опростят греховете)
  122. O tempora! O mores! - О времена, о нрави!
  123. Omnia mea mecum porto. - Всичко свое нося със себе си.(Когато селото на велик мъдрец било подпалено всеки гледал да натовари най-важните си вещи, а когато видели мъдреца, че бяга без да вземе нищо те го попитали защо така. Той отговорил посочвайки главата си, че всичко важно носи със себе си.
  124. Otium post negotium. - Почивка след работа.
  125. Pecunia non olet - Парите не миришат[2]
  126. Per aspera ad astra! - През тръни към звездите.
  127. Periculum in mora. - Опасността е в бавенето.
  128. Persona non grata - нежелано лице; лице, чието присъствие не е желано[2]
  129. Pia desideria - Благи намерения.
  130. Plenus venter non studet libenter. - Ситият стомах е глух към поученията.
  131. Post scriptum. (съкратено P.S.) - След написаното.
  132. Pulsate et aperietur vobis - Чукайте и ще ви се отвори[2]
  133. Qualis rex, talis grex. - Какъвто е попът, такава е и енорията.
  134. Qualis dominus, tales servi. - Какъвто господарят, такъв е и слугата.
  135. Qui tacet, consentire videtur. - Мълчанието е знак за съгласие.
  136. Quo usque Catlina, abuter patientia nostra? - До кога, Катилина, ще злоупотребяваш с търпението ни?
  137. Quoandoe bonus dormitat Homerus. - Понякога и добрият ни Омир дреме.
  138. Quod erat demonstrandum - Което трябваше да се докаже[2]
  139. Quod licet Jovi, non licet bovi. - Което е позволено за Юпитер, не е позволено на бика.
  140. Quot capita - tot sententiae - Колкото глави - толкова мнения[2]
  141. Repetitio est mater studiorum. - Повторението е майка на знанието.
  142. Salus populi summa lex. - Благото на народа е най-висш закон.
  143. Sancta sanctorum. - Светая светих.
  144. Sapienti sat est. - Това е казано от човек.
  145. Scientia potentia est. - Знанието е сила.
  146. Scripta manent, verba volant - Написаното остава, думите отлитат[2]
  147. Scio me nihil scire. - Аз знам, че нищо не знам.
  148. Sero (tarle) venientibus - ossa. - За закъснелите остават само кокали.
  149. Si taces, consentus. - Който мълчи, се съгласява.
  150. Si vis amari, ama. - Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
  151. Si vis pacem, para bellum. - Искаш мир - готви се за война.
  152. Si vox est - canta! - Ако имаш глас - пей!
  153. Sic itur ad astra. - Така отиват към звездите.
  154. Sic transit gloria mundi. - Така отминава земната слава.
  155. Sine ira et studio. - Без гняв и предубеждения - безпристрастно, обективно.[2]
  156. Sponte sua sina lege - По собствени подбуди.
  157. Tempora mutantur et nos mutamur in illis. - Времената се менят и ние се променяме с тях.
  158. Tempus consilium dabet. - Времето ще покаже.
  159. Terra incognita. - Неизвестна земя.
  160. Tertium non datur. - Няма трети вариант.
  161. Timeo danaos et dona ferentes. - Страхувайте се от данайците, що носят дарове.
  162. Tu quoque, mi fili Brute - И ти ли, сине Бруте (думите на Юлий Цезар към Брут, когото видял сред убийците си)[2]
  163. Ubi bene, ibi patria - Където е добре, там е родината[2]
  164. Una hirundo ver non facit. - Една птичка пролет не прави.
  165. Urbi et orbi. - На града и света.
  166. Vae victis! - Горко на победените!
  167. Vale et me ama. - Бъди здрав и ме обичай.
  168. Veni, vidi, vici. - Дойдох, видях, победих.
  169. Verba volant, scripta manent. - Думите отлитат, написано остава.
  170. Veritatis simplex est orato. - Словото на истината е просто.
  171. Vim vi repellere licet. - Насилието се позволява да бъде отблъсвано със сила.
  172. Vive, valeque. - Живей и бъди здрав.
  173. Vivere est cogitare. - Да живееш значи да мислиш.
  174. Vivere est militare - Животът е борба[2]
  175. Volens - nolens. - Щеш-нещеш.
  176. Vox populi - vox Dei. - Глас народен - глас божи.
  177. Vulnerant omnes, ultima nekat - Всички нараняват, последната убива (надпис на часовникова кула)[2]

Древноримски афоризми[редактиране | редактиране на кода]

  • Duo cum faciunt idem, non est idem. - Когато двама правят едно и също нещо, то не е едно и също.
  • Hodie mihi, cras tibi - Днес на мен, утре на теб. (Надпис на надгробни плочи)
  • Imperare sibi maximum imperium est. - Да управляваш себе си е най-голямата власт/управляването на себе си е най-голямата власт (Сенека)
  • Iugula, verbera, ure! - Пробождай, удряй, гори (Гладиаторски възглас)
  • Non bis idem - Не два пъти за едно и също нещо (Правен термин)
  • Panem et circenses - Хляб и зрелища
  • Per aspera ad astra - Чрез/през трудностите към звездите.
  • Ubi bene, ibi patria. - Където (ти) е добре, там е родината (ти).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание, стр. 280.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Речник на чуждите думи в българския език, изд. Наука и изкуство, София - 1978 г.
  3. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание, стр. 282.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]