Леонид Кисериев
| Леонид Кисериев | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Леонид Георгиев Кисериев е български предприемач и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1879 година[3] в костурското село Апоскеп, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1901 година влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е четник в апоскепската чета на Стоян Бакалов. Взима участие в сраженията при Вишени, Прекопана, Върбица, Клисура, Черешница, Невеска, Портата на Вич и в кръвопролитния шестчасов бой над Апоскеп в местността[1] Летничков връх срещу два табора войска.[4]
При потушаването на въстанието къщата му е изгорена, а майка му и баща му умират от побой. Кисериев бяга в Америка, откъдето се връща в 1913 година и си построява нова къща в Апоскеп. Поради българското му съзнание обаче е тормозен от властите. На 30 юни 1913 година е арестуван и изтезаван. Освободен е чак през 1916 година и отново емигрира в Америка. По време на Първата световна война къщата му отново е ограбена и опожарена от гръцки паравоенни формирования. Кисериев със семейството си се установява във Варна, Царство България.[4]
На 22 март 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 271.
- ↑ Колектив. Бежанците от Македония във Варна (сборник - III част). Варна, „Фондация Българи от Македония“, 2010. с. 54.
- ↑ Към 22 март 1943 година е на 64 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 272.
