Лидия Филипийска
| Лидия Филипийска Λυδία η Φιλιππησία | |
| християнска светица | |
 Руска икона | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност | римлянка |
| Канонизация | |
| Титли | равноапостолка |
| Главно светилище | „Света Лидия“ |
| Празник | 20 май (Българска православна църква), 3 август (Католическа църква) |
| Лидия Филипийска в Общомедия | |
Лидия Филипийска (на гръцки: Λυδία η Φιλιππησία) е търговка от I век, живееща в македонския град Филипи и обърната в християнството от апостол Павел. Лидия е почитана като светица и в Православната, и в Католическата църква, и е смятана за първата християнка в Европа.[1]
Източник[редактиране | редактиране на кода]
Лидия се споменава в XVI глава на „Деянията на апостолите“. В хода на второто си мисионерско пътешествие апостол Павел отплува от Троада с кораб и пристига в римската провинция Македония, като така за пръв път стъпва в Европа и съответно град Филипи е първият европейски град, в който е проповядвано християнството и Лидия е първият покръстен европеец.
| „ | И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден - в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град - римска колония. В тоя град престояхме няколко дни. А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени. И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел. А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.[2] | “ |
Анализ[редактиране | редактиране на кода]
Името Лидия означава „лидийка“, тоест произхождаща от историческия регион Лидия в Мала Азия. Град Тиатира, край съвременния град Акхисар в Турция, е в Лидия, близо до границата с Мизия и от древни времена е бил един от важните центрове за производство на вълна, тъкани и пурпур (в синодалния превод — „багрен плат“). Фактът на производството на пурпур в Тиатира е епиграфски потвърден. Пурпурните тъкани са оцветявани в Тиатира не с помощта на пурпурни молюски като в Тир, а с помощта на бояджийски брош. Това производство съществува в този регион до XIX век, когато е заменено от анилинови багрила.[3]
Не е изненадващо, че след като се мести от Тиатира във Филипи, Лидия продължава да се занимава с обичайния за родината си бизнес, тъй като търговията с пурпур е печеливш бизнес. Лидия вероятно е по-богата от другите, повярвали в проповедта на Павел и ѝ е по-лесно да приюти апостолите.[4]
Терминът „богобоязлива“ има особено значение в „Деянията“ — така Лука нарича „квазипрозелитите“, тоест езичниците, които почитат Бога Израилев, приемат монотеизма, но не стават прозелити и не влизат в юдейската община.[5][6]
Според преданието Лидия става първата християнска дякониса във Филипи.[1] На предполагаемото място на кръщение на Лидия — веднага извън северозападната порта на Филипи и на няколко метра от основите на римски мост над рекичката Зигактис, са построени параклис и църква „Света Лидия“.[7]
Българската православна църква почита паметта на Лидия Филипийска на 20 май[8], а други православни църкви — на 27 март и 25 юни.[1] В Католическата църква Лидия е вкарана в Римския мартирологий от Цезар Бароний,[9] където за датата 3 август е отбелязано „Philippis in Macedonia sanctae Lydiae purpurariae, quae praedicante ibidem S. Paulo Apostolo, prima omnium credidit Evangelio“.[10] Ревизираното му издание от 2001 година я слага на 20 май и пише „Възпоменание на св. Лидия от Тиатира, която, търговка на пурпур във Филипи, Македония, днес в Гърция, слушайки проповедта на св. Апостол Павел, първа преди всички повярва в Евангелието“.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в St. Lydia of Thyatira // Orthodox Church in America. Посетен на 23 април 2020 г.
- ↑ Деяния на апостолите, 16:11—15.
- ↑ Левинская, И. Деяния Апостолов: Историко-филологический комментарий. Главы 9—28. Санкт-Петербург, Факультет филологии и искусств Санкт-Петербургского государственного университета, Нестор-История, 2008. с. 277-279.
- ↑ Архиепископ Иоанн Сан-Францисский (Шаховской). Размышления на книгу Деяний Святых Апостолов // Архивиран от оригинала на 2014-08-08. Посетен на 2013-04-28.
- ↑ Левинская, И. Деяния Апостолов: Историко-филологический комментарий. Главы I—VIII. Москва, ББИ, 1999. ISBN 5-89647-033-9. с. 46-50.
- ↑ Hahn, Scott. The Acts of the Apostles Revised Standard Version. San Francisco, Ignatius Press, 2002. с. 45.
- ↑ Ιερό Προσκύνημα Αγίας Λυδίας Φιλιππήσιας Βαπτιστήριο // Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου. Посетен на 24 април 2020 г.
- ↑ Календар на Българската православна църква
- ↑ A.A. V.V. Il grande libro dei Santi San Paolo 1998, pp. 1207-1208
- ↑ Martyrologium Romanum ad novam kalendarii rationem et Ecclesiasticae Historiae veritatem restitutum. Venetiis, Apud Antonium Zalterium, MDXCVII. с. 345.
- ↑ Martirologio romano riformato a norma dei decreti del Concilio ecumenico vaticano II e promulgato da papa Giovanni Paolo II. Città del Vaticano - Roma, Libreria editrice vaticana - Fondazione di religione Santi Francesco di Assisi e Caterina da Siena, 2004.
|
