Лисел-спирт

Ли́сел-спи́рти – елементи от рангоута на платноход, представляващи тънки рангоутни дърва на фок- и грот-реите и на фор- и грот-марс-реите, служещи за поставянето на допълнителните платна – лисели.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите споменавания за лисели на долните реи се отнасят към 1625 г., но тогава използването им е много рядко, почти единично явление. Достатъчно широко тяхното използване започва след 1660 г. Започвайки оттогава лисел-спиртите и необходимите за тях бугели започват да се споменават в съответната литература. Първите лисел-спирти се поставят само на долните реи на фок- и гротмачтата, а след 1675 г. започва тяхното използване и по марс-реите.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

На всички съдове освен на нидерландските лисел-спиртите се поставят пред реите. Бугелите за тях направени във вид на железни ленти, огънати на осморка, при това ноковия бугел се разполага на нока на рея, а третния (вътрешния) се поставя на 1/6 от дължината му.

Дължината на лисел-спиртите съставлява от 0,3 до 0,4 дължината на рея. Диаметъра на техния вътрешен край е равен на 1/50 от дължината, а на външния – наполовина. Изстрелите, по които се разтягат долните краища на ундер-лиселите се закрепват на гакове за халки върху руслените. Дължината на изстрелите съставлява от 0,5 до 0,6 дължината на марс-лисел-спиртите.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Р. Хоккель. Постройка моделей судов 16 – 17 веков.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лисель-спирт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.