Логаритмично диференциране

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Логаритмичното диференциране е процес, използван в математическия анализ за намиране на производната на дадена функция f с помощта на нейната логаритмична производна, като се използва зависимостта:[1]

Тази техника се прилага обикновено в случаи, в които логаритъмът на дадена функция е по-лесен за диференциране от самата нея, например при функции, съставени от произведението на отделни части, при което логаритмичната трансформация ги превръща в сбор на съответните части, който е много по-лесен за диференциране. Логаритмичното диференциране може да бъде полезно и при функции, повдигнати на степен от променливи или други функции. Методът се основава на верижното правило и на свойството на логаритмите да преобразуват произведения в сборове и частни в изваждания.[2][3] Той може да се използва, поне частично, за диференциране на почти всяка ненулева диференцируема функция.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Krantz, Steven G. Calculus demystified. McGraw-Hill Professional, 2003. ISBN 0-07-139308-0. с. 170.
  2. N.P. Bali. Golden Differential Calculus. Firewall Media, 2005. ISBN 81-7008-152-1. с. 282.
  3. Bird, John. Higher Engineering Mathematics. Newnes, 2006. ISBN 0-7506-8152-7. с. 324.