Локус на контрола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Локус на контрола е термин в психологията, който се свързва с убежденията на личността относно причините за добрите или лошите резултати в нейния живот изобщо или в конкретна сфера като здраве или образование. Концепцията е развита от Джулиян Ротър през 1954 г. и от тогава става важен аспект в личностните изследвания.

Склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори се нарича "външен локус на контрола" (екстерналност).

Склонността да се приписват резултати от действията на вътрешни фактори се нарича "вътрешен локус на контрола" (интерналност). Вътрешни фактори тук се явяват свойствата на личността на индивида: неговите усилия, собствените положителни и отрицателни качества, наличието или отсъствието на необходими знания, умения и навици.

"Локусът на контрола" се нарича още "локализация на контрола на волевите усилия"[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. А. В. Петровский, М. Г. Ярошевский, Психология. Учебник для вузов по пед. специальностям, Волевые действия, М., изд. Академия, 1998, 500

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • Въпросник на Ротър (на руски) - Въпросника, обработка на отговорите и интерпретация на резултатите
  • Въпросник на Ротър (на руски) - Възможност да се направи въпросника на Ротър и да се получат резултатите онлайн
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.