Лудвиг фон Бранденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лудвиг фон Бранденбург
принц и маркграф на Бранденбург
LudwigBrand1666.jpg
Лудвиг фон Бранденбург
Лични данни
Роден
Починал
7 април 1687 г. (20 г.)
Погребан в гробницата на Хоенцолерните в Берлинската катедрала
Семейство
Баща Фридрих Вилхелм фон Бранденбург
Майка Луиза Хенриета Оранска
Брак Лудвика Каролина Шарлота Радзивил
Лудвиг фон Бранденбург в Общомедия

Лудвиг фон Бранденбург (на немски: Ludwig von Brandenburg; * 8 юли 1666 в Клеве; † 7 април 1687 в Потсдам) е принц и маркграф на Бранденбург.

Той е третият останал жив син на курфюрст Фридрих Вилхелм фон Бранденбург (1620 – 1688) и първата му съпруга Луиза Хенриета Оранска (1627 – 1667), дъщеря на принц Фридрих Хайнрих Орански, граф на Насау. По-големите му братя са Карл Емил и Фридрих, първият крал на Прусия.

Лудвика Каролина Радзивил (1875)

Лудвиг Лудвиг се жени на 7 януари 1681 г. в Кьонигсберг за принцеса Лудвика Каролина Шарлота Радзивил (* 27 февруари 1667, † 25 март 1695), единствената дъщеря и наследничка на пруския княз-щатхалтер Богуслав Радзивил.[1]. Нейната зестра са господствата Таураге и Сейрияй в Полша. След женитбата му Лудвиг остава дълго време в ниделандския университетски град Утрехт.[2] Бракът е бездетен.

На 7 април 1687 г. Лудвиг умира внезапно на сутринта след дворцов бал в дворец Потсдам вероятно от отрова. Една племенница на курфюрстинята Доротея София е заподозряна, че е отровила Лудвиг с „голям портокал“.[3] Лудвиг е погребан в гробницата на Хоенцолерните в Берлинската катедрала.[4].

Вдовицата му се омъжва втори път през 1688 г. за курфюрст Карл III Филип фон Пфалц.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Schubert: Handbuch der allgemeinen Staatskunde von Europa, Bornträger, 1846, S. 58 f.
  • Eduard Vehse: Preussische Hofgeschichten. Neu herausgegeben von Heinrich Conrad. Erster Band, Georg Müller, München 1913

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 3
  2. Vehse (Literatur), S. 219, 209
  3. Vehse S. 176
  4. Friedrich Buelau: Geheime Geschichten und räthselhafte Menschen, Sammlung verborgener oder vergessener Merkwürdigkeiten, 1857, p. 121