Луис Оргас Йолди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис Оргас Йолди
испански генерал
Званиегенерал-лейтенант[1]
Служи наИспания Кралство Испания
Испания Франкистка Испания
Род войскиИспанска армия
Битки/войниРифска война
Гражданска война в Испания
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
31 януари 1946 г. (64 г.)
Луис Оргас Йолди в Общомедия

Луис Оргас Йолди (на испански: Luis Orgaz Yoldi) е испански генерал от националистите по времето на Гражданската война в Испания.

По-късно той става критик на режима на Франсиско Франко и агитира за възстановяването на монархията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

От най-ранна възраст Оргас е твърд защитник на монархизма.[2] В резултат на това е в подозрение по време на управлението на Мануел Асаня, което води до поставяне на Оргас под домашен арест и след това заточение на Канарските острови през 1931 г. Подозренията обаче не са безпочвени, тъй като подобно на много водещи монархисти в Испания по това време, Оргас е замесен в редица заговори. Близък до генерал Емилио Мола, Оргас е един от няколкото водещи офицери, които се присъединяват към генерала в заговор срещу правителството на Народния фронт в началото на 1936 г.[3]

Гражданска война[редактиране | редактиране на кода]

След избухването на Гражданската война е назначен да командва националистическите сили на Канарските острови.[4] По време на ранните етапи на Гражданската война е една от първите водещи фигури, които повтарят призивите на Алфредо Кинделан за един лидер на националистите.[5] Той също така бързо изразява подкрепата си за Франсиско Франко за ролята.[6]

През декември 1936 г. Оргас е преместен да командва Централния фронт, въпреки че ранният опит за атака на републиканските позиции е неуспешен, поради значителното числено предимство на което се радват Интернационалните бригади в района.[7] Подновена офанзива по същата линия през януари 1937 г. води до задънена улица. Оргас поема официалното командване в битката при Харама, въпреки че в действителност заповедите за продължаване на натиска, което води до големи загуби на животи и за двете страни, идват директно от Франко.[8] Тъй като италианците силно критикуват командването при Харама, Франко се опитва да ги успокои, като освобождава Оргас от командването му.[9]

Монархически заговор[редактиране | редактиране на кода]

Когато Франко поема контрола, той назначава Оргас за върховен комисар (Alto Comisario) и главнокомандващ в Испанско Мароко.[10] Въпреки това двамата не се разбират и до 1941 г. Оргас открито обсъжда възможността за военни действия срещу Франко, след като осъзнава, че той няма намерение да възстанови монархията.[11] До март 1942 г. се разпространяват слухове, че той, Кинделан и генерал Еухенио Еспиноса де лос Монтерос са на ръба да предприемат монархически преврат.[12] Събитията стигат толкова далеч, че през август 1943 г. той намеква на Педро Сайнц Родригес, че е готов да поведе 100 000 души в открит бунт, стига фракцията около Инфанте Хуан, граф на Барселона, която Сайнц води, да осигури признаване от Съюзниците.[13]

Несигурен колко голяма подкрепа има, Оргас се отказва от плановете си за преврат и вместо това поема инициативата в армейска петиция до Франко, призоваваща за възстановяване, представена на 13 септември 1943 г. от генерал Хосе Енрике Варела.[14] Промяната на позицията му също е силно повлияна от това, че Франко му посочва, че има досие с подробности за редица корупционни сделки, сключени от Оргас в Северна Африка, разкрития, които потенциално биха могли да съсипят генерала.[15]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Оргас е повишен в позицията началник на Върховното командване на отбраната, т.е. началник на щаба на испанските въоръжени сили, веднага след Втората световна война, когато Франко прави редица назначения, предназначени да върнат потенциални врагове в пътя.[16] Въпреки това успява да остане на поста по-малко от година преди смъртта си в началото на 1946 г. Неговият внук, Луис Хавиер Бенавидес, става трудов адвокат и член на нелегалната Комунистическа партия на Испания и е една от жертвите на клането в Аточа през 1977 г.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Góngora, Francisco. Los generales vitorianos que acaban de perder su calle en Madrid // 26 July 2016.
  2. ↑ Paul Preston, Franco, Fontana Press, 1995, p. 177
  3. ↑ Antony Beevor, The Battle for Spain: The Spanish Civil War 1936-39, Weidenfeld & Nicolson, 2006, p. 55
  4. ↑ Beevor, p. 63
  5. ↑ E. de Blaye, Franco and the Politics of Spain, Penguin, 1976, p. 106
  6. ↑ de Blaye, p. 108
  7. ↑ Beevor, p. 212
  8. ↑ Beevor, p. 236
  9. ↑ Preston, p. 230
  10. ↑ de Blaye, p. 113
  11. ↑ Preston, p. 443
  12. ↑ Preston, pp. 456-7
  13. ↑ Preston, p. 496
  14. ↑ Preston, p. 498
  15. ↑ Preston, p. 499
  16. ↑ Preston, p. 527
  17. ↑ Reverte & Reverte, La matanza de Atocha, La Esfera de los Libros, 2016, p.156
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luis Orgaz Yoldi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Луис_Оргас_Йолди&oldid=11844470“.