Любен Станчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Станчев
български журналист и общественик
Stanchev l.jpg
Роден
Починал
неизв.

Националност българин

Любен Станчев е български журналист и общественик, активен деец за български малцинствени права по време на румънското управление на Южна Добруджа (1913 – 1940 г.).[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 февруари 1904 г. в село Сърнино, област Добрич, в богато и многодетно земеделско семейство. Първо отделение завършва в родното си село, гимназия във Варна, през 1924 г. се записва студент в Букурещкия университет, който по-късно прекъсва, за да се отдаде на журналистическата професия.[1]

Журналист, публицист, общественик, той е основател и редактор на първите български малцинствени вестници „Нов живот", „Куриер", „Единство", „Добруджански куриер", „Обнова", от чиито страници защитава „беззащитното население на Добруджа". Автор е на книгата с къси разкази и импресии – „Недомлъвки".[1] Първоначално сподвижник на идеята за самостоятелна българска "миноритарна партия", от 1930 г. насетне Станчев лобира за създаването на надпартийна общобългарска организация, за създаването на която която работи с известния добруджански политик Христо Стефанов.[2]

След 9 септември 1944 г. Любен Станчев е арестуван и съден от Народния съд, разстрелян е на 6 март 1945 г.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Петров, Петър. 30 януари – рожденият ден на уникалния добруджанския журналист Любен Станчев, екзекутиран от „Народния съд“ през 1945 г.. // dobrudjabg.com, 30 януари 2018 г. Посетен на 18 октомври 2018 г. (на български)
  2. История на Добруджа, т. 4, Фабер, В. Търново, 2007, с. 451