Любен Станчев (революционер)
Тази статия е за революционера. За общественика вижте Любен Станчев (общественик).
| Любен Станчев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
20 февруари 1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 декември 1940 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Димитър Станчев |
| Любен Станчев в Общомедия | |
Любен Димитров Станчев е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Любен Д. Станчев е роден в град Варна, Княжество България, на 20 февруари 1885 година в семейството на просветния деец Димитър Станчев (1847 - 1905) от Шумен. Завършва трети клас във Варна и започва работа като железарски работник. Увлича се от македонските освободителни борби и на 17 години постъпва като знаменосец в четата на войводата Никола Лефтеров на Върховния македоно-одрински комитет. По-кънно е знаменосец на съединените чети на Лефтеров и мичман Тодор Саев, които оперират в Разложко и Горноджумайско. През есента на 1902 година участва в Горноджумайското въстание, като се сражава на 26 октомври 1902 година в местността Сейково при Белица, Разложко. Участвувал и в сражения в Горноджумайско, край селата Падеж и Лешко, и други. След Илинденско-Преображенското въстание и по-късно в 1906 година отново е в четата на Никола Лефтеров.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година Станчев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в партизанския отряд на Никола Лефтеров, който действува в гърба на османската армия в Източна Македония.[1][2] След това служи в 3-а и 4-а рота на 10-а прилепска дружина. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[2]
През 1915 година е призован от генерал Александър Протогеров като специалист по взривове в голямата чета на ВМОРО, която по Великден същата година навлиза в Македония, води сражения със сръбски войски и успява да хвърли във въздуха големия железопътен мост на река Вардар при Удово. През септември 1915 година е мобилизиран и участва в Първата световна война като фелдфебел в 61-ви пехотен полк.[1]
След войната Станчев отваря железарска работилница във Варна. Подпредседател е на Варненската търговско-индустриална и занаятчийска камара.[1]
Любен Станчев умира на 30 декември 1940 година от апоплектичен удар.[1] Вдовицата му е принудена да постъпи на работа в текстилната фабрика „Пилософ, Каракунев & Сие“.[3] На 1 април 1943 година вдовицата му Ганка, жителка на Варна, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 296.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 297.
