Направо към съдържанието

Любен Станчев (общественик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за общественика. За революционера вижте Любен Станчев (революционер).

Любен Станчев
български журналист и общественик
Роден
Починал
6 март 1945 г. (41 г.)
Любен Станчев в Общомедия

Любен Станчев е български журналист и общественик, активен деец за български малцинствени права по време на румънското управление на Южна Добруджа (1913 – 1940 г.).[1]

Роден е на 14 февруари 1904 г. в село Сърнино, област Добрич, в богато и многодетно земеделско семейство. Първо отделение завършва в родното си село, гимназия във Варна, през 1924 г. се записва студент в Букурещкия университет, който по-късно прекъсва, за да се отдаде на журналистическата професия.[1]

Журналист, публицист, общественик, той е основател и редактор на първите български малцинствени вестници „Нов живот", „Куриер", „Единство", „Добруджански куриер", „Обнова", от чиито страници защитава „беззащитното население на Добруджа". Автор е на книгата с къси разкази и импресии – „Недомлъвки".[1] Първоначално сподвижник на идеята за самостоятелна българска „миноритарна партия“, от 1930 г. насетне Станчев лобира за създаването на надпартийна общобългарска организация, за създаването на която работи с известния добруджански политик Христо Стефанов.[2]

След 9 септември 1944 г. Любен Станчев е арестуван и съден от Народния съд, разстрелян е на 6 март 1945 г.[1][3]

  1. а б в г Петров, Петър. 30 януари – рожденият ден на уникалния добруджанския журналист Любен Станчев, екзекутиран от „Народния съд“ през 1945 г. // dobrudjabg.com, 30 януари 2018 г. Посетен на 18 октомври 2018 г.
  2. История на Добруджа, т. 4, Фабер, В. Търново, 2007, с. 451
  3. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 354 – 355.