Люксембургски език

Люксембургски език
Lëtzebuergesch
	Люксембургски език Lëtzebuergesch
/[ˈlətsəbuə̯jəʃ]/
Страна	Люксембург, Белгия
Регион	Западна Европа
Говорещи	300 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Германски; Западногермански; Горногермански; Западни среднонемски; Мозелфранконски; Люксембургски;
Официално положение
Официален в	Люксембург
Малцинствен в	Белгия
Регулатор	Постоянен съвет по люксембургски език
Кодове
ISO 639-1	lb
ISO 639-2	ltz
ISO 639-3	ltz
	Уикипедия на Люксембургски език
	Люксембургски език в Общомедия

Люксембургският език (Lëtzebuergesch) е източнофранконски вариант на немския език, говорен от около 300 000 души в Люксембург и Белгия. От 1984 г. е кодифициран като официален език в Люксембург.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Отнася се към Индоевропейското езиково семейство, Германска езикова група.

Съществуват различни диалектни форми на люксембургския: Areler, Eechternoocher, Kliärrwer, Miseler, Veiner, Weelzer и др.

История[редактиране | редактиране на кода]

За люксембургците диалектът е силен национален символ. Развитието му е неразривно свързано с историята на Люксембург, макар че националното съзнание се е оформило едва през 20 век.

Например опитите за налагане на високонемската форма като основна по време на Втората световна война от една страна е засилило издигането на люксембургския до нов национален символ, а от друга това е довело до повишената употреба на основно френски заемки.

С цел съхраняване на люксембургската идентичност, правителството и медиите все повече спомагат за налагането на люксембургския и поощряват използването му.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Съществителни и местоимения.

Граматическият род в люксембургския се изразява с определителния член den/de(d'), показателни и притежателни местоимения, например mäin (бг. мой), dësen (бг. тези), keen (бг. никакъв) и допълнения.

Падежи

В люксембургския език има 3 падежа: винителен (който поема функцията и на именителния падеж), дателен и (само в определени случаи) родителен. От именителния падеж са останали само някои номинални фрази.

Тъй като родителният падеж не е оформен, притежателните отношения се образуват с дателен падеж (както в английски periphrastic genitive и в немски Genitivumschreibung). Изключение са отделни изрази като:

Ufanks der Woch (бг.: началото на семицата)
Enn des Mounts (dt.: краят на месеца)

Число на съществителните имена

В единствено число съшествителните имена не са маркирани, а в множествено число те получават различни окончания. В множествено число не се прави разлика между половете.

Лични местоимения в именителен, винителен и дателен падеж

1л. Ед.ч. ech, mech, mir – аз, мен, на мен

2л. Ед.ч. du, dech, dir – ти, теб, на теб

3л. Ед.ч. м.род hien (en), hien (en), him (em) – той, него, на него

3л. Ед.ч. ж.род si (se), si (se), hir (er) – тя, нея, на нея

3л. Ед.ч. ср.род hatt (et) hatt (et) him (em) – то, него, на него

1л. Мн.ч. mir (mer), äis/eis, äis/eis — ние, нас, на нас

2л. Мн.ч. dir (der), iech, iech – вие, вас, на вас

3л. Мн.ч. si (se), si (se), hinnen (en) – те, тях, на тях

Учтивата форма се образува подобно на френския език от второ лице мн.ч.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия на Люксембургски език