Лютиковидна съсънка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лютиковидна съсънка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
разред:Лютикоцветни (Ranunculales)
семейство:Лютикови (Ranunculaceae)
род:Анемоне (Anemone)
вид:Лютиковидна съсънка (A. ranunculoides)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Лютиковидна съсънка в Общомедия
[ редактиране ]

Лютиковидната съсънка[1] (Anemone ranunculoides), известна още като жълто анемоне, жълто горско анемоне и пеперудено анемоне, е вид тревисто многогодишно растение, което расте в горите в по-голямата част от континентална Европа и по-рядко в средиземноморския регион.[2] Понякога се среща като разнесено извън градините растение.[3]

Растението е включено и в списъка на лечебните растения съгласно Закона за лечебните растения.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

  • лютиковидна съсънка – името идва от жълтите цветчета, приличащи на цвета на лютиче.[4]
  • жълто горско анемоне – заради жълтия си цвят и горско местообитание

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лютиковидната съсънка е тревисто растение, което отмира обратно към кореноподобните си коренища до средата на лятото. Корените се разпространяват точно под земната повърхност и се размножават бързо, допринасяйки за бързото му разпространение в горски условия. Цветето е с диаметър около 1,5 сантиметра (0,59 инча), с от пет до осем сегмента, подобни на венчелистчета (всъщност чашелистчета) с наситено жълто оцветяване. Цъфти между март и май в Северното полукълбо.

Култивация[редактиране | редактиране на кода]

Растението се отглежда широко като градинско растение, особено в алпинеума и любителите на алпийската градина. Наградено е с награда за градински заслуги (Award of Garden Merit) от Кралското градинарско общество. Двуцветната форма „Pleniflora“ (понякога изброена като „Flore Pleno“) също е получател на наградата.[5] Anemone ranunculoides ‘Frank Waley’ се характеризира с по-голям растеж, по-здрав сорт, понякога се предлага като миниатюрният подвид A. ranunculoides subsp. wockeana и селекция, известна като A. ranunculoides 'Laciniata', с фино разделени листа.

Подобни видове[редактиране | редактиране на кода]

Горското анемоне е подобно на A. ranunculoides, но има малко по-големи цветове (обикновено бели, но те могат да бъдат розови или люлякови, често с по-тъмен нюанс на гърба на венчелистчетата).

Хибриди[редактиране | редактиране на кода]

Anemone×lipsiensis (в центъра) със своите родители

Anemone × lipiensis е хибрид между жълто цъфтящата лютиковидна съсънка (Anemone ranunculoides) и бяла съсънка (Anemone nemorosa)[6] и има бледожълти цветя; често се среща там, където двата вида родители растат близо един до друг.[7] A. × lipiensis 'Pallida' е най-известният резултат от тази кръстоска.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Закон за лечебните растения // lex.bg. Посетен на 2022-10-20.
  2. Phillips, Roger and Rix, Martyn, Bulbs, Pan Macmillan, London, revised edition, 1989, p73. ISBN 0-330-30253-1
  3. W. Keble Martin. Concise British Flora in Colour. Ebury Press and Michael Joseph, London, second (revised) edition, 1971. с. late 1.
  4. Етимология
  5. Anemone ranunculoides 'Pleniflora' // RHS. Посетен на 12 April 2020.
  6. Хибрид
  7. Roger Phillips & Martyn Rix. Bulbs. revised. Pan Macmillan Ltd, London, 1989. ISBN 0-330-30253-1. с. 73.
  8. Anemone×lipsiensis 'Pallida' // RHS. Посетен на 12 April 2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anemone ranunculoides в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​