Мазуринска Кръмчая
| Мазуринска Кръмчая | |
| Първо издание | XIV век г. |
|---|---|
| Оригинален език | старобългарски |
| Жанр | номоканон |
Мазуринската Кръмчая или Кормчая (на руски: Мазуринская Кормчая) е български ръкопис от третата четвърт на XIV век, съхраняван в Руския държавен архив за древни актове в Москва, Русия.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Ръкописът е българска редакция, съкратена преработка на Светосавската Кръмчия. Издаден е почти едновременно от Красимира Илиевска в 1999 година[2] и в Москва в 2002 година.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 818. (на македонска литературна норма)
- ↑ Илиевска 1999: Илиевска, Кр. Мазуринска крмчиja. Стари текстови VI. Скопje, 1999.
- ↑ Белякова, Е.В., К. Илиевская, О.А. Князевская, Е.И. Соколова, И.П. Старостина, Я.Н. Щапов. Мазуринская кормчая : памятник межславянских культурных связей XIV-XVI вв. : исследование, тексты. Москва, Индрик, 2002. ISBN 5-85759-147-3.
