Преглед на кода на Македонци (нация)

{{Други значения|жителите на Северна Македония|жителите на Македония в Античността|Древни македонци|жителите на областта Македония|Македонци}}
{{Етническа група
| група           = Северномакедонци
| картинка        = Makedonski Nosii 2.jpg
| текст           = 
| брой            = 1,5 милиона<ref>{{cite book |title= Македонски Иселенички Алманах '95 |last= Nasevski |first= Boško |coauthors= Angelova, Dora. Gerovska, Dragica |year= 1995 |publisher= Матица на Иселениците на Македонија |location= Skopje |pages= 52 – 53 }}</ref>
| по_места        = {{Северна Македония}}: 1 073 375 (2021)<br>{{Австралия}}: 83 978 (2006)<br>{{Италия}}: 74 162 (2006)<br>{{Германия}}: 62 295 (2006)<br>{{знаме|Швейцария|civil}}: 61 304 (2005)<br>{{USA}}: 51 733 (2006)<br>{{Канада}}: 37 055 (2006)<br>{{Турция}}: 31 518 (2001)<br>{{Сърбия}}: 14 767 (2022г.)<ref>[https://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf]</ref><br>{{Австрия}}: 13 696 (2001)<br>{{Чехия}}: 11 623 (1996)<br>{{Унгария}}: 7253 (1996)<br>{{Словакия}}: 4600<br>{{Хърватия}}: 4270 (2002)<br>{{Словения}}: 3972 (2002)<br>{{Швеция}}: 3669 (2006)<br>{{Белгия}}: 3419 (2008)<br>{{Дания}}: 3349 (2008)<br>{{Норвегия}}: 3045 (2008)<br>{{Албания}}: 2 281 (2023г.)<ref>https://shqiptarja.com/uploads/ckeditor/667eb96647c4bcens-2023.pdf</ref><br>{{Франция}}: 2300 (2003)<br>{{Босна и Херцеговина}}: 2278 (2005)<br>{{България}}: 1654 (2011)<br>{{Русия}}: 1000<br>{{Черна Гора}}: 819 (2003)<br>{{Гърция}}: 422
| сродни          = [[българи]], [[южни славяни]], [[славяни]], [[индо-европейци]]
| карта           = Map of the Macedonian Diaspora in the World.svg
| карта-пояснение = Разселение на македонците по света
}}
'''Македонците''' ({{lang|mk|македонци}}), наричани понякога '''славомакедонци''',<ref>Европейският посланик в Македония разгневи Скопие с термина славомакедонци. [https://www.dnevnik.bg/evropa/razshiriavane/2012/11/18/1949670_evropeiskiiat_poslanik_v_makedoniia_razgnevi_skopie_s/amp/  18 ное 2012, Дневник.]</ref><ref>Проф.Михайлидис: До 1941 г. България и Македония са едно. [https://bgnes.bg/news/prof.mikhailidis-do-1941-g-b-lgaria-i-makedonia-sa-edno/ БГНЕС, 21.01.2022 г.]</ref> съгласно идеологията на [[македонизъм|македонизма]] са [[Славянски езици|славяноезичните]] жители на географската област [[Македония (област)|Македония]] или произхождащите от нея такива, които имат македонска национална идентичност. На практика това са главно славяноезичните граждани на [[Северна Македония]].  След [[Преспанско споразумение|Преспанското споразумение]] от 2018 година и официалната промяна на името на държавата от Република Македония в Република Северна Македония, те започват да бъдат наричани също и '''северномакедонци'''.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/245811-petkov-i-vasilev-pred-severnomakedontsi-iskame-nov-podhod-skopie-i-sofiya | заглавие = Петков и Василев пред северномакедонци: Искаме нов подход между Скопие и София | достъп_дата = 7 декември 2021 г | фамилно_име =  | първо_име =  | автор_препратка =  | съавтори =  | дата = 15 ноември 2021 г | труд =  | издател = Bgonair  | формат =  | страници =  | архив_уеб_адрес =  | архив_дата =  | цитат =  | език-скрит =  | език =  }}</ref>

== История ==
=== Предпоставки ===
[[Файл:Bitolski nadpis.jpg|мини|200px|ляво|[[Битолски надпис|Битолски надпис (1015)]]. През 2006 г. при изготвянето на туристически каталог на Битоля, Френското консулство в града, спонсориращо събитието, използва за корицата илюстрация на артефакта, което предизвиква реакцията на местните власти и спиране на каталога от печат, поради факта, че надписът съдържа думата „''български''“ на няколко места.<ref>[http://www.scribd.com/doc/82420854/Исправена-печатарска-грешка-Битола-за-малку-ќе-се-претставуваше-како-бугарска#scribd В-к „Дневник“, 5 октомври 2006 г. Исправена печатарска грешка, Битола за малку ќе се претставуваше како бугарска].</ref>]]
[[Файл:Church St Nedelya Inscription Bitolya.JPG|мини|200px|ляво|[[Битолски надпис (1863)|Битолски надпис]] от църквата „Св. Неделя“ (1863). Правени са опити за заличаване на думата ''„[[българи]]те“''. Подобни паметници са увреждани систематично в ново време.<ref>[http://world.actualno.com/news_224089.html В църкви от битолската епархия изтриват надписи за българите] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130921061137/http://world.actualno.com/news_224089.html |date=2013-09-21 }}. Actualno.com, 27 февруари 2009 г.</ref>]]
[[Файл:Liberators Skopje NOB.JPG|мини|ляво|200px|Паметник на ''борците за свобода'' ([[Югославски партизани|югославските комунистически партизани]]) в Скопие. През 1945 година се смята, че те са основоположниците на новата нация.]]

[[Файл:Samuil 1. Monuments in Skopje.JPG|мини|дясно|200px|Паметник на [[цар Самуил]] в Скопие, издигнат през 2011 г. Българският цар е прогласен по времето на СФРЮ за създател на независима, средновековна, македонска държава.]]
[[Файл:Alexander-Statue-Skopje.jpg|мини|200px|дясно|Паметник на Александър Велики в Скопие издигнат през 2011 г. като част от политиката на ''антиквизация''. Градът в действителност е древната столица на [[Дардания (Европа)|Дардания]] и никога не е бил част от Антична Македония.]]

Македонизмът се появява като самостоятелна идея през втората половина на XIX век. Непосредствено след появата си той не е популярен. Възникването му се дължи на [[Мегали идея|гръцката образователна пропаганда]], която в резултат на някои западноевропейски ренесансови влияния, се опитва да възстанови забравените антични географски имена. Целта е да се докаже на османските поданици в Македония, че те са потомци на [[древни македонци|древните македонци]], които са били гърци, а от това следва, че местните славяни са всъщност славянизирани гърци. Македонизмът се използва и като инструмент на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]], но тук целта му е формирането на отделна славянска народност в Македония и отделянето ѝ от българския етнос, а като евентуална втора стъпка се предвижда нейното [[Сърбизация|сърбизиране]].<ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2007/03/xix-xx.html Христов, Христо. Македонизмът като политическа концепция в края на XIX и началото на ХХ в., Исторически преглед, 1979, кн. 3, с. 40]</ref><ref>{{Македонизмът|20-37}}</ref> И в двата случая това служи като своеобразна контрамярка на разширяващото се българско възрожденско влияние в областта.

След разпадането на [[Османската империя]] в началото на XX век, част от териториите населени от българския народ, или т. нар. ''[[булгар миллет]]'', попадат под контрола на Сърбия. Процесът на обособяване на македонските славяни от българския етнос е частично в резултат на асимилаторската политика на [[Кралство Югославия]] провеждана в т. нар. [[Вардарска бановина]] между двете световни войни. Местните български черкви и училища са затворени или превърнати в сръбски, а свещениците и учителите малтретирани и прогонени в България. Всякакви чувства или изява на българска национална принадлежност са преследвани жестко от властите.

Подложена на асимилация, но осъзнала своята специфичност, част от интелигенцията на новите „южни сърби“, отхвърля сръбската връзка, но и българските корени на родителите си. Тези възгледи намират съмишленици и сред част от лявата македонска интелигенция в България и така през 1934 г. по нейна инициатива е приета [[Резолюция по Македонския въпрос и ВМРО (об.)|резолюция на Коминтерна по македонския въпрос]]. С нея за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език. Тези тенденции затихват по време на [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в Македония (1941 – 1944)]], въпреки че са подклаждани от [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива]]. Според редица изследователи до 1945 година населението в региона е предимно с българско самосъзнание, като липсват масови прояви на македонска национална идентичност.<ref>'' Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1-86064-624-7, page 270.''</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ZMyZdvTympMC&pg=PA119&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&hl=bg&cd=5#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Yugoslavism: histories of a failed idea, 1918 – 1992, Автор Dejan Djokić, Издател C. Hurst & Co. Publishers, 2003, ISBN 1-85065-663-0, стр. 119.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=qYAwZFwyYdwC&pg=PA67&dq=The+struggle+for+Greece,+1941-1949,+Christopher+Montague+Woodhouse,+C.+Hurst+%26+Co.+Publishers,+2002,+ISBN+1850654921++felt++to+be+bulgarians&cd=1#v=onepage&q=&f=false The struggle for Greece, 1941 – 1949, Автор Christopher Montague Woodhouse, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 2002, ISBN 1-85065-492-1, стр. 67]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=UpC4QJP66HUC&pg=PA90&dq=Mediterranean+politics,+pro-bulgarian+brothers&lr=&cd=1#v=onepage&q=&f=false Mediterranean politics, Volume 1, Author Richard Gillespie, Publisher Fairleigh Dickinson University Press, 1994, ISBN 0-8386-3609-8, стр. 90.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=ppbuavUZKEwC&pg=PA101&dq=Who+are+the+Macedonians+bulgarians+as+liberators&hl=bg&cd=1#v=onepage&q=Who%20are%20the%20Macedonians%20bulgarians%20as%20liberators&f=false Who are the Macedonians?, Автор Hugh Poulton, Издавашство C. Hurst & Co. Publishers, 1995, ISBN 1-85065-238-4, стр. 101.]</ref><ref>[http://books.google.com/books?id=eWmDAd6vr5sC&pg=PA160&dq=bulgarians+liberators+macedonia+1941&lr=&hl=bg&cd=17#v=onepage&q=bulgarians%20liberators%20macedonia%201941&f=false Eastern Europe: politics, culture, and society since 1939, Автор Sabrina P. Ramet, Издател Indiana University Press, 1998, ISBN 0-253-21256-1, стр. 160.]</ref><ref>The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949
Oxford historical monographs, Автор Dimitris Livanios, Издател Oxford University Press US, 2008
ISBN 0-19-923768-9, стр. 179.</ref>

=== В комунистическа Югославия ===
След Втората световна война и създаването на [[Народна република Македония]] като федеративна част от Югославия, започва популяризирането на идеите на [[македонизъм|македонизма]], което води до изграждане на нов македонски етнос. Тези идеи се подкрепят и от Албанската, [[Българска комунистическа партия|Българската]] и [[Гръцка комунистическа партия|Гръцка комунистическа партии]] през 40-те и 50-те години на XX век, като всички те се опират на приетата през 1934 година [[Резолюция на Коминтерна по македонския въпрос (1934)|специална резолюция на Коминтерна]]. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, то в [[СФРЮ]] относително успешно се формира ново национално съзнание и се кодифицира нов език. Фактът, че за разлика от довоенна Югославия, [[ЮКП]] дава на местното население повече свобода, създава положителна нагласа сред широките маси. Така вече вместо ''южни сърби'', регионалното етнографско име – ''македонци'', се фаворизира като национално.

Първоначално, комунистическият лидер на младата република [[Лазар Колишевски]] обявява, че историята на нейния народ започва със зараждането на [[Комунистическа съпротива във Вардарска Македония|комунистическата съпротива във Вардарска Македония]] през 1941 година. Колишевски обявява [[ВМОРО]] и [[ВМРО]] за ''българофилски'' организации. Скоро след това, под ръководството на [[Югославска комунистическа партия|Югославската комунистическа партия]] започва конструирането на историческа парадигма, която връща историята на новата нация в началото на 19-ти век. През 1960-те години това начало е изместено далеч в Средновековието. След разрива между Югославия и останалите комунистически държави през 1948 г. отношенията с България рязко и трайно се влошават. Всякакви пробългарски чувства, които дотогава са били потискани, вече открито се преследват от репресивния апарат на държавата. Поради това в новата [[федерална република]] [[българофобия]]та е издигната до ранга на национална доктрина, а местният комунистически елит е силно просръбски и проюгославски ориентиран. Приет е специален „[[Закон за защита на македонската национална чест]]“, по силата на който са репресирани всички идентифициращи се като българи, но не и като южни сърби. През втората половина на 40-те години хиляди хора са осъдени и затворени, а стотици екзекутирани за проявени открито български национални чувства преди или след 1944 година. Тези жители на новата република от другите етноси, отхвърлящи македонизма, пък са съдени за „насаждане на национална вражда“ между народите им и „македонския народ“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://tribuna.mk/makedonskite-bugari-i-albancite-zaedno-vo-borbata-so-jugoslovenskiot-komunizam/ | заглавие = Македонските Бугари и Албанците заедно во борбата со југословенскиот комунизам | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = Ташев | първо_име = Спас | автор_препратка =  | съавтори =  | дата = 5 октомври 2021 г | труд =  | издател = Трибуна | формат =  | страници =  | архив_уеб_адрес =  | архив_дата =  | цитат =  | език-скрит =  | език =  }}</ref> По такива обвинения са съдени и противопоставящите се на косвената сърбизация в Титова Македония.<ref>{{Македонизмът|249, 250}}</ref> А признатите българи от другите части на Югославия, противопоставящи се на македонизма са съдени за „вражеска пропаганда“.<ref>{{Македонизмът|442}}</ref> Подслушвани са селските радиоприемници дали по тях звучи българското радио, а за изпълнение на песни на книжовен български или на нови български песни се вкарва за месеци в затвора.<ref>{{Македонизмът|428}}</ref> В първите години след Втората световна война в [[Пиринска Македония]] е осъществена [[Македонизация в Пиринска Македония|македонизация]] под югославски натиск. Такава обаче не се провежда спрямо [[сърбомани]]те в останалите след войната в [[Социалистическа република Сърбия|Сърбия]] части от [[Македония (област)|Македония]] – градовете [[Прешево]], [[Буяновац]] и [[Качаник]] и околните им села.<ref>[https://www.svobodnaevropa.bg/a/bulgaria-bez-stalin/32591285.html Ами ако ги нямаше Сталин и Червената армия? Разговор за днешна България след 1944 г.]</ref>

Новата идентичност на населението се изгражда на базата на общата южнославянска държавна и езикова общност. С цел създаване на „образ на врага“ се насажда представа за неславянски произход на българите, водеща до окарикатуреното им представяне като тюрко-татарско племе. Тази теза, всъщност е късна реплика на идеите на сръбския етнограф [[Йован Цвиич]], един от създателите на Великосръбската идея. Възприети са и неговите обяснения, че през Средновековието и османското владичество терминът ''българи'' използван в Македония не е имал никога значение на [[етноним]], и му се приписват всевъзможни обидни и [[унижение|унизителни]] значения.<ref>{{cite book | title = Векът на престъпните безумия (1912 - 2012 г.) : Равносметката на едно провалено столетие | last = Величков | first = Йордан | authorlink = Йордан Величков | coauthors =  | editor =  | editor-link =  | year = 2016 | edition =  | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“, Македонски научен институт | location = София | isbn = 9789540909394 | doi =  | pages = 254-256 | url =  | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref> Скриват се фактите, че преди войната географското наименование Македония е било забранено за употреба от югославските власти, а [[Вардарска Македония]] е била известна като „Южна Сърбия“, както и ролята на Българската армия за освобождаване на областта през 1941 и 1944 година. Добавени са елементи от комунистическата митология и българите са обявени за "окупатори", респективно  „фашистки окупатори“ на Македония по време на Първата и Втората световна война. Пренебрегва се насилствената [[сърбизация]] на [[Вардарска Македония]] между войните, като в същото време се насажда сърбофилия.<ref>{{Македонизмът|427}}</ref>

На тази основа се създава самостоятелна [[Македонска православна църква]], развиват се местна култура, наука и изкуство, основават се местни телевизия с 3 канала, преса от 143 вестника и 52 списания, и радио, работят 1400 [[журналист]]и.<ref>{{cite book | title = Македония IX в.пр.Хр. - XXI в. : Един прочит на историята на страдалната земя | last = Серафимов | first = Цанко  | authorlink =  | coauthors =  | editor =  | editor-link =  | year =  | edition =  | publisher = Орбел | location = София | isbn = 9789544961237 | doi =  | pages = 411-412 | url =  | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref> През 1969 година [[Македонска академия на науките и изкуствата]] издава първата „[[История на македонския народ]]“, която е изпълнена с исторически фалшификации и откровени манипулации. Поколения ученици и студенти изучават история, чиято основна цел е да прикрие факта, че голямата част от македонските славяни през Средновековието и Османското владичество са имали българско народностно съзнание. Тъй като доказателство за този факт е непромененото българското самосъзнание на македонската емиграция в [[Нов свят|Новия свят]], от началото на 70-те години югославското правителство започва да насажда македонизма сред нея чрез югославските [[посолство|посолства]] и [[консулство|консулства]]. За целта само в [[САЩ]] и [[Канада]] действат над 120 консулски сътрудници, съсредоточени в десет големи града, занимаващи се с въпросите на емиграцията. По същото време [[Народна република България|НР България]] има един сътрудник в консулството си в [[САЩ]], и двама - в [[Канада]]. Заедно с това се създават платени македонистки емигрантски организации, разпространяващи пропагандни материали. Противобългарската пропаганда на изданията на тези организации е по-агресивна от тази на официалния югославски печат, който е ограничаван частично от международните норми на поведение в тази посока.<ref>{{cite book | title = Векът на престъпните безумия (1912 - 2012 г.) : Равносметката на едно провалено столетие | last = Величков | first = Йордан | authorlink = Йордан Величков | coauthors =  | editor =  | editor-link =  | year = 2016 | edition =  | publisher = Издателство „Захарий Стоянов“, Македонски научен институт | location = София | isbn = 9789540909394 | doi =  | pages = 251-254 | url =  | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref> Емигрантските организации са формално „независими“ от [[Скопие]] и [[Белград]], „надпартийни“ и „общонационални“, като в тях формално се  допуска и критика към югославското ръководство от македонистка гледна точка.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://mn.mk/zosto-makedonska-nacija-1971 | заглавие = Зошто „Mакедонска нација“ | достъп_дата = 10 октомври 2021 г | фамилно_име = Богдановски | първо_име = Драган | автор_препратка = Драган Богдановски | съавтори =  | дата = 1971 | труд =  | издател = Mакедонска нација | формат =  | страници =  | архив_уеб_адрес =  | архив_дата =  | цитат =  | език-скрит =  | език =  }}</ref> Създаденият през 1982 година в СР Македония Републикански център за информация за кратко време отпечатва за македонската емиграция по света 430 заглавия на книги в общ тираж 1,5 милиона екземпляра.<ref>{{cite book | title = Македония IX в.пр.Хр. - XXI в. : Един прочит на историята на страдалната земя | last = Серафимов | first = Цанко  | authorlink =  | coauthors =  | editor =  | editor-link =  | year =  | edition =  | publisher = Орбел | location = София | isbn = 9789544961237 | doi =  | pages = 411 | url =  | accessdate =  | quote =  | lang-hide =  | lang =  }}</ref>

=== В Република Македония ===
След падането на комунизма в Европа и разпада на Югославия, се провъзгласява независима [[Република Македония]]. Въпреки някои опити за скъсване с миналото, югоносталгията и [[сърбомани|сърбофилията]], съпътствани от [[българофобия]] остават водещи мотиви в обществено-политическия живот на младата държава. Поради изчезването на южнославянската държавна общност се появява социално-политически вакуум и започват опити за отричане на славянските корени на местното население. На този фон възниква и се развива парадоксален култ към [[Антична Македония]] и нейните жители. Започва надстрояване на старата югославска национална идентичност и нейната комплексна ''[[антиквизация]]''. С помощта на псевдонаучни способи се изгражда политически мит за директна връзка между [[антични македонци|античните македонци]], живели в древността на западната част от територията на днешна [[Северна Гърция]], и днешните '''славомакедонци''', чиято република е разположена на територията на античните области [[Пеония]] и [[Дардания (държава)|Дардания]]. По този начин, конструираната след Втората световна война македонската идентичност, чиито корени са били върнати в югославските учебници до времето на заселване на славяните на Балканите, се преекспонира далеч в античността. Това води до сериозен политически конфликт с Гърция, която протестира срещу присвояването на историята ѝ. От друга страна отричаните като ''българофили'' в комунистическа Югославия привърженици на [[ВМРО]], са приобщени постепенно към пантеона на македонската нация.

През 2008 година в Скопие пристига делегация на пакистанските [[хунзи]], които са обявени за най-близките родственици на македонците и преки потомци на античните македонци. Тя е посрещната от премиера, главата на [[МПЦ]] и кмета на града.<ref>[http://books.google.bg/books?id=QsJ183uUDkMC&pg=PT556&lpg=PT556&dq=hunza+delegation+macedonia+skopje&source=bl&ots=K6r9sjJE0J&sig=PBdvS1CJC9Mz_6nfRJouW_I9_Uw&hl=en&sa=X&ei=344lT5nuD8ey0QWip_3NCg&redir_esc=y#v=onepage&q=hunza%20delegation%20macedonia%20skopje&f=false A Companion to Ancient Macedonia, Joseph Roisman, Ian Worthington, John Wiley & Sons, 2011, ISBN 1-4443-5163-X.]</ref> Междувременно в Скопие се издават квазинаучни трудове, които „доказват“ ''огромните етногенетични разлики'' между българите и македонците.<ref>Александар Донски, Етногенетските разлики помеѓу Македонците и Бугарите, Самостојно издание, 2005 г.</ref> През 2009 година [[МАНУ]] прави опит да издаде първата „''Македонска енциклопедия''“ в два тома. Изданието е пълно с неистини и откровени лъжи и предизвиква остри негативни реакции на Балканите, във Великобритания, САЩ и в други държави, поради което е спряно от печат.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=l16827&PHPSESSID=ts5cbpv2jv3eauf2u3tqoir2d3 Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия“ събуди призраците на Балканите], Агенция Фокус, 2.10.2009</ref> През същата година македонската държавна радио-телевизионна компания излъчва скандален клип в който Господ обяснява как е заселил Земята с три раси: бялата – ''македоноиди'', жълтата – монголоиди и черната – негроиди. Останалите жители на Земята според Господ са мулати. Впоследствие страната е залята от режисирана от управляващата националистическа партия [[ВМРО-ДПМНЕ]] вълна от истеричен македонизъм. Започва масово изграждане на паметници на антични герои и преименуване на обекти с национално и местно значение с гръцки имена. Тези събития започват да притесняват международната общност и пораждат основателни съмнения в демократичните устои на младата държава. През 2011 г. български [[евродепутат]]и изпращат писмо до еврокомисаря по разширяването и европейската политика в което изразяват загриженост по отношение на македонския филм „[[Трето полувреме]]“ като „опит да се манипулира балканската история“ и да се „насажда омраза“ от държава-кандидат за членство в ЕС към нейните съседи от ЕС.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.euractiv.com/enlargement/macedonian-film-infuriates-bulgaria-news-508639 |заглавие=Macedonian film infuriates Bulgaria |достъп_дата=2011-12-26 |архив_дата=2011-10-30 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111030162810/http://www.euractiv.com/enlargement/macedonian-film-infuriates-bulgaria-news-508639 }}</ref> През 2012 г. председателят на т. нар. [[Световен македонски конгрес]] [[Тодор Петров (северномакедонски политик)|Тодор Петров]], заявява в интервю за скопския вестник „Вечер“, че в България има всичко, но не и българи, а македонците са мнозинство. Според него в България само циганите и турците не са македонци и не е въпросът дали македонците в Република Македония са българи, а има ли българи в България без македонски корени.<ref>[http://dnes.dir.bg/news/makedonia-bulgaria-11744485?nt=4 Македонски вестник: В България има всичко, но не и българи, Dir.bg, 8 август 2012 г.]</ref> През 2014 г. е обявено, че в Република Македония започва подготовката за създаването на спонсориран от държавата филм, представящ [[цар Самуил]] като „''създател на македонско-славянска държава''“, която се е борила срещу Българското царство. Това според българската страна е само част от протичащия в Скопие процес на истерична фалшификация на историята.<ref>{{Цитат уеб| заглавие = А. Ковачев: С филм за цар Самуил продължава поругаването на българското...| издател = frognews.bg| достъп_дата = 14 февруари 2014| уеб_адрес = http://frognews.bg/news_65474/A_Kovachev_S_film_za_tsar_Samuil_prodaljava_porugavaneto_na_balgarskoto_nasledstvo_v_R_Makedoniia/}}</ref><ref>{{Цитат уеб| заглавие = Божидар Димитров е готов...| издател = ''[[24 часа (вестник)|24 часа]]''| достъп_дата = 14 февруари 2014| уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3236423}}</ref>

Според последното успешно преброяване на населението в [[Северна Македония]] през 2021 година, броят на македонците в държавата е 1,073,375 души.

=== В Северна Македония ===
С [[Преспанското споразумение]] се решава Спорът за името на Република Македония. С него страната се преименува в Република Северна Македония и променя конституцията си, а Гърция подкрепя членството ѝ в НАТО и ЕС и установява стратегическо партньорство с нея. След промяната на името на страната на Северна Македония, въпросът около идентичността на славяноезичните жители на страната отново излиза на дневен ред по отношение на България. След сключения през 2017 година [[договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония]], България подкрепя започването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз. Същевременно тя  заявява, че европейската интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на промяна на идентичнистта на личности от общата история. 

След като Северна Македония на практика продължава своята политика на [[българофобия]] и [[историография в Северна Македония|фалшифициране на историята]], началото на преговорния процес на страната за членство в ЕС е блокирано от България през ноември 2020 година с безпрецедетна в най - новата българска история обществена подкрепа от 84% подкрепа.<ref>[https://www.novinite.bg/articles/194436/84-ot-balgarite-ne-iskat-da-podkrepim-SMakedoniya-za-ES-ako-izkrivyava-istoriyata 84% от българите не искат да подкрепим С. Македония за ЕС, ако изкривява историята]</ref> Впоследствие парламентите на България и Северна Македония ратифицират през 2022 г., компромисното ''Френско предложение'', с което Северна Македония поема ангажимент да промени конституцията си, като впише в нея българското малцинство, за да бъде приета в [[ЕС]]. Това предизвиква активни протести в Скопие, организирани от про-руската партия Левица и про-сръбската [[ВМРО ДПМНЕ|ДПМНЕ]]. Френското предложение не е имплементирано в конституцията, а разкритите междувременно няколко български клуба в страната са атакувани и след това закрити, като про-фашистки и застрашаващи идентичността на славяноезичните северномакедонци.

== Галерия ==
<gallery>
Dimitrija Cupovski.jpg|[[Димитър Чуповски]]
Cede Filipovski Dame.JPG|[[Чеде Филиповски]]
Cento Monument in Skopje.JPG|[[Методи Андонов Ченто|Методи Андонов]]
Lazar Kolishevski left.jpg|[[Лазар Колишевски]]
BorisTrajkovski1.jpg|[[Борис Трайковски]]
Branko-Crvenkovski.JPG|[[Бранко Цървенковски]]
Blagoj Nacoski 2.jpg|[[Благой Накоски]]
Ed Jovanovski2.jpg|[[Ед Йовановски]]
Elena risteska.JPG|[[Елена Ристеска]]
Pandev Lazio allenamento.JPG|[[Горан Пандев]]
Goceva-ESC2007-portrait.jpg|[[Каролина Гочева]]
Katarina Ivanovska3.jpg|[[Катарина Ивановска]]
Kevin Kouzmanoff 2500809292.jpg|[[Кевин Кузманов]]
Kiril Lazarov 03.jpg|[[Кирил Лазаров (хандбалист)]]
Kuzman Ivanov.JPG|[[Паско Кузман]]
Peter Daicos.jpg|[[Петер Дайкос]]
</gallery>

== Вижте също ==
* [[Македонци]]
* [[Македонски въпрос]]
* [[Македонизъм]]
* [[Създаване на македонската нация]]
* [[Македонизация в Пиринска Македония]]

== Бележки ==
<references/>

{{Портал|Македония}}

[[Категория:Северномакедонци| ]]