Макс Брух
| Макс Брух Max Bruch | |
| германски композитор и диригент | |
 | |
| Роден | Макс Кристиан Фридрих Брух
|
|---|---|
| Починал | 2 октомври 1920 г.
|
| Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
| Учил в | Бонски университет |
| Работил в | Берлински университет за изкуства |
| Музикална кариера | |
| Стил | класическа музика |
| Инструменти | цигулка |
| Активност | 1862 – 1910 |
| Участник в | Royal Swedish Academy of Music |
| Уебсайт | |
| Макс Брух в Общомедия | |
Макс Кристиан Фридрих Брух (6 януари 1838, Кьолн, Германия - 20 октомври 1920, Берлин, Германия) е германски композитор и диригент от епохата на Романтизма. Автор е на повече от 200 творби.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в католическо семейство.[1] Баща му е заместник началник на градската полиция, а майка му – певицата Вилхелмина Брух, която му дава и първите уроци по музика. Ученик е на Фердинанд Химер (1853-1857) и на Карл Райнеке в Лайпциг, който по онова време е имал славата на най-изтънчения изпълнител на Моцарт.
В периода 1862-1864 г. Брух работи в Манхайм и написва операта „Лорелай“ (1863)[2], втората редакция на кантата „Фритьоф“ (1864), която е донесла и първия голям успех на Брух. В периода 1865-1867 г. той работи в Кобленц, а в периода 1867-1870 г. е бил ръководител на придворния оркестър Зодерхаузен, след което работи в Берлин и Бон.
Между 1880 и 1883 г. Брух оглавява Ливърпулското кралско филхармонично общество, един от водещите музикални колективи на Великобритания. В Ливърпул той се запознава със своята бъдеща съпруга Клара.
От 1890 до 1910 г. Брух преподава в берлинското Висше музикално училище.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
