Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Ервин фон
Шойбнер-Рихтер
Max Erwin von Scheubner-Richter
германски политик

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Военна служба
Образование Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан
Звание лейтенант
Служил на Русия Руска империя
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Войсково поделение лека кавалерия
Войни Първа световна война
Отличия Планка железного креста 1 класс.png Железен кръст
Политика
Професия дипломат
Партия НСДАП
Убеждения Националсоциализъм
Известен с Бирения пуч
Противник на Комунизма
Макс Ервин фон
Шойбнер-Рихтер
в Общомедия

Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер (на немски: Max Erwin von Scheubner-Richter) е германски политик и офицер. Той е един от първите нацисти.

Заедно с колегата си Алфред Розенберг, разработва плана за сваляне на германското правителство чрез Бирения пуч. По време на пуча е застрелян в белите дробове и умира на място.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шойбнер-Рихтер е балтийски германец, роден в Рига, Руската империя, и е живее голяма част от живота си там. По време на Руската революция от 1905 г. той е в една от частните армии, създадени да се борят срещу революционерите. Той се жени за дъщеря на производител, чийто завод охранява.

Първата световна война и Арменският геноцид[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война, Шойбнер-Рихтер служи в Османската империя като германски вицеконсул в Ерзурум. Освен че заема тази длъжност, той документира и турските кланета над арменците като част от Арменския геноцид.[1] По това време той е смятан за една от най-прочутите личности срещу депортирането и последвалите кланета на арменците.[2] Шойбнер-Рихтер вярва, че депортациите се основават на "расова омраза" и, че никой не може да оцелее в това пътуване.[3][4] Той заключава, че депортирането е политика на "унищожаване".[5]

Руската революция[редактиране | редактиране на кода]

След войната той участва в руската контрареволюция. Обединява усилията си с Балтийския Фрайкорпс.

Германия (1918-1923): Нацистка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Шойбнер-Рихтер се премества в Германия от Русия с оттеглящата се имперска армия, заедно с Алфред Розенберг през 1918 г. Той е лидер на Aufbau Vereinigung , конспиративна организация, съставена от белогвардейски руски емигранти и германски националсоциалисти.[6]

В края на септември 1923 г., Шойбнер-Рихтер дава на Адолф Хитлер дълъг план за революция, като пише: "Националната революция не трябва да предхожда изземването на политическата власт, а изземването на държавната полиция представлява обещанието за национална революция" и "да поставя ръце на държавната полиция по начин, който е поне външно законен".[7]

По време на Бирения пуч, вървящ ръка за ръка с Хитлер, той е застрелян в белите дробове и умира мигновено, докато маршируват към частите на Райхсвера на 9 ноември 1923 г.[8] При свличането си на земята, той издърпва Хитлер надолу и измъква дясното му рамо. Шойбнер-Рихтер е единственият нацистки лидер, който умира по време на пуча. От всички ранни членове на партията, които загиват тогава, Хитлер казва, че Шойбнер-Рихтер е единствената "незаменима загуба".[9] Първата част от книгата на Хитлер - "Моята борба" е посветена на Шойбнер-Рихтер и на останалите 15 мъже, които загиват в пуча.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akcam, Taner. A Shameful Act: The Armenian Genocide and the Question of Turkish Responsibility. New York: Metropolitan, 2006 pp. 121, 156, 158
  2. Smythe, Dana Renee. Remembering the forgotten genocide: Armenia in the First World War. East Tennessee State University, 2001. ISBN 0-493-30243-3. с. 81.
  3. Charney, Israel. The Widening Circle of Genocide. W. W. Norton & Company, 1994. ISBN 1-4128-3965-3. с. 107.
  4. Leverkuehn, Paul. A German officer during the Armenian genocide: a biography of Max von Scheubner-Richter. London, Taderon Press (Gomidas Institute), 2008. ISBN 1-903656-81-8.
  5. Herwig, Holger. Documenting a 'shameful act': Turkish emigre historian writes on Armenian genocide. // Montreal, The Gazette, 10 Feb 2007. с. J5. Interestingly, Max von Scheubner-Richter as German vice-consul at Erzerum in 1915 reported the Ottoman policy of "annihilation" of the Armenians to his government; as a Nazi ideologue, he died at Adolf Hitler's side during the infamous "Beer Hall putsch" of November 1923.
  6. Michael Kellogg, The Russian Roots of Nazism: White Émigrés and the Making of National Socialism, 1917–1945, Cambridge University Press, 2005.
  7. Heiden, Konrad. Der Fuehrer: Hitler's Rise to Power. New York: Houghton Mifflin Co, 1944, p. 184.
  8. Toland, John. Adolf Hitler: The Definitive Biography. New York: Anchor Books, 1976, p. 170
  9. Balakian, Peter. The Burning Tigris: The Armenian Genocide and America's Response. New York, HarperCollins, 2003, p. 407
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max Erwin von Scheubner-Richter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.