Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макс Ервин фон
Шойбнер-Рихтер
Max Erwin von Scheubner-Richter
германски политик

Роден
Починал
9 ноември 1923 г. (39 г.)

Националност  Германия
Военна служба
Звание лейтенант
Служил на Русия Руска империя
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Войсково поделение лека кавалерия
Войни Първа световна война
Отличия Планка железного креста 1 класс.png Железен кръст
Политика
Професия дипломат
Партия НСДАП
Убеждения Националсоциализъм
Известен с Бирения пуч
Противник на Комунизма
Макс Ервин фон
Шойбнер-Рихтер
в Общомедия

Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер (на немски: Max Erwin von Scheubner-Richter) е германски политик и офицер. Той е един от първите нацисти.

Заедно с колегата си Алфред Розенберг, разработва плана за сваляне на германското правителство чрез Бирения пуч. По време на пуча е застрелян в белите дробове и умира на място.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шойбнер-Рихтер е балтийски германец, роден в Рига, Руската империя, и е живее голяма част от живота си там. По време на Руската революция от 1905 г. той е в една от частните армии, създадени да се борят срещу революционерите. Той се жени за дъщеря на производител, чийто завод охранява.

Първата световна война и Арменският геноцид[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война, Шойбнер-Рихтер служи в Османската империя като германски вицеконсул в Ерзурум. Освен че заема тази длъжност, той документира и турските кланета над арменците като част от Арменския геноцид.[1] По това време той е смятан за една от най-прочутите личности срещу депортирането и последвалите кланета на арменците.[2] Шойбнер-Рихтер вярва, че депортациите се основават на „расова омраза“ и, че никой не може да оцелее в това пътуване.[3][4] Той заключава, че депортирането е политика на „унищожаване“.[5]

Руската революция[редактиране | редактиране на кода]

След войната той участва в руската контрареволюция. Обединява усилията си с Балтийския Фрайкорпс.

Германия (1918-1923): Нацистка дейност[редактиране | редактиране на кода]

Шойбнер-Рихтер се премества в Германия от Русия с оттеглящата се имперска армия, заедно с Алфред Розенберг през 1918 г. Той е лидер на Aufbau Vereinigung , конспиративна организация, съставена от белогвардейски руски емигранти и германски националсоциалисти.[6]

В края на септември 1923 г., Шойбнер-Рихтер дава на Адолф Хитлер дълъг план за революция, като пише: „Националната революция не трябва да предхожда изземването на политическата власт, а изземването на държавната полиция представлява обещанието за национална революция“ и „да поставя ръце на държавната полиция по начин, който е поне външно законен“.[7]

По време на Бирения пуч, вървящ ръка за ръка с Хитлер, той е застрелян в белите дробове и умира мигновено, докато маршируват към частите на Райхсвера на 9 ноември 1923 г.[8] При свличането си на земята, той издърпва Хитлер надолу и измъква дясното му рамо. Шойбнер-Рихтер е единственият нацистки лидер, който умира по време на пуча. От всички ранни членове на партията, които загиват тогава, Хитлер казва, че Шойбнер-Рихтер е единствената „незаменима загуба“.[9] Първата част от книгата на Хитлер - „Моята борба“ е посветена на Шойбнер-Рихтер и на останалите 15 мъже, които загиват в пуча.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Akcam, Taner. A Shameful Act: The Armenian Genocide and the Question of Turkish Responsibility. New York: Metropolitan, 2006 pp. 121, 156, 158
  2. Smythe, Dana Renee. Remembering the forgotten genocide: Armenia in the First World War. East Tennessee State University, 2001. ISBN 0-493-30243-3. с. 81.
  3. Charney, Israel. The Widening Circle of Genocide. W. W. Norton & Company, 1994. ISBN 1-4128-3965-3. с. 107.
  4. Leverkuehn, Paul. A German officer during the Armenian genocide: a biography of Max von Scheubner-Richter. London, Taderon Press (Gomidas Institute), 2008. ISBN 1-903656-81-8.
  5. Herwig, Holger. Documenting a 'shameful act': Turkish emigre historian writes on Armenian genocide. // Montreal, The Gazette, 10 Feb 2007. с. J5. Interestingly, Max von Scheubner-Richter as German vice-consul at Erzerum in 1915 reported the Ottoman policy of "annihilation" of the Armenians to his government; as a Nazi ideologue, he died at Adolf Hitler's side during the infamous "Beer Hall putsch" of November 1923.
  6. Michael Kellogg, The Russian Roots of Nazism: White Émigrés and the Making of National Socialism, 1917–1945, Cambridge University Press, 2005.
  7. Heiden, Konrad. Der Fuehrer: Hitler's Rise to Power. New York: Houghton Mifflin Co, 1944, p. 184.
  8. Toland, John. Adolf Hitler: The Definitive Biography. New York: Anchor Books, 1976, p. 170
  9. Balakian, Peter. The Burning Tigris: The Armenian Genocide and America's Response. New York, HarperCollins, 2003, p. 407


CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Max Erwin von Scheubner-Richter“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​