Малък чернодробен метил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малък чернодробен метил
Dicrocoelium dendriticum.jpg
Възрастен индивид
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Platyhelminthes Плоски червеи
клас: Trematoda Смукалници
разред: Plagiorchiida
семейство: Dicrocoeliidae
род: Dicrocoelium
вид: DDicrocoelium
dendriticum
Малък
чернодробен метил
Научно наименование
Уикивидове Dicrocoelium dendriticum
(Rudolphi, 1819)

Малък чернодробен метил (Dicrocoelium dendriticum) е вид паразитен плосък червей от клас Смукалници (Trematoda). Предизвиква заболяване наречено дикроцелиоза проявяващо се при крайните гостоприемници на паразита.

Устройство[редактиране | edit source]

Тялото на малкия метил има ланцетовидна форма с дължина 5 - 15 mm и ширина 1,5 - 3 mm. Външната му обвивка наречена тегумент е гладка, тънка и полупрозрачна. Устното и коремното смукало са сравнително еднакво големи. Има къс хранопровод с неразклонени чревни клонове. Семенниците са компактни и се разполагат зад коремното смукало. Яйчникът е по-малък и се разполага зад втория семенник. Матката е силно развита с множество извивки. Тя се разполага изцяло в задната половина на тялото. Зрелите яйца се намират в края на матката. Те са тъмнокафеви, асиметрични и с капаче на тесния край на яйцето. Големината им е 38 - 45 / 20 - 30 μm. Вътре в тях има развит мирацидий с две развити очни петна.

Гостоприемници[редактиране | edit source]

Развитието на малкия чернодробен метил преминава през три гостоприемника както следва:

Цикъл на развитие[редактиране | edit source]

Схема на жизнения цикъл на Dicrocoelium dendriticum

Пълният жизнен цикъл на малкия чернодробен метил протича за 217 - 270 дни.

Ембриогонията протича в матката на паразита. Яйцата са устойчиви на външна среда и биват погълнати от охлювчетата в райони на пасища, замърсени с фекалии от крайните паразити. След поглъщане мирацидият се излюпва и прониква през червата към черния дроб. Тук се превръща в спороциста.Tя нараства като след два месеца достига размери 2 mm и съдържа около 20 - 40 дъщерни спороцисти. Те имат цилиндрична форма и притежават родилен отвор. След още 60 - 75 дни в тях се оформят по 20 - 40 церкарии. Церкариите се наричат Cercaria varina и притежават удължено тялои стилет на предния си край. След излизането през родилния отвор на дъщерните спороцисти те мигрират към белия дроб на охлюва. Тук те се инцистират като образуват слузни кълба от по 100 - 200 живи церкарии. Сборните цисти се изхвърлят от охлювчето в околната среда и полепват по тревата.

Цистите биват изяждани от мравките като по този начин те се заразяват. В стомаха церкариите загубват опашката си и преминават в телесната кухина на мравката. Тук те се инцистират в метацеркарии. Една от метацеркарията се инцистира в подглътъчния ганглий. Така при понижаване на околната температура настъпва парализа на инвазираната мравка. По този начин тя не успява да се скрие нощем в мравуняка и остава да пренощува по растителността. По този начин мравката се поглъща от тревопасни животни рано сутринта заедно с растителност, когато все още температурата е ниска.

Крайните гостоприемници се заразяват изключително при паша в ранните сутрешни часове на денонощието. Попаднали с мравката метацеркарии се освобождават в храносмилателната система. Тук те мигрират ретроградно до най-малките жлъчни каналчета на черния дроб. Тук те се развиват в напълно зрели възрастни индивиди, способни да снасят нови яйца.

Литература[редактиране | edit source]

  • П. Камбуров, И. Василев, Д. Георгиева, Й. Каменов, В. Койнаров, "Ветеринарно-медицинска паразитология", Агропрес 1994, ISBN 954-467-001-7 , стр.91-92