Плоски червеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плоски червеи
Haeckel Platodes.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Спиралови (Spiralia)
тип:Плоски червеи (Platyhelminthes)
Научно наименование
Gegenbaur, 1859
Плоски червеи в Общомедия
[ редактиране ]

Тип Плоските червеи (Platyhelminthes от гръцки πλατύ: равнина и ἕλμινς: червей) са най-нисшите трипластни животни. Срещат се свободно живеещи (планария), но повечето представители са паразити (метили, тении). По продължение на тялото си имат кожно-мускулна торба от епителни клетки и влакна. Тя служи за предпазване и движение. Тялото е изпълнено с паренхимна тъкан. Храносмилателната система е с един отвор. Нервната система е ганглийна и се състои в окологлътъчен пръстен от нервни върви. За първи път при тези червеи се появяват специални отделителни органи – протонефридии. Всички представители са хермафродити. Развитието при свободно живеещите е пряко, а при паразитните е чрез метаморфоза.[1][2]

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Плоските червеи са еволюционно първите трипластни и друсиметрични животни. Устройството на техните системи от органи е по-сложно от Мешестите, но някои системи и органи функционират подобно. Липсват дихателна и кръвоносна системи.

Храносмилателна система[редактиране | редактиране на кода]

Начало на храносмилатената система е уста, продължаваща с мускулеста глътка. Те биват последнави от незадължителен къс псевдохранопровод и разклонено черво, където се смила храната. Разклоненията на червото завършват сляпо и несмлените остатъци храна се изхвърлят обратно през устата. Храносмилането частично извънклетъчно и вътреклетъчно. Друга функция на храносмилателната система е доставяне на смлените хранителни вещества до всички части на тялото.

В сварнение с Мешестите, храносмилателната система на плоските червеи има усложнено устройство, но функционира подобно. Пространството между мускулните влакна и вътрешните органи е запълнено с мезенхим. Той е съставен от израстъци на мускулни влакна. Единствената празнина в тялото на плоския червей е гастроваскуларната.

Отделителна система[редактиране | редактиране на кода]

Отделителната система е от протонефридиен тип. В части от мезодермата са обособени едри колбични клетки, чиито вдлъбнатини са свързани с каналчета. Всяка от клетките има снопче реснички, които стърчат във вдлъбнатината. Движението им тласка течността от вдлъбнатината по каналчето. Отделните каналчета се обединяват в 1 или 2 по-големи канала, които завършват с отвори на повърхността.

Нервна система[редактиране | редактиране на кода]

Нервната система е ганглийна и се състои от чифт нервни възли, наречени ганглии, в предната част на тялото и две или повече надлъжни нервни вериги, които започват от ганглиите и продължават по вължината на тялото, които са свързани с напречни нерви. Плоските червеи имат множество от сетивни органи, разположени предимно в предния край на тялото. Те са по-добре развити при недаразититните видове.

Полова система[редактиране | редактиране на кода]

Повечето плоски червеи са хермафродити. Половата система вслючва полови (гонади) и спомагателни жлези, канали и копулационни органи.

Оплождането е вътрешно и яйцата позволяват образуването на сравнително развити индивиди към момента на снаяне. Следзародишното развитие е пряко при свободно живеещите видове, а при повечето паразити е непряко и включва поредица от ларвни стадии. Безполово размоножаване се осъществява от ларвите.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Класове плоски червеи[редактиране | редактиране на кода]

  • клас Ресничести (планария) (Turbellaria)
  • клас Смукалници (метил) (Trematoda)
  • клас Тении (Cestoda)
  • клас Моногенеи (Monogenea)
  • клас Тениоподобни (Cestodaria)

Паразитни плоски червеи[редактиране | редактиране на кода]

Клас Tubellaria (Ресничести)[редактиране | редактиране на кода]

В този клас основно приспадат свободно живеещи хищници. Малък брой са паразити. Живеят в сладководни басейни и морета. Нападат малки ракообразни, охлюви, попови лъжички. Хранят се и с мъртви животни. Тялото е покрито с ресни, на главата се намират две прости очи.

Клас Trematoda (Метили)[редактиране | редактиране на кода]

Те са с добре развити смукала и дебела кутикула. Паразитират в черния дроб на преживни бозайници. При масова популация гостоприемника умира. Размножаването е полово, често свързано със смяна на гостоприемника. Класът Trematoda се дели на:

Клас Cestoda (Тении)[редактиране | редактиране на кода]

Те са паразитни животни с дебела кутикула. Те имат глава, няколко смукала и кукички. Очите и червото са недоразвити. Зад главата се образуват постоянно нови членчета. Последните членчета, които са пълни с оплодени яйца, се откъсват и образуват нови индивиди. Тениите-паразити по човека се отнасят към два разреда:

  1. Разред Pseudophyllidea
  2. Разред Cyclophyllidea

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Плоските червеи вероятно са възникнали от предшественик, родствен на мешестите и вероятно подобен на планулата. Предполага се, че той е пълзял по дъното, което е довело до развитие на двустранна симетрия. Съвременните плоски червеи са основоно водни пълзящи дънни обитатели. Повечето от тях са морски, но има и някои са сладководни обитатели.[2] Първите трипластни животни, появили се в еволюцията, са плоските червеи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Poinar, G.. A Rhabdocoel Turbellarian (Platyhelminthes, Typhloplanoida) in Baltic Amber with a Review of Fossil and Sub-Fossil Platyhelminths. // Invertebrate Biology 122 (4). 2003. DOI:10.1111/j.1744-7410.2003.tb00095.x. с. 308 – 312.
  2. а б Ватев, Илия, , Вотю, Попиванов, Радой. Паразитология – Учебник за медицинските университети. София, Реко, 2007. с. 71 – 74.