Хермафродитизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Виж още Интерсексуалност.

Хермафродит, статуетка от кост, Месопотамия, 1 век пр.н.е.

Хермафродитизма е биологично явление, при което индивидът е морфологично едновременно или последователно от мъжки или женски пол.

Етимология на думата[редактиране | edit source]

Терминът произлиза от името на детето на древногръцките божество Хермес и Афродита - Хермафродит.

Хермафродитизъм при биологичния вид Човек[редактиране | edit source]

Медицината използва този термин хермафродитизъм при наличност на двуполови гонади (полови органи) - яйчник и тестис. Това рядко срещано анатомично и функционално смущение на репродуктивната система се съпровожда с отклонения в сексуалното поведение.

В зависимост от положението на гонадната тъкан се различават три форми на истинския хермафродитизъм:

  1. латерален хермафродитизъм;
  2. билатерален хермафродитизъм;
  3. унилатерален хермафродитизъм.

В много случаи на хермафродитизъм външните полови органи са неправилно развити и се доближават повече до мъжките полови органи. Простатната жлеза не във всички случаи е развита.

При други случаи външните полови органи са така неясно оформени, че определянето на пола се решава в зависимост от това дали през пубертета настъпва нарастване на млечните жлези и дали индивидът започва да менструира.

Тестисите при истинския хермафродитизъм представляват най-често незрели семенни каналчета, постлани само със Сертолиеви клетки (клетки, отговорни за узряването на спермтозоидите).

Функционалната способност на яйчника при истинския хермафродитизъм се вижда от наличността на истински мензис - половината до 2/3 от такива индивиди могат да менструират, обикновено без да са в състояние да бъдат оплодени, освен в изключителни случаи.

Псевдо-хермафродитизъм[редактиране | edit source]

Характеризира се с нормален хромозомен набор и гонади, но с външни полови органи, напомнящи на тези на другия пол. Индивидите с псевдо-хермафродитизъм имат или яйчници, или тестиси, но никога и двете.

Псевдо-хермафродитизмът, независимо дали е мъжки или женски, се обяснява с наличието на мъжки (XY) или женски (XX) хромозоми в организма на даден индивид, като клетките му са претърпели противоположно хормонално влияние. Това може да се случи по време на бременност.

Женският псевдо-хермафродитизъм се наблюдава, когато кариотипът е 46XX. В тези случаи най-често става дума за клиторна хипертрофия и големи срамни устни, напомнящи на скротума. Добре видимият външно клитор може да достигне до 4 cm в невъзбудено състояние. Това прави половите контакти много по-задоволителни от обичайното. Вътрешните полови органи са изцяло женски. Случаите на стерилност не са по-чести, отколкото при другите жени.

При мъжкия псевдо-хермафродитизъм индивидът има много малък пенис, а кожените торбички на тестисите са раздвоени, като по този начин наподобяват женски полов апарат с големи срамни устни.

Третиране[редактиране | edit source]

  1. хормонално - в детска възраст се приемат съответните хормони;
  2. хирургическо