Клитор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Клиторът (на латински: clitoris) е еректиращ се орган, част от външните женски полови органи. Външната част (главичката) на клитора има между 6000 и 8000 нервни окончания. За сравнение главичката на пениса има около 6000. Това прави клитора един от най-чувствителните на допир органи в човешкия организъм.

[1]


устройство на клитора

Анатомия и физически особености на клитора: Двете крачета на клитора (crura clitoridis) са шуплести кавернозни тела, обвити със съединителнотъканна обвивка (albuginea), които набъбват. Те са разположени на нискоходящите, клонове на os pubis в основата на големите лабии (labia pudendi majora) и са прикрепени към периостта на костта. На долния край на симфизата двете крачета се сливат помежду си и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis). Това е единично цилиндрично тяло, дълго 2 – 2,5см (при ерекция 3 – 4см), което е прикрепено към долния ръб на симфизата с lig. suspensorium и завършва със закръглен край, наречен главичка на клитора покрита от praeputium clitoridis, по чиято вътрешна страна има много мастни жлези, които отделят смегма (smegma clitoridis).

Местонахождение, намиране и външни визуални особености на клитора: Клитора се намира в предната част на женската вулва, в разстоянието находящо се между уретрата и пубиса. Обикновено той е прикрит във вътрешността между големите срамни устни, в така наречената "срамна бразда". При разтваряне в страни на срамните устни той лесно може да бъде забелязан. Визуално, видимата му част наподобява на малка (или на по-голяма) пъпчица, кожна издатинка. При различните жени клитора има и различна форма, обем, плътност и дължина.

Функция на клитора: Клитора няма особено предназначение или биологична значимост за женския организъм. Той е орган без значима функция за тялото на жената. Единственият ефект, който допринася за нея е чрез него да бъде получавано приятно усещане у жената. Това би могло да бъде усетено лесно при всяка жена чрез физически допир, натиск или друга стимулация на клитора.


Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chalker, Rebecca. The Clitoral Truth: The secret world at your fingertips. New York, Seven Stories, 2002. ISBN 1-58322-473-4. с. 36.