Срамно възвишение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пубис)
Направо към навигацията Направо към търсенето
срамно възвишение
Vulva 2b Mons Venus Mons Pubis.png
Срамно възвишение.
Crop Mont de Venus.jpg
Венерин хълм без срамно окосмяване.
Латински mons pubis
Атлас срамно възвишение
Прекурсор Genital tubercle
Elsevier 20.htm 12541373
срамно възвишение в Общомедия

Срамното възвишение, още лонно възвишение, пубис (на латински: mons pubis) или Венерин хълм (на латински: mons Veneris – от римската богиня на любовта Венера), е закръглена форма с мастна тъкан, която е разположена над срамната кост на таза при хората и бозайниците.[1][2] То е част от външните полови органи на жената и оформя предната част на вулвата.

Пубисът е ерогенна зона от тялото на жената.

Анатомия и структура[редактиране | редактиране на кода]

В човешката анатомия тазовата кост има допълнителна кост, която има важната роля да защитава половите органи. Тази кост се нарича пубисна кост, а закръглената овална форма над тази кост оформя пубиса.[3][4][5][6]

Издутината на венериният хълм се предизвиква от натрупването на подкожна мастна тъкан, чиято дебелина достига до 3 – 5 cm. Количеството на мастната тъкан варира в зависимост от нивото на хормоните, телесните мазнини и възрастта на жената.[1][3]

Обикновено през времето на пубертета кожата в областта на срамното възвишение се покрива с косми, като се оформя така наречения окосмен „триъгълник“, простиращ се до външните ръбове на големите срамни устни. Мастната тъкан от която е изграден пубиса е чувствителна към женския полов хормон естроген, и това води до различна големина на пубиса по време на пубертета при различните момичета.[4][6][7][8] При навлизането в менопаузата, с намаляването на естрогена в тялото на жената срамното възвишение също намалява от към размери.[9]

Венериният хълм се кръвоснабдява от клонове на вътрешната хълбочна артерия (на латински: a. iliaca interna) и вътрешната хълбочна вена (на латински: v. iliaca interna). Инервацията се осъществява от феморалния клон на поясното сплетение (на латински: plexus lumbalis).

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В някои държави е прието окосмяването по повърхността на венериния хълм да бъде частично или изцяло премахвано. Това може да стане, чрез отстраняване само на космите над кожата (депилация) или чрез отстраняване на всичките косми (епилация). Също така окосмяването може да бъде боядисано или да се оформи в някаква форма (триъгълник, лента, сърце и др.).[10] Салоните за красота често предлагат различни подобни козметични услуги.[11][12][13]

Някои хора променят срамното си окосмяване или за да се впишат в обществените модни тенденции, или просто като израз на техния собствен стил или начин на живот, докато други се противопоставят на всеки стил или не го практикуват поради съображения, свързани с разходите.[14][15]

През 2016 г. Американската медицинска асоциация публикува проучване, в което е установено, че 84% от анкетираните жени извършват козметични грижи на пибуса, като 64% от тях премахват изцяло срамното си окосмяване.[16][17]

На пълното срамно обезкосмяване се приписва значителното глобално намаляване на случаите на срамни въшки.[18] Медицинската общност обаче също е наблюдавала и повишение на инфекциите около космения фоликул при жените (фоликулит).[19] Някои от тези инфекции могат да се развият в по-сериозни абсцеси, и да изискват оперативна намеса. Staphylococcus aureus е най-честата причина за фоликулит.

С намаляване на размерите на банските костюми, особено след появата на модата и популярността на бикините от 1946 г., стила на окосмяването на венериния хълм също е навлязъл в мода.[20] Практиката за премахване на по-голяма част от срамното окосмяване продължава с популярността и модата на още по-малки бански костюми, като например стринг-бикините, които разкриват почти изцяло задните части на жената.

Промените в стила на бельото също насърчават частичното или пълно отстраняване на срамните косми.[20]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б New Oxford American Dictionary. Oxford University Press, 2011. The rounded mass of fatty tissue lying over the joint of the pubic bones, in women typically more prominent and also called the mons veneris. (на английски)
  2. Gould, A.M., M.D, George Milbry. An Illustrated Dictionary of Medicine, Biology and Allied Sciences. Philadelphia, P. Blakiston, Son & Company, 1894. p. 778 – 779. Посетен на 8 октомври 2014. Mons pubis: the eminence in front of the body and horizontal ramus of the os pubis; it is called also, in the female, mons veneris. (на английски)
  3. а б mons pubis. // Merriam–Webster. Посетен на 18 септември 2013. A rounded eminence of fatty tissue on the pubic symphysis especially of the human female. (на английски)
  4. а б mons pubis. // American Heritage Dictionary, 2011. Посетен на 19 септември 2013. A rounded fleshy protuberance situated over the pubic bones that becomes covered with hair during puberty. (на английски)
  5. Zink, Christoph. Dictionary of Obstetrics and Gynecology. Berlin, Walter de Gruyter & Co., 1988. ISBN 3110857278. p. 201. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  6. а б Basavanthappa, B.T.. Textbook of Midwifery and Reproductive Health Nursing. 1st. New Delhi, Jaypee Brothers Medical Publishers, 2006. ISBN 8180617998. p. 23, 42, 791. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  7. Gray, Henry. Anatomy of the Human Body.. 20th. Philadelphia, Lea & Febiger, 1918. ISBN 1-58734-102-6. (на английски)
  8. Myers, J.D., John E.B.. The APSAC Handbook on Child Maltreatment. 3rd. Thousand Oaks, California, SAGE Publications, 2011. ISBN 1412966817. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  9. Ageing down under. // Women's Health, Queensland Wide, 1 септември 2007. Посетен на 8 октомври 2014. (на английски)
  10. Pubic Hair Dye: Betty Beauty. // Посетен на 25 юли 2008.
  11. The Fuzz That Was. Willamette Week.
  12. Belle de Jour's naughty notebook. The Telegraph.
  13. Pubic-Hair Topiary. The Stranger.
  14. Pubic hair is back. // The Daily Telegraph. (на английски)
  15. Shire, Emily. Waxing: Damned if You Do and Damned if You Don’t: How Pubic Hair Became Political. // The Daily Beast, 4 октомври 2014. (на английски)
  16. Rowen TS et al. Pubic Hair Grooming Prevalence and Motivation Among Women in the United States. // JAMA Dermatology. October 2016. DOI:10.1001/jamadermatol.2016.2154. (на английски)
  17. Hoffman, Jan. Most Women Prefer to Go Bare, Citing Hygiene (and Baffling Doctors). // New York Times. Посетен на 30 юни 2016. (на английски)
  18. Jason Gale. Brazilian Bikini Waxes Make Crab Lice Endangered Species. // Bloomberg. 13 януари 2013. Посетен на 26 октомври 2013. (на английски)
  19. Barbara Hackley, Jan M. Kriebs & Mary Ellen Rousseau, Primary Care of Women: A Guide for Midwives and Women's Health Providers, page 833, Jones & Bartlett Publishers, 2006, ISBN 0-7637-1650-2
  20. а б Tschachler, Heinz, Devine, Maureen, Draxlbauer, Michael. The EmBodyment of American Culture. Berlin-Hamburg-Münster, LIT Verlag, 2003. ISBN 3-8258-6762-5. p. 61 – 62. (на английски)