Вулва

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
вулва
Vulva Silhouette.png
Латински vulva
Атлас вулва
Артерия Вътрешна срамна артерия
Вена Вътрешна срамна вена
Нерв Срамен нерв
Лимфа Superficial inguinal lymph nodes
Прекурсор Genital tubercle, urogenital folds
MeSH Vulva
Elsevier Vulva
вулва в Общомедия

Вулвата (на латински: vulva; вулг. „путка“ или „пичка“) е съвкупност от първичните външни полови органи на жената.[1][2] В повечето случаи се имат предвид въпросните органи при човешки същества, но вулвата присъства като част от половата система на всички бозайници.

При хората, вулвата включва срамното възвишение, срамните устни, клитора, преддверните луковици, влагалищното преддверие, бартолиновите и скениевите жлези, пикочния и вагиналния отвор.[3][4] Други характеристики на вулвата са срамната цепка, мастните жлези, урогениталния триъгълник (предната част на перинеума) и срамното окосмяване.

Тъй като вулвата представлява вход към матката, двойният слой на защита се осигурява от гънките на външните и вътрешните срамни устни. Вулвата може да бъде засегната от много заболявания, които често могат да доведат до сърбеж, но вулвовагиналните здравни мерки могат да предотвратят много от тях.[2]

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Устройство на вулвата[редактиране | редактиране на кода]

Вулвата представлява външно вертикално отваряне на гениталния тракт, разположено точно под ануса. Има диаметър по-голям от този на влагалището[5] и включва следните анатомични структури: срамно възвишение, големи и малки срамни устни, клитор, влагалищно преддверие и преддверни луковици.

Срамно възвишение

Срамното възвишение (mons pubis) се намира в предната част на вулвата, пред лонното съчленение (symphysis pubica) и е формирано в резултат от натрупване на подкожна мека мастна тъкан, покриваща срамната кост. На дебелина то достига до около 2 – 3 cm, а при по-пълни жени и повече. Мастната тъкан е чувствителна към женския полов хормон естроген, и това води до различна големина на срамното възвишение по време на пубертета при различните момичета.[6][7] Обикновено след пубертета кожата на срамното възвишение се покрива с косми, като се оформя така наречения „окосмен триъгълник“.

При навлизането в менопауза, с намаляването на естрогена в тялото на жената, размерът на срамното възвишение също намалява.[8]

Големи срамни устни

В долната си част срамното възвишение се разделя на две кожни гънки съдържащи мастна тъкан, наречени големи срамни устни (labium majus pudendi), а пукнатината, която се образува между тях се нарича срамна цепнатина (rima pudendi). Големите срамни устни защитават и предпазват от външни наранявания другите, по–деликатни женски полови органи, които са част от структурата на вулвата. Покрити са с нежна кожа, съдържаща косми и голямо количество екринни и апокринни потни и мастни жлези.[9] Нейният цвят обикновено е в близост до общия цвят на кожата на жената, но се срещат и изключения.[10] По вътрешната им повърхност кожата е неокосмена, нежна и розова или леко кафява. Краищата на двете големи срамни устни са свързани помежду си чрез две кожни гънки – отпред, чрез т. нар. предна комисура (commissura labiorum anterior), а отзад – чрез задна комисура (commissura labiorum posterior), която е разположена преди перинеума, на около 3 cm пред ануса.

Основната тъкан на големите срамни устни е продължение на подкожната тъкан на срамното възвишение и се състои от съединителна тъкан със силно отлагане на тлъстините в нея. Тя е богато снабдена на кръвоносни и лимфни съдове.

Малки срамни устни

Под големите срамни устни и навътре са разположени други две нежни кожни гънки, наречени малки срамни устни (labium minus pudendi). Между тях и големите срамни устни се разполага браздичка. В предния си горен дял, малките срамни устни се разделят на две, като в долния си край отново се съединяват една с друга. Назад малките устни постепенно изтъняват и напълно се сливат с вътрешната повърхност на големите срамни устни.

Кожата на малките срамни устни е богата на мастни жлези, тя е много нежна и прилича на лигава ципа. Понякога малките срамни устни са много силно развити и се издават навън, като изпъкват над големите.

Клитор

В предната горна част на вулвата, на мястото където се срещат срамните устни се намира клитора (clitoris). Той се състой от две крачета (crura clitoridis), които се прикрепват към долните клонове на срамната кост. Напред те срастват и образуват тялото на клитора (corpus clitoridis), в края на което се намира неговата глявичка (glans clitoridis). Последната е покрита отгоре от фасция (fascia clitoridis) и с нежна кожна гънка – клиторна качулка (preputium clitoridis). Вътрешните крачета се прикрепват за тялото на клитора, като образуват тънка с размер 3 – 5 mm напречна гънка на кожата, наречена клиторна юздичка (frenulum clitoridis).

Figure 28 02 02-notext-dumb.png

Главичката на клитора и малките срамни устни са обилно снабдени със сетивни нервни окончания и представляват силно чувствителни ерогенни зони.

Влагалищно преддверие

Пространството между задната комисура, големите и малките срамни устни се нарича влагалищно преддверие (vestibulum vaginae). В него най-напред се разполага клиторът, зад него – отвора на пикочния канал (ostium urethrae externum) и най-отзад – вагиналния отвор (ostium vaginae), който може да е частично покрит с мембрана, наречена девствена ципа (hymen vaginae). Тя представлява граница между външните и вътрешните полови органи и обикновено се разкъсва при първият полов контакт, но има и случаи в които това може да се случи при различни други условия, като например заболяване, нараняване, медицински преглед, мастурбация или физически упражнения.[11][12].

Встрани от входа на влагалището, в улея между девствената ципа и корена на малките срамни устни се отварят изходните канали на бартолиновите жлези (glandulae vestibulares majores).[13] Също така, в лигавицата на преддверието се намират множество малки слузни жлези, наречени скениеви жлези (glandulae vestibulares minores).[14]

Преддверни луковици

От двете страни на влагалищното преддверие, в малките срамни устни се разполагат преддверните луковици (bulbi vestibuli). Те са свързани помежду си чрез една междинна част, разположена в пространството между клитора и външния отвор на пикочния канал. Изградени са от венозни сплетения, които на места формират кавернозни разширения. Между венозните съдове се намира съединителна тъкан, примесена с гладкомускулни влакна. Отвън те са обвити от еластична съединителнотъканна обвивка. При възбуда те увеличават своя обем, без да придобиват значителна твърдост.

Мускулна тъкан[редактиране | редактиране на кода]

Мускули изграждащи вулвата

Тазовите мускули помагат за поддържането на структурите на вулвата.[4] Публичният кокцигеален мускул (m. pubococcygeus), който е част от аналния повдигач (m. levator ani) частично пристяга вагиналното отваряне.[15] Други мускули, които поддържат вулвата са булбоспонгиозния мускул (m. bulbospongiosus) и седалищно-кавернозния мускул (m. ischiocavernosus), които са част от урогениталния триъгълник (trigonum urogenitale).[16]

Кръвоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Кръвоснабдяването на вулвата се осъществява от клоновете на три полови артерии – вътрешната срамна артерия (a. pudenda interna), повърхностната външна срамна артерия (a. pudenda externa superficialis) и дълбоката външна срамна артерия (a. pudenda externa profunda).

Венозният отток се осъществява през венозното сплетение на преддверните луковици. От тях изхождат венозни съдове, които се насочват към вътрешната срамна вена (v. pudenda interna) и долната вена на правото черво (v. rectalis inferior). Кръвта от клитора се оттича по гръбната вена (v. dorsalis) и дълбоката клиторна вена (v. profunda clitoridis), които се вливат във вътрешната срамна вена.

Лимфният отток се извършва по верига от повърхностни слабинни лимфни възли (nodi inguinales superficiales), разположени по протежение на кръвоносните съдове.[4][16]

Инервация[редактиране | редактиране на кода]

Инервацията на вулвата е вегетативна и сетивна.

Форма и размери[редактиране | редактиране на кода]

Различни видове (в повечето случаи обезкосмени) външни гениталии на жени.

Размерът и цветът на вулвата и нейните различни части може да варира много при различните жени.[18] Също така, често се случва да има разлика между нейната лява и дясна половина и това е нещо напълно нормално. Въпреки това, видът на вагината е причина за притеснение и дискомфорт за много жени, смятайки, че тяхната вулва не е „нормална“.

Многообразието на външните полови органи е голямо и не трябва да се прибързва с прибягването до естетичната хирургия, само заради някакви малки различия. Важно е обаче да се следи за промяната в цвета ѝ, понеже това може да е знак за инфекция или друго злокачествено заболяване.

Етапи на развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ембрионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

До осмата седмица развитието на външната генитална област е еднакво при мъжките и женските ембриони.[19] С навлизането в третия месец на плода започват да се развиват големите и малките срамни устни.

Детство[редактиране | редактиране на кода]

При раждането, вулвата на новороденото бебе може да е подута или доста по-голяма, в резултат на това, че чрез плацентата детето е било изложено на високите нива на хормоните на майката. В рамките на много кратък период тези хормони се изчерпват и вулвата се свива по размер. От една годинка до навлизането в пубертета вулвата не търпи промени във външният си вид, освен че нараства пропорционално на останалата част от тялото.

Полова зрялост[редактиране | редактиране на кода]

Различни фази от развитието на гениталиите при жената (отдясно).

Началото на пубертета води до редица промени. Структурата на вулвата става пропорционално по-голяма и може да стане по-изразена. Големите срамни устни започват да се развиват, а оцветяването може да се промени. Пубисът се разширява, избутвайки предната част на големите лабии далеч от срамната кост, като степента до която това ще се случи зависи от различните нива на телесните мазнини. Малките срамни устни могат да станат по-видни и също да претърпят промени в цвета.

Започва да се появява срамно окосмяване, най-напред по големите срамни устни, по-късно се разпространява по срамното възвишение, а понякога се прехвърля по вътрешната част на бедрата и перинеума.[20] Структурата на космите и степента на покритие е различна и варира значително при различните жени.

При момичетата в детско-юношеска възраст вулвата се издава по-напред, отколкото при възрастните.

Менопауза[редактиране | редактиране на кода]

По време на менопаузата, нивата на хормоните намаляват, а репродуктивните тъкани, които са чувствителни към тези хормони се свиват по размер. След менопаузата пубисът, срамните устни и клитора намаляват своите пропорции. Това е състояние, наречено „вулварна атрофия“, а намаляването на естроген може да причини бледа, сърбяща или възпалена кожа.[21]

Функция и физиология[редактиране | редактиране на кода]

Външните органи, които изграждат вулвата са богато кръвоснабдени и съставени от множество нерви, които при правилно стимулиране могат да доведат до полова възбуда. Като цяло физиологичните промени на вулвата се появяват главно преди и по време на полов акт, както и по време на раждане.

Секрети[редактиране | редактиране на кода]

Вулвата се свързва с няколко различни секреции, включително урина, пот, мензис, себум, секрет от бартолиновите жлези и други секрети отделяни от стената на влагалището. Тези секрети съдържат смес от химикали, включително пиридин, сквален, урея, оцетна киселина, млечна киселина, комплексни алкохоли, гликоли, кетони и алдехиди. По време на полова възбуда отделянето на част от тези секрети се увеличава.

Комбинацията от себум, мъртви клетки, някои естествено срещани бактерии и влага образуват в гениталиите бяло вещество, наречено смегма. При хората, в частност жените, тя се отлага около клитора и срамните устни, но също така се среща и при други бозайници.[22]

При някои жени се произвеждат алифатни киселини, които други видове примати произвеждат като сексуално-обонятелни сигнали. Изследователите често ги наричат „човешки феромони“. Тези киселини се произвеждат от естествените бактерии, които се намират по кожата. Киселинното съдържание варира в зависимост от менструалния цикъл, като се повишава един ден след менструацията и достига връх в средата на цикъла непосредствено преди овулацията.

Сексуална възбуда[редактиране | редактиране на кода]

Вулва преди и след полова възбуда.

Сексуалната възбуда води до редица физически промени във вулвата и може да бъде разделена на 4 фази – възбуда, плато, оргазъм и отпускане:

  • възбуда – по време на нея се случва т. нар. вагинално смазване или подмокряне. Навлажняването се получава от вътре на вън и облива силно васкуларизираната вулва, като през този етап клитора и малките срамни устни увеличават размера си, поради високото кръвоснабдяване в тази зона.[4][19]
  • плато – повишава се вазоконгестията във вагината, поради което тя набъбва, намалявайки размера на вагиналния отвор с около 30%. Същевременно влагалищното дъно се издува като балон – там контактът и дразнението намаляват значително. Бартолиновите жлези започват да отделят секрет, подпомагащ проникването. Клиторът става все по-изправен, а главичката се придвижва към срамната кост, като се скрива от качулката. Срамните устни стават значително по-дебели, като малките лабии се увеличават от 2 до 6 пъти. Малките лабии понякога се променят значително и по цвят – от розово до червено при жени които не са раждали, или от червено до тъмночервено за такива които са раждали.
  • оргазъм – непосредствено преди него, клиторът става изключително наситен с кръв, карайки главичката да се прибере в клиторната качулка. Появяват се ритмични мускулни контракции във външната третина на влагалището, както и в матката и ануса. Оргазмът може да има една или няколко контракции в зависимост от неговата интензивност, като всяка следваща е по-слаба и по-случайна. Той може да бъде придружен от женска еякулация, при която се изхвърля течност от скениевите жлези или от пикочния мехур през уретрата. Ако не е имало оргазъм насъбраната кръв започва да се разсейва постепенно, макар и с много по-бавна скорост.
  • отпускане – влагалището и неговия отвор се връщат към нормалното си спокойно състояние, а останалата част от вулвата се връща в нормален размер, позиция и цвят.

Раждане[редактиране | редактиране на кода]

Вулва на бременна жена

Областта на вулвата е изложена на риск от травма по време на раждане.[23]

По време на раждането влагалището и вулвата трябва да се разтегнат за да поемат главата на бебето (приблизително около 9 – 10 cm). Това може да доведе до сълзене на вагиналния отвор, срамните устни и клитора („перинеални сълзи“).[24]

За да се улесни раждането и да се ограничи разкъсването, понякога се извършва епизиотомия (превантивно хирургично разрязване на перинеума). Перинеалното разкъсване или разрязване оставя белези.

Няма предимства от избръсването на срамните косми преди раждане. Честотата на усложнения по време на раждане остава непроменена, независимо от това дали жените са имали или нямали окосмяване.[25][26]

Общество и култура[редактиране | редактиране на кода]

Като цяло и междукултурно, вулвата е свързана с биологичните функции на сексуалността и раждането. Обществените нагласи към вулвата обаче се различават в някои случаи значително между различните културни среди и исторически епохи.

В различните култури съществуват табута по отношение на вулвата, които например ограничават излагането ѝ на публични места, в изобразителното изкуство, както и дискутирането ѝ. Нагласите варират от пълно табу, свързано с грях или отвращение, възприемане като съвсем нормална част от тялото, до символ на плодородието и произхода на живота, свързани с поклонение и идолизиране.[27]

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

„Произходът на света“, маслена живопис на Густав Курбет, 1866 г.

Влагалището и вулвата са били изобразявани в изкуството от праисторията до ерата на съвременното изкуство на XXI век. Различни форми на изобразителното изкуство представят женските гениталии двуизмерно (чрез картини) или триизмерно (чрез статуетки).

Още преди 35 хил. години хората са изваяли керамични фигури на богинята Венера с малки глави и ясно изразени или силно преувеличени корем, бедра, гърди или вулва.

В пещерата Чуфин, разположена в град Риклонес (Кантабрия, Испания), е открито праисторическо скално изкуство, за което се предполага, че може да бъде изображение на вулва. Пещерата е обитавана в различни периоди, като най-старият е около 20 хил. години.

Шила-на-гиг са фигуративни резби на голи жени от XI и XII век, с преувеличена вулва. Те са архитектурни гротески, открити в църкви, замъци и други сгради, особено в Ирландия и Великобритания, понякога заедно с мъжки фигурки.

През 1866 г. Густав Курбет рисува картина на гола жена, изобразяваща женските гениталии и озаглавена „Произходът на света“. През XX и XXI век художници като Ники де Сен Фале, Жан Тингели, Мегуми Игараши и Аниш Капур са създали творби, изобразяващи влагалището или вулвата. Други творци отричат, че техните творби са сексуални, въпреки че критиците ги възприемат като такива, като например картините на цветя на Джорджия О'Кийф.

В някои случаи изкуството на вулвата привлича спорове и води до правни въпроси или официална цензура, свързани с разбирането за неприличие.

Операционни и козметични промени[редактиране | редактиране на кода]

Обезкосмяване[редактиране | редактиране на кода]

Отношението към окосмяването на вулвата е много различно. Например, в някои региони на света срамното окосмяване се възприема като красиво, докато в други култури същото се счита за нехигиенично и отблъскващо. В съвременната западна култура отстраняването на срамните косми е въведено през 90-те години на миналия век и оттогава е станало установена част от грижите за тялото.[28][29] Жените обезкосмяват вулвите си частично или изцяло, чрез отстраняване само на космите над кожата (депилация) или чрез отстраняване на всичките косми (епилация).

Обезкосмена женска вулва.

Според проучване от 2009 г. в Германия, бръсненето на гениталната област е широко разпространено във възрастовата група от 18 до 25 години при 69,7% от жените.[30] През 2016 г. Американската медицинска асоциация публикува проучване, според което 84% от анкетираните жени извършват козметични грижи на вулвата, като 64% от тях премахват изцяло срамното си окосмяване.[31][32]

Промените в стила и модата на облеклото, особено след появата на високо изрязаните бански костюми, доведоха също и до промяна в стила на срамното окосмяване и вулвата.[33] Жените, които искаха да носят подобно облекло, за да избегнат излагането на срамното окосмяване трябваше да премахнат космите от двете страни на срамния триъгълник. Практиката за премахване на по-голяма част от срамното окосмяване продължава с популярността и модата на още по-малки бански костюми, като например стринг-бикините, които разкриват почти изцяло задните части на жената.

Отстраняването на космите от вулвата е сравнително скорошно явление в Съединените щати, Канада и Западна Европа, и се извършва обикновено, чрез восъчни ленти за епилация (кола маска), но е било широко разпространено в продължение на векове в много източноевропейски и близкоизточни култури.

Френската кола маска оставя малко косъмчета от двете страни на лабиите или лента директно над тях по линията на срамната цепнатина, наречена „лента за кацане“.

Преподаването на исляма включва мюсюлманска хигиенна юриспруденция, чиято практика е премахване на срамното окосмяване.[34]

Жените, които се бръснат, без да следват естествената посока на растеж на космите, са по-податливи на кожни инфекции.

Пиърсинг[редактиране | редактиране на кода]

Генитален пиърсинг на клитора, малките и големите срамни устни.

Няколко вида генитални пиърсинги могат да се направят в гениталната област на жената, като някои от най-известните са „Кристина“, „Нефертити“, „Фуршет“ и „Лабиа“.

Пиърсингите обикновено се извършват с естетическа цел, но някои видове (като например пиърсингът на клитора), могат да осигурят допълнително стимулиране на единия или и на двамата партньори по време на секс. Макар че те са често срещани в традиционните култури, интимните пиърсинги са сравнително скорошна тенденция в западните общества.[35][36][37]

Възпалението, сълзите и кървенето са сред най-често срещаните проблеми при пиърсинга в гениталната област на жената. Също така, не са необичайни алергии, образуване на белези (келоиди) и образуване на грануломи като реакция от чуждото тяло.[38][39]

Гениталният пиърсинг на срамните устни може да увеличи техният размер или асиметрия, поради тежестта на орнаментите.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Размерът на лабиите е различен при различните жени. При някои малките лабии са почти незабележими, докато при други те могат да бъдат месести и да изпъкват над големите лабии. Изкуството и порнографията могат да повлияят на възгледите на жената за това как трябва да изглеждат нейните гениталии, понеже повечето модели имат малки или несъществуващо малки срамни устни, а изображенията често са манипулирани дигитално и не изобразяват пълната гама от естествени вариации на вулвата.[18][40]

Резултат от лабиопластика.

Благодарение на това, че вулвата често се изобразява без изпъкналост на малките срамни устни, се наблюдава нарастване на популярността на лабиопластиката. С подобна процедура може да се свие цепнатината между големите лабии, чрез намаляване на размера на малките лабии и обвивката на клитора, или чрез инжектиране на мазнини по вътрешната страна на големите лабии.[41] До такава хирургическа намеса прибягват жени най-вече поради хигиенични и естетически причини, в случаите когато смятат че вътрешните им срамни устни са прекалено големи, и по-рядко от медицинска необходимост, като например проблеми при колоездене или каране.[41][42][43]

В няколко страни от Африка и Азия външните женски гениталии рутинно се преправят или отстраняват поради различни причини, като традиция, хигиена или естетика. За целта се извършват различни процедури, като клитордектомия или така нареченото „фараонно обрязване“, при което вътрешните и външните лабии се премахват, а вулвата се зашива.[44][45] При такива интервенции често възникват проблеми, причинени от високия риск от инфекция при често нехигиеничните и лоши условия на работа. Подобни процедури са забранени по целия свят, дори там, където тази практика е широко разпространена.[46]

Заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Кожната обвивка на човешката вулва може да бъде засегната от различни кожни заболявания, като псориазис, пемфигус и плоски лишеи. Повечето инфекции на вулвата са със смесен произход. Те се причиняват от стрептококова или стафилококова микрофлора.

Бръсненето на вулвата увеличава риска от заразяване при полово предавани вирусни инфекции.[47] Вулвовагиналните здравни мерки могат да помогнат за предотвратяване на много разстройства.[48]

Инфекции[редактиране | редактиране на кода]

Гноен секрет при гонорея.

Органите на вулвата и нейните тъкани могат да се заразят с различни патогени или паразити. Всяко възпаление, което се причинява се нарича вулвит.

Бактериалните инфекции се предават, чрез сексуален контакт и включват:

Вирусните инфекции включват:

Някои типове HPV могат да доведат до рак на вулвата, а някои други причиняват генитални брадавици.[49][50]

Вулводиния[редактиране | редактиране на кода]

Вулводиния е хронична болка във вулвата, която може да се прояви без определена причина.[51] Симптомите обикновено включват чувство на парене или дразнене.[52] За да се постави диагнозата, симптомите трябва да продължат най-малко 3 месеца.[53]

Засяга до 16% от жените.[52]

Рак на вулвата[редактиране | редактиране на кода]

Много злокачествени заболявания могат да се развият в структурите на вулвата.[4] Повечето ракови заболявания на вулвата са плоскоклетъчни карциноми, които обикновено се срещат в срамните устни (особено в големите лабии) при възрастните жени.[54] Вторият най-често срещан рак на вулвата (макар и по-рядко) е вулварния меланом.[55]

Признаците и симптомите могат да включват сърбеж, кървене, обриви, рани, бучки или язви, промени в оцветяването на кожата на вулвата, както и болки в таза.[56]

Понякога лечението налага извършването на вулвектомия, с цел частично или напълно отстраняване на вулвата. Въпреки че след процедурата може да има силна болка в областта на слабините, в продължение на няколко седмици сексуалната функция обикновено е все още възможна, но ограничена.[57]

При животните[редактиране | редактиране на кода]

По правило само външните полови органи на висшите бозайници са известни като вулва, макар че терминът се използва в научната литература и за функционално сравними структури при други групи животни, като кръглите червеи (Nematoda).[58]

При всички бозайници, с изключение на тези притежаващи клоака, пикочният и вагиналния отвор се отделят от ануса, чрез перинеума. Останалите бозайници нямат вулва, както и вагина, и матката и уретрата се отварят заедно с изхода на червата в клоака. Клоаката се създава по време на ембрионалното развитие при всички бозайници, включително и при хората.[59]

Основната структура на вулвата се различава много малко при различните бозайници. Важна особеност на човешката вулва е присъствието на външни срамни устни. Повечето бозайници имат само един чифт срамни устни, което съответства на малките срамни устни на жените при хората.[60] Също така, при животните, пубисът не е изпъкнал.[61]

При птиците, рибите и влечугите вулва, като анатомичен орган не съществува.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Vulva. // The Free Dictionary. Посетен на 10 April 2016.
  2. а б ((en)) Telleen, Steven. The Female Reproductive System. // Rice University, OpenStax CNX, 11 February 2016. Посетен на 29 March 2016.
  3. Rosdahl, Caroline. Textbook of basic nursing. Philadelphia, Wolters Kluwer Health/Lippincott Williams & Wilkins, 2012. ISBN 9781605477725. с. 319.
  4. а б в г д е ((en))  Williams gynecology. 2nd. New York, McGraw-Hill Medical, 2011. ISBN 9780071716727. с. 794 – 806.
  5. ((en))  Female Reproductive System. // Agriinfo.in. Посетен на 5 ноември 2017.
  6. ((en))  Anatomy of the Human Body.. 20th. Philadelphia, Lea & Febiger, 1918. ISBN 1-58734-102-6.
  7. ((en))  The APSAC Handbook on Child Maltreatment. 3rd. Thousand Oaks, California, SAGE Publications, 2011. ISBN 1412966817. Посетен на 2014-10-08.
  8. ((en))  Ageing down under. // Women's Health, Queensland Wide, 2007-09-01. Посетен на 2014-10-08.
  9. ((en))  Wheater's Functional Histology. 5th. Elsevier Health Sciences, March 2006. ISBN 978-0-443-06850-8. с. 175 – 178.
  10. ((en))  'The Great Wall Of Vagina' Is, Well, A Great Wall Of Vaginas (NSFW). // Посетен на 2016-04-17.
  11. ((en))  Clinical protocols in pediatric and adolescent gynecology. Parthenon, 2004. ISBN 1-84214-199-6. с. 131.
  12. ((en)) Knight, Bernard. Simpson's Forensic Medicine. 11th. London, Arnold, 1997. ISBN 0-7131-4452-1. с. 114.
  13. ((en)) Lee, MY и др. Clinical Pathology of Bartholin's Glands: A Review of the Literature.. // Current Urology 8 (1). May 2015. DOI:10.1159/000365683. с. 22 – 5.
  14. ((en)) Zaviacic M, Ablin RJ. The female prostate and prostate-specific antigen. Immunohistochemical localization, implications of this prostate marker in women and reasons for using the term „prostate“ in the human female. // Histol Histopathol. 15 (1). January 2000. с. 131 – 42.
  15. ((en))  Concepts of human anatomy and physiology. 2nd.. Dubuque, Iowa, Wm. C. Brown Publishers, 1989. ISBN 0697056759. с. 962.
  16. а б ((en))  40. // Gynaecology. Edinburgh New York, Churchill Livingstone/Elsevier, 2011. ISBN 978-0-7020-3120-5. с. 599 – 612.
  17. ((en)) Kyung Won, PhD. Chung. Gross Anatomy (Board Review). Hagerstown, MD, Lippincott Williams & Wilkins, 2005. ISBN 0-7817-5309-0. с. 268.
  18. а б ((en))  Our Sexuality. Cengage Learning, 2014. ISBN 978-1-133-94336-5. с. 50 – 54, 113 – 116, 163 – 171.
  19. а б ((en))  Concepts of human anatomy and physiology. 2nd. Dubuque, Iowa, Wm. C. Brown Publishers, 1989. ISBN 0697056759. с. 958 – 963.
  20. ((en)) Lloyd, Jillian. Female genital appearance: ‘normality’ unfolds. // British Journal of Obstetrics and Gynecology 112 (5). May 2005. DOI:10.1111/j.1471-0528.2004.00517.x. с. 643 – 646.
  21. ((en))  Skin conditions of the vulva. // Посетен на 6 April 2016.
  22. ((en))  Definition of SMEGMA. // Merriam Webster. Посетен на 20 April 2016.
  23. ((en)) Dudley, Lynn M и др. Secondary suturing compared to non-suturing for broken down perineal wounds following childbirth. // Cochrane Database Syst Rev (9). 2013. DOI:10.1002/14651858.CD008977.pub2. с. CD008977.
  24. ((en))  Women's Health: A Core Curriculum. Australia, Elsevier, 2005. ISBN 0-7295-3736-6.
  25. ((en)) Basevi, Vittorio и др. Routine perineal shaving on admission in labour. // Reviews (11). 2014. DOI:10.1002/14651858.CD001236.pub2. с. CD001236.
  26. ((en)) Lefebvre, A. и др. Preoperative hair removal and surgical site infections: network meta-analysis of randomized controlled trials. // Journal of Hospital Infection 91 (2). 2015. DOI:10.1016/j.jhin.2015.06.020. с. 100 – 108.
  27. ((de)) Mithu M. Sanyal: Vulva. Die Enthüllung des unsichtbaren Geschlechts. Wagenbach, Berlin 2009, ISBN 978-3-8031-3629-9.
  28. ((en)) Ashley Fetters: The New Full-Frontal: Has Pubic Hair in America Gone Extinct? Auf: theatlantic.com (The Atlantic) vom 13. Dezember 2011; zuletzt abgerufen am 12. März 2016.
  29. ((de)) Paul-Philipp Hanske: Schamlos Eine Mode wird zur Norm: Alle rasieren sich. Auf: sz-magazin.sueddeutsche.de Süddeutsche Zeitung. Heft 47/2013; zuletzt abgerufen am 12. März 2016.
  30. ((de)) Brähler, Elmar y Dirk Hofmeister. Verbreitung von Tätowierungen, Piercing und Körperhaarentfernung in Deutschland (PDF). // Comunicado de prensa. Посетен на 6 January 2012.
  31. ((en)) Rowen TS и др. Pubic Hair Grooming Prevalence and Motivation Among Women in the United States. // JAMA Dermatology. October 2016. DOI:10.1001/jamadermatol.2016.2154.
  32. ((en)) Hoffman, Jan. Most Women Prefer to Go Bare, Citing Hygiene (and Baffling Doctors). // New York Times.
  33. Tschachler, Heinz; Devine, Maureen; Draxlbauer, Michael (2003), „The EmBodyment of American Culture“, Berlin-Hamburg-Münster: LIT Verlag, pp. 61 – 62, ISBN 3-8258-6762-5 
  34. ((en)) Ismail, Buyukcelebi. Living in the Shade of Islam: A Comprehensive Reference of Theory and Practice. Tughra Books, 2003. ISBN 1-932-09921-2. с. 169.
  35. ((en))  'Can selfish lovers ever give as good as they get? Plus, the perks of piercings and how to get her to hurry up already'. // MSNBC, 2007-12-04. Посетен на 2011-11-13.
  36. ((en))  Vaughn S. Millner et al. (2005): 'First glimpse of the functional benefits of clitoral hood piercings', American Journal of Obstetrics and Gynecology, Volume 193, Issue 3, Pages 675 – 676. // Ajog.org. Посетен на 2011-11-13.
  37. ((en))  VCH Piercings, by Elayne Angel, Seite 16 – 17, The Official Newsletter of The Association of Professional Piercers (PDF). // Посетен на 2011-11-13.
  38. ((de)) Siegmund-Schultze, Nicola: «Piercing – Unter die Haut: Körperschmuck mit Risiken», Dtsch Arztebl, 105 (2008), pág. A-1542.
  39. ((en)) Mayers, L. B.; Judelson, D. A.; Moriarty B. W.; y Rundell, K. W.: „Prevalence of body art (body piercing and tattooing) in university undergraduates and incidence of medical complications“. Mayo Clin Proc, 77: págs. 29 – 34. 2002.
  40. ((en))  The Vulva – Anatomy, Physiology, and Pathology. 2006. ISBN 0-8493-3608-2. с. 1 – 4, 14, 28 – 38.
  41. а б ((en)) Rowenna Davis. Labiaplasty surgery increase blamed on pornography. // 27 February 2011. Посетен на 2015-04-03.
  42. Arasee Renganathan, Rufus Cartwright, Linda Cardozo: Gynecological cosmetic surgery. In: Expert Rev. Obstet. Gynocol. Band 4, Heft 2, 2009, S. 101 – 104, doi:10.1586/17474108.4.2.101, abgerufen am 27. Dezember 2013.
  43. ((de)) Rudy Leon De Wilde und andere. Stellungnahme der DGGG zur Intimchirurgie. // DGGG.de. Hrsg. von der Deutschen Gesellschaft fur Gynakologie und Geburtshilfe e. V., 2009-07-13.
  44. "Classification of female genital mutilation", Geneva: World Health Organization, 2014.
  45. Gruenbaum, Emma (2001). The Female Circumcision Controversy: An Anthropological Perspective, Philadelphia: University of Pennsylvania Press, pp. 2 – 3.
  46. Bonino, Emma (19 December 2012). "Banning Female Genital Mutilation", The New York Times.
  47. ((en))  Risk Factors – Molluscum Contagiosum. // CDC. Посетен на 2016-03-24.
  48. NHS Choices, United Kingdom National Health Service – Preventing vaginal thrush, reviewed 2012-02-17, retrieved June 10, 2013
  49. ((en)) Ljubojevic, Suzana и др. HPV-associated diseases. // Clinics in Dermatology 32 (2). 2014. DOI:10.1016/j.clindermatol.2013.08.007. с. 227 – 234.
  50. ((en)) Zweizig, Susan и др. Key concepts in management of vulvar cancer. // Best Practice & Research Clinical Obstetrics & Gynaecology 28 (7). 2014. DOI:10.1016/j.bpobgyn.2014.07.001. с. 959 – 966.
  51. ((en))  The causes and prevalence of vestibulodynia: A vulvar pain disorder. // Urologic nursing 31 (1). 2011. с. 51 – 4.
  52. а б ((en))  2013 Vulvodynia Guideline update. // Journal of Lower Genital Tract Disease 18 (2). 2014. DOI:10.1097/LGT.0000000000000021. с. 93 – 100.
  53. Bornstein J, Goldstein AT, Stockdale CK, Bergeron S, Pukall C, Zolnoun D, Coady D; consensus vulvar pain terminology committee of the International Society for the Study of Vulvovaginal Disease (ISSVD). 2015 ISSVD, ISSWSH, and IPPS Consensus Terminology and Classification of Persistent Vulvar Pain and Vulvodynia. J Sex Med. 2016 Apr;13(4):607 – 12. doi: 10.1016/j.jsxm.2016.02.167
  54. ((en))  The vulva. // Посетен на 6 April 2016.
  55. ((en))  Types of vulval cancer. // Посетен на 6 April 2016.
  56. ((en))  What Are the Symptoms of Vaginal and Vulvar Cancers?. // CDC, 13 March 2014. Посетен на 2016-03-26.
  57. Aerts L et al (2012) Sexual, psychological, and relational functioning in women after surgical treatment for vulvar malignancy: a literature review. J Sex Med. 9(2):361 – 71. doi:10.1111/j.1743-6109.2011.02520.x
  58. E. Szabó, B. Hargitai, A. Regos u. a.: TRA-1/GLI controls the expression of the Hox gene lin-39 during C. elegans vulval development. In: Developmental Biology. Bd. 330, Nr. 2, 2009, S. 339 – 348, PMID 19361495.
  59. ((de)) Nadja Møbjerg: Organe der Osmoregulation und Exkretion in: W. Westheide und R. Rieger: Spezielle Zoologie. Teil 2: Wirbel – oder Schädeltiere. Spektrum Akademischer Verlag, München 2004, ISBN 3-8274-0307-3, S. 151.
  60. ((de)) Uwe Gille: Weibliche Geschlechtsorgane. In: F.-V. Salomon u. a. (Hrsg.): Anatomie für die Tiermedizin. 2. erw. Auflage. Enke, Stuttgart 2008, ISBN 978-3-8304-1075-1, S. 379 – 389.
  61. ((de)) Hartmut Greven: Fortpflanzung und Entwicklung in: W. Westheide, R. Rieger: Spezielle Zoologie. Teil 2: Wirbel oder Schädeltiere. Spektrum Akademischer Verlag, München 2004, ISBN 3-8274-0307-3, S. 151.