Candida albicans

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Candida albicans
Candida albicans 2.jpg
Candida albicans.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
подцарство: Dikarya
тип: Ascomycota Торбести гъби
клас: Saccharomycetes
разред: Saccharomycetales
семейство: Saccharomycetaceae
род: Candida
вид: C. albicans
Научно наименование
Уикивидове Candida albicans
Синоними
  • Candida stellatoidea[1]
  • Oidium albicans[2]
Candida albicans в Общомедия

Candida albicans е вид диморфна гъбичка, който расте като дрожди и хифи. Това е една от малкото видове на род Candida, които причиняват инфекциите кандидоза у човека. C. albicans е отговорна за 50 – 90% от всички случаи на кандидоза при човека.[3] C. albicans може да образува биофилм-колонии на повърхността на имплантируеми медицински устройства. Освен това, вътреболничните инфекции, причинени от C. albicans стават причина за сериозни здравословни проблеми. Около 85 – 95% от вагиналните инфекции всяка година се дължат на инвазия от C. albicans.[4]

C. albicans съжителства в човешката чревната флора и се открива в стомашно-чревния тракт на 40% от здравите възрастни.[5] Тези синантропни организми могат да останат безопасни при имунокомпетентни индивиди при обикновени условия. Свръхрастеж на гъбички води до кандидамикоза (кандидоза), която често се наблюдава при слаби лица, включително ХИВ-инфектирани пациенти. Тя обикновено възниква на мукозните мембрани на устата или влагалището, но може да повлияе редица други региони. Например, по-висока разпространението на колонизация от С. albicans, съобщава млади хора с езиков пиърсинг.[6] За да зарази приемащата тъкан, обикновената едноклетъчна дрождиоподобна форма на C. albicans реагира на сигнали от околната среда и се превръща в инвазивна, многоклетъчна организирана форма, като това явление се нарича диморфизъм.[7] Освен това, с разрастването на инфекцията се наблюдава и суперинфекция, обикновено много устойчиви на противогъбични лекарства или антибиотици. Инфекцията се забавя, ако изходния чувствителен щам замени антибиотично резистентния щам.[8]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Кандидоза се среща по целия свят, но най-често се поставя под заплаха на лица със слаб имунитет, с диагноза сериозни заболявания като ХИВ и рак. Кандида се смята за един от най-често срещаните групи от организми, които причиняват вътрешноболнични инфекции. Особено висок риск от лицето пациенти в интензивно отделение (ОИТ), наскоро сте претърпели хирургична операция или трансплантация.[9] Кандида албиканс инфекции е основен източник на гъбична инфекция при тежко болни или пациенти с компрометирана имунна система.[10] Тези пациенти развиват предимно орална кандидоза или млечница, която може да доведе до недоеданию и пречат на усвояването на лекарства.[11] части на тялото, които обикновено включват заразеното кожата, гениталиите, гърлото, устната кухина и кръв. Candida още е четвъртата най-често изолирани организма в кръвта инфекция (BSIs).[12] освен това, Кандида албиканс инфекции на притока на кръв са свързани с висока смъртност.[13] Методите за предаване включват от майка на дете по време на бременността, от човек на човек, като най-често се случва в болницата, където пациенти с имунодефицит придобиват инфекцията от здравни работници и има 40% инцидентност. Мъжете могат да се заразят след секс с жена, която вече има вагинална гъбична инфекция.[9] Въпреки, че Candida albicans е най-честата причина за кандидемии, се наблюдава намаляване на заболеваемостта и за увеличаване на изолация не albicans видове Candida, който в последните години.[14] Превантивни мерки включват воденето на здравословен начин на живот, включително и правилното хранене, правилното хранене, и внимателно използване на антибиотици.

Приложение в машиностроенето[редактиране | редактиране на кода]

Candida albicans се използва в комбинация с въглеродни нанотръбички (CNT) за стабилизиране на електропроводимостта на биоматериали и термочувствителна елементи[15]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението обикновено включва:[16]

  • амфотерицин B, echinocandin, или fluconazole за системни инфекции
  • Нистатин за инфекции на устната кухина и хранопровода
  • Клотримазол за гъбични инфекции кожата и гениталиите[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Candida albicans at NCBI Taxonomy browser, url accessed 2006-12-26
  2. McClary, Dan Otho. Factors Affecting the Morphology of Candida Albicans. // Annals of the Missouri Botanical Garden 39 (2). May 1952. DOI:10.2307/2394509. с. 137 – 164.
  3. Candidiasis: predisposing factors, prevention, diagnosis and alternative treatment. // Mycopathologia 177 (5 – 6). June 2014. DOI:10.1007/s11046-014-9749-1. с. 223 – 240. Candida species and other microorganisms are involved in this complicated fungal infection, but Candida albicans continues to be the most prevalent. In the past two decades, it has been observed an abnormal overgrowth in the gastrointestinal, urinary and respiratory tracts, not only in immunocompromised patients, but also related to nosocomial infections and even in healthy individuals. There is a widely variety of causal factors that contribute to yeast infection which means that candidiasis is a good example of a multifactorial syndrome.
  4. Tortora, Gerald, J.. Mibrobiology:an Introduction. San Francisco, CA, Pearson Benjamin Cummings, 2010. с. 758.
  5. Mycobiota in gastrointestinal diseases. // Nat Rev Gastroenterol Hepatol 12 (2). 2015. DOI:10.1038/nrgastro.2014.188. с. 77 – 87.
  6. Colonization of Candida: prevalence among tongue-pierced and non-pierced immunocompetent adults. // Oral Dis 16 (2). March 2010. DOI:10.1111/j.1601-0825.2009.01618.x. с. 172 – 5.
  7. Ryan KJ, Ray CG (editors). Sherris Medical Microbiology. 4th. McGraw Hill, 2004. ISBN 0-8385-8529-9.
  8. Tortora, Gerald, J.. Microbiology: an Introduction. San Francisco, CA, Pearson Benjamin Cummings, 2010. с. 759.
  9. а б Brosnahan, Mandy. Candida Albicans. // Kenyon College, July 22, 2013.
  10. Sydnor, Emily. Hospital Epidemiology and Infection Control in Acute-Care Settings. // Clinical Microbiology Reviews 24. 24 January 2011. DOI:10.1128/CMR.00027-10. с. 141 – 173.
  11. Sardi, J. C. O.. Candida species: current epidemiology, pathogenicity, biofilm formation, natural antifungal products and new therapeutic options. // Journal of Medical Microbiology 62. 2016-04-16. DOI:10.1099/jmm.0.045054-0. с. 10 – 24.
  12. Vazquez, Jose. Epidemiology, Management, and Prevention of Invasive Candidiasis. // Medscape, 2016-04-16.
  13. Weinberger, M. Characteristics of candidaemia with Candida-albicans compared with non-albicans Candida species and predictors of mortality.. // J Hosp Infect. 61. 2016-04-16. DOI:10.1016/j.jhin.2005.02.009. с. 146 – 54.
  14. Yapar, Nur. Epidemiology and risk factors for invasive candidiasis. // Dovepress 10. 2016-04-16. DOI:10.2147/TCRM.S40160. с. 95 – 105.
  15. Di Giacomo, Raffaele и др. Candida albicans/MWCNTs: A Stable Conductive Bio-Nanocomposite and Its Temperature-Sensing Properties. // IEEE Transactions on Nanotechnology 12 (2). 2013. DOI:10.1109/TNANO.2013.2239308. с. 111 – 114.
  16. Rambach, G и др. Susceptibility of Candida species and various moulds to antimycotic drugs: Use of epidemiological cutoff values according to EUCAST and CLSI in an 8-year survey. // Medical mycology: official publication of the International Society for Human and Animal Mycology 49 (8). 2011. DOI:10.3109/13693786.2011.583943. с. 856 – 63.
  17. Microbiology an Introduction. tenth. San Francisco, CA., Pearson Benjamin Cummings. с. 759.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Candida albicans“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.