Чревна микрофлора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ешерихия коли, един от най-многобройните видове в състава на чревната микрофлора

Чревна микрофлора се нарича съвкупността от всички микроорганизми, които обитават червата на човека и животните. Броят им достига до няколко милиарда в един кубичен сантиметър чревно съдържание.

Повечето от тези микроорганизми са симбионти – те се хранят с непълно разградените остатъци от храносмилането, а в замяна предоставят на макроорганизма витамини (например K и B12) и напълно разградени хранителни вещества. Някои биологични видове, като коня и заека, са напълно зависими от своята нормална чревна микрофлора. Без нейна помощ те не са в състояние да усвоят сложните захари (основно целулозата) от растенията, с които се хранят.

При лечение с антибиотици, те потискат всички микроорганизми, както патогенните, така и симбионтните. Затова антибиотиците винаги се комбинират с витамини и останалите зависими от нормалната микрофлора фактори.

Освен симбионтни, в състава на чревната микрофлора влизат и много условно патогенни видове. При нормални условия те не са в състояние да предизвикат заболяване. Но при компрометиране на имунитета на макроорганизма, те бурно се развиват и предизвикват заболяване.

Нормално чревната микрофлора населява основно дебелите черва. При редица случаи обаче е възможен рефлукс на чревно съдържание от дебелите към тънките черва, при което в тях попадат голям брой микроорганизми. За здрав организъм това не е опасно, но състоянието обикновено е свързано с подуване и чувство за дискомфорт в областта на корема, а понякога и с лека болка.

Когато човек консумира храни с високо съдържание на трудноусвоими захари, като зрял боб, цвекло, зеле и други, голям брой олигозахариди постъпват неразградени в дебелите черва. Те са отлична храна за чревната микрофлора, която бурно се развива и отделя големи количества газове. В някои случаи това е свързано с подуване на корема, леки болки и флатуленция.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Метаболизъм[редактиране | редактиране на кода]

Без чревна флора човешкият организъм не би могъл да използва някои от неразградените въглехидрати, които консумира, тъй като някои видове чревна флора съдържат ензими, които липсват на човешките клетки, за да разграждат някои полизахариди.[1] Гризачи, отглеждани в стерилна среда и лишени от чревна флора, трябва да консумират 30% повече калории, за да поддържат същото тегло като нормалните си събратя.[2][3]

Пряко потискане на патогените[редактиране | редактиране на кода]

Общността на чревната флора играе пряка роля в защитата срещу патогени,[4] като напълно колонизира пространството, използва всички налични хранителни вещества и отделя съединения, които убиват или потискат нежеланите организми, които могат да се конкурират с нея за хранителни вещества; тези съединения са известни като цитокини.[5] Цитокините са химически съединения, произвеждани от нашата имунна система, за да инициират възпалителна реакция на инфекции. Нарушаването на чревната микрофлора позволява на конкурентни организми като Clostridium difficile, които иначе са в спящо състояние, да се установят.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Minireview: Gut Microbiota: The Neglected Endocrine Organ // www.ncbi.nlm.nih.gov. Посетен на 13 септември 2023 г.
  2. Intestinal Bacteria and Obesity // 180degreehealth.com. Посетен на 13 септември 2023 г.
  3. Beneficial bacteria in the environment and their uses // nerdyseal.com. Посетен на 13 септември 2023 г.
  4. Bacteria: Superheroes in our Guts! // www.omni-biotic.com. Посетен на 13 септември 2023 г.
  5. Protective role of gut commensal microbes against intestinal infections // link.springer.com. Посетен на 13 септември 2023 г.
  6. Reductions in intestinal Clostridiales precede the development of nosocomial Clostridium difficile infection // microbiomejournal.biomedcentral.com. Посетен на 13 септември 2023 г.