Срамна въшка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Срамна въшка
Pthirus pubis - crab louse.jpg
Crab Lice CDC.png
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
клас: Insecta Насекоми
разред: Phthiraptera Въшки
подразред: Anoplura Смучещи въшки
семейство: Pthiridae
род: Pthirus
вид: P. pubis Срамна въшка
Научно наименование
Уикивидове Pthirus pubis
Linnaeus, 1758[1][2]
Синоними
  • Pediculus pubis Linnaeus, 1758
срамна въшка в Общомедия

Срамната въшка, още полова въшка (Pthirus pubis), е вид насекомо, ектопаразит при хората, хранеща се само с кръв.[3] Обикновено се настанява в срамното окосмяване на човека, и въпреки че не може да скача, тя може да живее и по други части на тялото, покрити с грубо окосмяване, като например миглите.[4][5]

Хората са единствените познати гостоприемници на срамните въшки, въпреки че близкия вид Pthirus gorillae, заразява популациите на горилите.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Една възрастна срамна въшка има дължина около 1,3 – 2 mm, малко по-малка от главовата въшка (Pediculus humanus capitis) и телесната въшка (Pediculus humanus humanus), и може да се разграничи от тези други видове с почти кръглото си тяло. Друга отличителна особеност е, че втората и третата двойка предни крака са много по-дебели от останалите и имат големи нокти, приспособени за захващане на насекомото към космите, докато първата двойка се използва за прикрепване към кожата по време на засмукване на кръвта.[6]

На главата са ясно видими чифт очи и чифт антени. Челюстите в устата са приспособени да пробиват кожата и да изсмукват кръвта.

Мъжките са по-малки от женските.

Яйцата на срамните въшки имат овална форма и са с дължина около 0,8 mm. Непосредствено след полагането на яйцата, те са лъскави, кръгли и прозрачни. Възрастните обикновено имат сиво-бяло оцветяване и за известно време стават червеникаво-кафяви, след като започнат да поглъщат кръв.

Жизнен цикъл[редактиране | редактиране на кода]

Яйцата на срамните въшки обикновено се полагат върху грубите косми на гениталните и перианалните области на човешкото тяло. Те също могат да бъдат намерени по други части на тялото, имащи грубо и относително слабо окосмяване, като например брадата, мустаците, миглите, веждите, гърдите и подмишниците. Обикновено не се срещат върху по-фините косми на скалпа.[6][7]

Женската срамна въшка снася около три яйца на ден в основата на косъма. Яйцата се излюпват за около 6 – 8 дена, след което отнема от 10 до 17 дни на гнидата да се развие до възрастен индивид и да започне да се размножава. Възрастните срамни въшки живеят около един месец. За това време една женска може да снесе над 100 яйца.[6]

Срамните въшки се хранят изключително и само с кръв, от 4 до 5 пъти дневно.

Заразяване[редактиране | редактиране на кода]

Срамни въшки на миглите

Основният симптом на заразяване със срамни въшки е сърбеж, обикновено в областта на срамното окосмяване, в резултат на свръхчувствителност към слюнката на въшките, която може да стане по-силна в продължение на две или повече седмици след първоначалното заразяване. Също така кожата в тази област може да се зачерви и възпали, поради разчесване. Тези симптоми водят до повишено кръвообращение и създават богата на кръв среда за срамните въшки.

Пубисно окосмяване, заразено със срамни въшки

Заразяването със срамни въшки е докладвано по целия свят и се среща във всички раси и етнически групи. Световното разпространение на срамните въшки за 2009 г. се оценява на 2% от човешката популация, но точните стойности са трудни за преценка, тъй като в много от случаите заболяването не се докладва или се лекува самостоятелно или дискретно от лекарите.[8]

Срамните въшки заразяват нов гостоприемник основно при тесен контакт между индивиди, обикновено чрез сексуален контакт. Възрастните хора се заразяват по-често от колкото децата. Несексуални предавания могат да възникнат между членове на семейството и между съквартиранти, чрез използването на общи кърпи, дрехи, легла или килери. Срамните въшки могат да оцелеят за кратко време, ако са далеч от благоприятните условия на топлината и влажността на човешкото тяло. Ако една възрастна срамна въшка е принудена да напусне гостоприемника си, тя ще умре без кръвоснабдяване в рамките на 24 – 48 часа.[5]

Предполага се, че нарастващия процент на хората, отстраняващи срамното си окосмяване, е довело до намаляване на популациите на срамни въшки в някои части на света.[9][10]

Една срамна въшка може да измине до 25 cm по тялото.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

За лечение може да се използват различни кремове, шампоани и лосиони, съдържащи бензен хексахлорид или перметрин. Алтернативна или допълваща терапия е да се обръсне засегнатото окосмяване. В допълнение, дрехите и завивките трябва да се измият при най-малко 60 градуса. Облекло, което не може да се измие при висока температура, трябва да се съхранява отделно в плътно затворена пластмасова торба в продължение на 14 дена. В резултат на това, срамните въшки и техните потомци, излюпени от гнидите, остават гладни и умират. След това дрехите могат да се измият дори при по-ниски температури.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. внесено от: Уикивидове
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 9 април 2004, дата на проверка: 22 октомври 2013
  3. ((en))  Dermatology: 2-Volume Set. St. Louis, Mosby, 2007. ISBN 1-4160-2999-0.
  4. ((en)) Prevention, CDC – Centers for Disease Control and. CDC – Lice. // Посетен на 2017-12-04.
  5. а б ((en)) Prevention, CDC – Centers for Disease Control and. Parasites – Pubic „Crab“ Lice. // Посетен на 2017-12-04.
  6. а б в ((en)) Service, Mike. Medical Entomology for Students. 5th. Cambridge, Cambridge University Press, 2012. ISBN 978-1-107-66818-8.
  7. ((en)) Nuttall, GHF. The biology of Phthirus pubis. // Parasitology 10. 1918. DOI:10.1017/s0031182000003954. с. 383 – 405.
  8. ((en))  Pubic lice (Pthirus pubis): history, biology and treatment vs. knowledge and beliefs of US college students. // Int J Environ Res Public Health 6 (2). February 2009. DOI:10.3390/ijerph6020592. с. 592 – 600.
  9. ((en)) Armstrong, N. R. и др. Did the „Brazilian“ kill the pubic louse?. // Sexually Transmitted Infections 82 (3). 2006. DOI:10.1136/sti.2005.018671. с. 265 – 266.
  10. Bloomberg: Brazilian bikini waxes make crab lice endangered species, published 13 January 2013, retrieved 14 January 2013
  11. N. Kumar, B, Dong, C. Jenkin: Pubic lice effectively treated with Pilogel. In: Eye. 2003, Nr. 17, S. 538 – 539: Letter to the Journal. doi:10.1038/sj.eye.6700422.