Elsevier

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Elsevier
Лого на Elsevier
Основана 1880
Седалище Амстердам, Нидерландия
Уебсайт www.elsevier.com((en))
Elsevier в Общомедия

Elsevier (бг. Елзевир) е издателство, специализрано в публикуването на научна литература като обемът на неговата продукция се оценява на 1/4 от всички статии, издавани в академичните периодични издания. Подържа своя собствена база данни (Scopus), чрез която са достъпни около 10 милиoна публикации. Елзевир е част от RELX Group[1], приемник от 2015 г. на Reed Elsevier.

Основано е през 1880 г. в Амстердам (Нидерландия). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (Elzevir), което няма връзка с днешната група.


Elsevier ползва научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребители на продуктите на компанията са научно-изследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от Европа, Америка и Азия. Броят на потребители, ползващи информацията на издателството се оценява на 30 милиона.

В 2013 г. Elsevier закупува добиващата популярност система за мениджмънт на препратки и документи Mendeley.[2] В 2016 г. купува свободният архив SSRN.[3]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Търговските практики на издателството за платен достъп, както и подкрепата на законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на Познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.[4]

Робърт Дарнтън, международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Елзевир...“[5]

През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Елзевир е допускало в течение на няколко години отпечатването на шест псевдонаучни журнала. Те са били трудно отличими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на фармацевтични компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Елзевир признава фактите[6]

Закупуването на Mendeley се свързва с желанието на Elsevier да контролира обменяната посредством системата информация.[2]

В края на 2013 г. Елзевир започва активна кампания срещу лица и институции, оставили на свободен достъп отделни публикации, над които издателството е добило вещни права.[7]

През юли 2015 г. Асоциацията на холандските университети обявява, че планира бойкот на Елзевир заради ценовата политика на компанията и отказа на приемливи форми за свободен достъп.[8]

ScienceDirect[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научно-изследователско общество.

Констатирано е неколкократно, че Elsevier използва своята система и за да продава статии оставени другаде на свободен достъп.[9]

На базата на ScienceDirect през 2002 г. е създадена базата данни Scopus.

Ценовата политика на Елзевиер е скривана зад конфиденциални клаузи. През лятото на 2016 г. в пресата изтича информация, че националният абонамент за услугите на Елзевир в България възлиза на 8 милиона лв. годишно.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт
  2. а б „When the Rebel Alliance Sells Out“, David Dobbs, The New Yorker, April 12, 2013
  3. Elsevier.com "SSRN — a leading social science and humanities repository and online community — joins Elsevier"
  4. ((en))  The cost of knowledge. // Посетен на 5.3.2015.
  5. ((en))  The „Wild West“ of Academic Publishing. // Harvard Magazine. jan-feb 2015. We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money.
  6. Elsevier Company News(archived)
  7. Peterson, Andrea. How one publisher is stopping academics from sharing their research. // Washington post. Dec. 19, 2013.
  8. Danny Kingsley Dutch boycott of Elsevier – a game changer?, University of Cambridge Office of Scholarly Communication
  9. Timothy Vollmer, Are commercial publishers wrongly selling access to openly licensed scholarly articles? (March 13th, 2015)
  10. в-к. "Дневник", 15 авг. 2016 [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]