Elsevier
| Elsevier | |
|---|---|
 | |
| Основаване | 1880 |
| Седалище | Амстердам, Нидерландия |
| Уебсайт | www.elsevier.com ((en)) |
| Elsevier в Общомедия | |
Elsevier (Елзевир) е издателство, специализирано в публикуването на научна литература, като обемът на неговата продукция се оценява на 1/4 от всички статии, издавани в академичните периодични издания. Поддържа своя собствена база данни (Scopus), чрез която са достъпни около 10 милиона публикации. Елзевир е част от RELX Group[1], приемник от 2015 г. на Reed Elsevier.
Основано е през 1880 г. в Амстердам (Нидерландия). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (Elzevir), което няма връзка с днешната група.
Elsevier ползва научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребители на продуктите на компанията са научноизследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от Европа, Америка и Азия. Броят на потребители, ползващи информацията на издателството се оценява на 30 милиона.
В 2013 г. Elsevier закупува добиващата популярност система за мениджмънт на препратки и документи Mendeley.[2] В 2016 г. купува свободния архив SSRN.[3]
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
Търговските практики на издателството за платен достъп, както и подкрепата на законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на Познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.[4]
Робърт Дарнтън, международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Елзевир...“[5]
През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Елзевир е допускало в течение на няколко години отпечатването на шест псевдонаучни журнала. Те са били трудно отличими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на фармацевтични компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Елзевир признава фактите[6]
Закупуването на Mendeley се свързва с желанието на Elsevier да контролира обменяната посредством системата информация.[2]
В края на 2013 г. Елзевир започва активна кампания срещу лица и институции, оставили на свободен достъп отделни публикации, над които издателството е добило вещни права.[7]
През юли 2015 г. Асоциацията на холандските университети обявява, че планира бойкот на Елзевир заради ценовата политика на компанията и отказа на приемливи форми за свободен достъп.[8] В края на 2016 г. повече от 50 германски университета[9] солидарно се отказватот абонамент за услугите на Елзевир, a в края на следващата година броят им надхвърля 200.[10]. В началото на 2019 г. Калифорнийският университет (Бъркли) обявява, че няма да подпише нов договор с Елзевир поради конкретни и принципни разногласия относно свободния достъп.[11].
ScienceDirect[редактиране | редактиране на кода]
От 1999 г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научноизследователско общество.
Констатирано е неколкократно, че Elsevier използва своята система и за да продава статии оставени другаде на свободен достъп.[12]
На базата на ScienceDirect през 2002 г. е създадена базата данни Scopus.
Ценовата политика на Елзевиер е скривана зад конфиденциални клаузи. През лятото на 2016 г. в пресата изтича информация, че националният абонамент за услугите на Елзевир в България възлиза на 8 милиона лв. годишно.[13]. При прекратяване на договора между Елзевир и Калифорнийския университет се изяснява, че абонаментът е струвал около 11 милиона долара годишно, а за новите условията исканата цена е била завишена.[11]
В началото на 2020 г. издаваният от Елзевир Journal of Theoretical Biology (JTB) съобщава, че е отстранил редактор, който изисквал цитирания, за да одобри публикуване.[14][15] Общо девет журнала на издателството са уличени в неетични практики на цитиране и са изключени от Journal Citation Reports, който публикува официалните импакт-фактори за 2020 г.[16].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт
- ↑ а б „When the Rebel Alliance Sells Out“, David Dobbs, The New Yorker, 12 април 2013
- ↑ Elsevier.com SSRN – a leading social science and humanities repository and online community – joins Elsevier
- ↑ The cost of knowledge. // Посетен на 5.3.2015. (на английски)
- ↑ The „Wild West“ of Academic Publishing. // Harvard Magazine. jan-feb 2015. We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money. (на английски)
- ↑ Elsevier Company News
- ↑ Peterson, Andrea. How one publisher is stopping academics from sharing their research. // Washington post. Dec. 19, 2013.
- ↑ Danny Kingsley. Dutch boycott of Elsevier – a game changer?, University of Cambridge Office of Scholarly Communication
- ↑ Университетът в Гъотинген е един от тях www.sub.uni-goettingen.de Архив на оригинала от 2016-12-27 в Wayback Machine.
- ↑ Schiermeier Q., (4 Jan. 2018) Germany vs Elsevier, Nature News. 553: 137. doi:10.1038/d41586-018-00093-7.
- ↑ а б Gretchen Kell, Why UC split with publishing giant Elsevier, UC Berkley News, Feb. 28, 2019
- ↑ Timothy Vollmer, Are commercial publishers wrongly selling access to openly licensed scholarly articles? (March 13th, 2015)
- ↑ в-к. „Дневник“. 15 август 2016.
- ↑ Mark Chaplain, Denise Kirschner, Yoh Iwasac, Journal of Theoretical Biology,Vol. 488, 7 March 2020, JTB Editorial Malpractice: A Case Report
- ↑ Richard Van Noorden, Highly cited researcher banned from journal board for citation abuse, Nature, 6 Feb. 2020
- ↑ Oransky A., (29 June 2020) Major indexing service sounds alarm on self-citations
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт на компанията ((en))
|