Elsevier

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Elsevier
Лого на Elsevier
Основана 1880
Седалище Амстердам, Нидерландия
Уебсайт www.elsevier.com ((en))
Elsevier в Общомедия

Elsevier (бг. Елзевир) е издателство, специализрано в публикуването на научна литература като обемът на неговата продукция се оценява на 1/4 от всички статии, издавани в академичните периодични издания. Подържа своя собствена база данни (Scopus), чрез която са достъпни около 10 милиона публикации. Елзевир е част от RELX Group[1], приемник от 2015 г. на Reed Elsevier.

Основано е през 1880 г. в Амстердам (Нидерландия). Името идва от по-старото холандско издателство на Лодвик Елзевир (Elzevir), което няма връзка с днешната група.

Elsevier ползва научната продукция на около 4500 организации и университети от 180 страни в света. Потребители на продуктите на компанията са научноизследователски центрове по цял свят (университети, библиотеки, министерства и ведомства), а също частни корпорации от Европа, Америка и Азия. Броят на потребители, ползващи информацията на издателството се оценява на 30 милиона.

В 2013 г. Elsevier закупува добиващата популярност система за мениджмънт на препратки и документи Mendeley.[2] В 2016 г. купува свободният архив SSRN.[3]

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Търговските практики на издателството за платен достъп, както и подкрепата на законодателството, ограничаващо достъпа до публикации, пораждат недоволство и довеждат до безпрецедентен международен бойкот в 2012 г. Инициативата „Цената на Познанието“ (на английски: The Cost of Knowledge) поддържа уебсайт, на който учени публично заявяват, че няма да публикуват или рецензират статии в списанията на Елзевир.[4]

Робърт Дарнтън, международно признат изследовател на книгоиздаването, счита, че „е наложително да се опитаме да ограничим хищническите дейности на големи издатели като Елзевир...“[5]

През 2009 г. по време на съдебен процес в Австралия се изяснява, че Елзевир е допускало в течение на няколко години отпечатването на шест псевдонаучни журнала. Те са били трудно отличими от обичайните издания, но съдържанието им е било подбирано и представяно единствено с оглед интересите на фармацевтични компании. На 7 май 2009 г. в официално извинение Елзевир признава фактите[6]

Закупуването на Mendeley се свързва с желанието на Elsevier да контролира обменяната посредством системата информация.[2]

В края на 2013 г. Елзевир започва активна кампания срещу лица и институции, оставили на свободен достъп отделни публикации, над които издателството е добило вещни права.[7]

През юли 2015 г. Асоциацията на холандските университети обявява, че планира бойкот на Елзевир заради ценовата политика на компанията и отказа на приемливи форми за свободен достъп.[8] В края на 2016 г. повече от 50 германски университета[9] солидарно се отказватот абонамент за услугите на Елзевир, a в края на следващата година броят им надхвърля 200.[10]. В началото на 2019 г. Калифорнийският университет (Бъркли) обявява, че няма да подпише нов договор с Елзевир поради конкретни и принципни разногласия относно свободния достъп.[11].

ScienceDirect[редактиране | редактиране на кода]

От 1999 г. стартира платформата ScienceDirect, онлайн база данни на ресурсите на издателството, която става важен информационен ресурс на международното научноизследователско общество.

Констатирано е неколкократно, че Elsevier използва своята система и за да продава статии оставени другаде на свободен достъп.[12]

На базата на ScienceDirect през 2002 г. е създадена базата данни Scopus.

Ценовата политика на Елзевиер е скривана зад конфиденциални клаузи. През лятото на 2016 г. в пресата изтича информация, че националният абонамент за услугите на Елзевир в България възлиза на 8 милиона лв. годишно.[13]. При прекратяване на договора между Елзевир и Калифорнийския университет се изяснява, че абонаментът е струвал около 11 милиона долара годишно, а за новите условията исканата цена е била завишена.[11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт
  2. а б „When the Rebel Alliance Sells Out“, David Dobbs, The New Yorker, 12 април 2013
  3. Elsevier.com "SSRN – a leading social science and humanities repository and online community – joins Elsevier"
  4. The cost of knowledge. // Посетен на 5.3.2015. (на английски)
  5. The „Wild West“ of Academic Publishing. // Harvard Magazine. jan-feb 2015. We have to try to limit the predatory activities of big publishers like Elsevier and Wiley. It is a crazy situation of monopolistic abuse, and is costing libraries huge amounts of money. (на английски)
  6. Elsevier Company News(archived)
  7. Peterson, Andrea. How one publisher is stopping academics from sharing their research. // Washington post. Dec. 19, 2013.
  8. Danny Kingsley Dutch boycott of Elsevier – a game changer?, University of Cambridge Office of Scholarly Communication
  9. Университетът в Гъотинген е един от тях [1]
  10. Schiermeier Q., (4 Jan. 2018) Germany vs Elsevier, Nature News. 553: 137. doi:10.1038/d41586-018-00093-7.
  11. а б Gretchen Kell, Why UC split with publishing giant Elsevier, UC Berkley News, Feb. 28, 2019
  12. Timothy Vollmer, Are commercial publishers wrongly selling access to openly licensed scholarly articles? (March 13th, 2015)
  13. в-к. „Дневник“. 15 август 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]