Маргарета Холандска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Маргарета фон Хенеберг-Холандска (на немски: Margarete von Holland; на нидерландски: Margaretha van Holland, Margaretha van Henneberg; * 1234; † 26 март 1276 в Лоздуинен) от род Герулфинги е графиня от графство Холандия и Зеландия и чрез женитба от 1249 г. графиня на Хенеберг.

Тя е дъщеря на граф Флоренс IV Холандски (1222 – 1234) и съпругата му графиня Матилда фон Брабант (1200 – 1267), вдовица на пфалцграф Хайнрих II фон Рейн († 1214), дъщеря на херцог Хайнрих фон Брабант и на Матилда Булонска. Тя е сестра на Вилхелм II Холандски, който е избран 1248 г. римско-немски геген-крал и 1254 г. за римско-немски крал.[1]

Тя се разболява през пролетта 1276 г. и умира на Разпети петък 26 март 1276 г. в Лоздуинен (днес част от Хага) и е погребана в църквата на манастир Лоздуинен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Маргарета се омъжва по политически причини на Петдесетница 1249 г. за граф Херман I фон Хенеберг-Кобург († 1290), син на граф Попо VII фон Хенеберг и Юта Тюрингска.[2][3] Те живеят в Кобург също и в Лоздуинен. Те имат децата:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Margareta von Holland, fmg.ac
  2. Holland 2, genealogy.euweb.cz
  3. Hermann I von Henneberg, fmg.ac
  4. Margriet van Holland, geneall.net

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]