Мариниан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Публий Лициний Егнаций Мариниан (на латински: Marinianus; Publius Licinius Egnatius Marinianus; * 265?, † есента 268 в Рим) e третият син на римския император Галиен и августа Корнелия Салонина.

През 268 г. баща му го произвежда консул заедно с Патерн. Така Мариниан е наследник на трона, понеже по това време двамата му по-стари братя Валериан Цезар и Салонин са вече мъртви.[1]

Заради убийството на императора през есента 268 г. издигането на момчето като цезар не се състои.

Мариниан и чичо му Лициний Валериан са убити малко след това.[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Andreas Alföldi: Studien zur Geschichte der Weltkrise des 3. Jahrhunderts nach Christus. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967. (zit. n. Kienast/Eck/Heil, S. 214)
  • Claire Grandvallet: Marinianus, successeur désigné de Gallien? In: L’Antiquité classique. Band 75, 2006, S. 133 – 141 (online).
  • Dietmar Kienast, Werner Eck, Matthäus Heil: Römische Kaisertabelle. Grundzüge einer römischen Kaiserchronologie. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 2017, ISBN 978-3-534-26724-8.
  • Prosopographia Imperii Romani (PIR) ² L 198.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Corpus Inscriptionum Latinarum, CIL 3, 3525
  2. Зонара, Weltchronik 12,26.