Марио Рици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Архиепископ Марио Рици
Mario Rizzi
италиански духовник
Роден
Починал
13 април 2012 г. (86 г.)

РелигияКатолическа църква
НаградиОрден на Светия гроб Господен

Архиепископ Марио Рици (на италиански: Mario Rizzi) е италиански католически духовник, ватикански дипломат и бивш нунций в Република България в периода 1991 – 1996 г. Той е първият дипломатически представител на Ватикана след падането на комунистическата диктатура в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марио Рици е роден на 3 март 1926 г. в град Сан Джовани ин Персичето, Италия.[1]

Ръкоположен е за свещеник на 3 октомври 1948 г. от кард. Джовани Батиста Назали Рока ди Корнелиано. След защитата на докторат по Каноническо Право от 1952 г. година работи в Конгрегацията за Източните църкви, първо като помощник, а след това като ръководител. Удостоен с титлата капелан на Негово Светейшество през 1960 и почетен прелат през 1966, той е постулатор на процеса за беатификацията на свещеника Бруно Маркезини и освен това член на Конгрегацията за Процесите на Светците. В периода 1982 – 1991 г. е подсекретар на Конгрегацията за източните Църкви.[1]

Номиниран от папа Йоан Павел II на 28 февруари 1991 г. за титулярен архиепископ на Балнеорегиум и апостолически нунций в България. Ръкоположен е за епископ на 20 април 1991 г. от кардинал Анджело Содано. След като е освободен от длъжността нунций през 1996 г. носи титлата „бивш апостолически нунций в България и титулярен архиепископ на Балнеорегиум“.[1]

Умира на 13 април 2012 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

отец Плачидо Корси CP Апостолически нунций в България (28 февруари 1991 – 13 април 1996) архиепископ Бласко Франсиско Коласо