Мария Казарес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Казарес
Casarès Harcourt 1944.jpg
Родена Maria Victoria Casares y Pérez
Починала
22 ноември 1996 г. (74 г.)
Активни години 1945 – 1995
Страница в IMDb

Мария Казарѐс (на френски: María Casarès) е драматична и филмова актриса, чиято кариера протича във Франция, през втората половина на 20 век. Тя се отличава особено в съвременни интерпретации на класически трагедии, а също и с участията си в авантгардни начинания.[1] В ранните години е близка с Жан Вилар и с фигури от кръга на екзистенциалистите.

Мария Казарес, като дъщеря е на Сантяго Касарес Кирога и Глория Перес е с галисийски произход Баща ѝ в началото на 30-те години е министър в правителството на Мануел Асаня и министър-председател на Испания в продължение на 2 месеца през 1936 година. Когато започва гражданската война, семейството напуска страната и се установява в Париж. Глория Перес, майката на Мария, умира през 1945 година.

Завършва лицей в Париж, а след това и Парижката консерватория. През 1952 става първата актриса с чужд произход, ангажирана от Комеди Франсез. В сценичната кариера и личният ѝ живот, се срещат същите имена, като особено място има това на Албер Камю; от 1944 г. до смъртта му тя поддържа връзка с него, засвидетелствана подробно в обемиста кореспонденция[2] През 1976 се жени за Андре Шлесер и добива френско гражданство, а няколко години по-късно прави равносметка на своя живот в автобиографична книга.[3]. Умира на 22 ноември 1996 година от рак.

През 1942 Мария Казарес година дебютира в парижкия Театър де Матюрен и в течение на повече от пет десетилетия, до последната година от живота си, участва в 120 постановки.[4] Още в 1945 играе заедно с Жерар Филип във „Федерико“ (1945) по Мериме. Играе в още няколко постановки по Синг, Ибсен, Камю и други.

Започва филмовата си кариера с ролята на Натали в шедьовъра „Децата на рая“ (1945) на Марсел Карне. Следват роли в „Дамите от Булонския лес“ (1945) на Робер Бресон и „Пармският манастир“ (1948) на Кристиан-Жак. Участва във филмите на Жан КоктоОрфей“ (1950) и „Завещанието на Орфей“ (1959).

Номинирана е за награда „Сезар“ за най-добра второстепенна роля за изпълнението си в „Читателката“ (1988).

През 1996 година се съгласява наградите за театър, връчвани от Асоциацията на галисийските актьори и актриси, да носят нейното име. След смъртта ѝ, нейното име носят две театрални зали и няколко учебни заведения във Франция.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Taylor J., The penguin dictionary of theatre, Penguin Books 1968, p. 63
  2. Albert Camus, Maria Casarès. Correspondance inédite (1944 – 1959), Paris:Gallimard, 2017, (p.1312), ISBN 9782072746161
  3. Maria Casarès, Résidente privilégiée, Paris: Fayard, 1980
  4. Подробен списък в (фр) Mabille S., Maria Casarès : Esquisse d'une tragédienne
  5. В Théâtre national de la Colline и Nouveau théâtre de Montreuil (Seine-Saint-Denis); техникум в Avignon,колеж в Rillieux-la-Pape (Rhône), начално училище в Saint-Denis (Seine-Saint-Denis)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]