Мария Телкеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Телкеш
Mária Telkes
Maria Telkes NYWTS.jpg
Родена
Починала
2 декември 1995 г. (94 г.)
Националност Унгария
Професия Фондация Кливлъндска клиника
Нюйоркски университет
Масачузетски технологичен институт
Уестингхаус
Университет на Делауеър
Мария Телкеш в Общомедия

Мария Телкеш (на унгарски: Telkes Mária) е унгарско-американски учен и изобретателка, която работи върху технологии, свързани със слънчева енергия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 декември 1900 г. в Будапеща, Австро-Унгария. Завършва Будапещенския университет през 1920 г. Телкеш се премества в САЩ, където защитава докторат по физическа химия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Телкеш работи като биофизик в САЩ и от 1939 до 1953 г. се занимава активно с изследване на слънчевата енергия в Масачузетския технологичен институт.

Телкеш е известна със създаването на първия термоелектрически генератор през 1947 г., проектира първата отоплителна система със слънчева енергия за Dover Sun House в Доувър, Масачузетс (построена изцяло на слънчево отопление с архитект Елеонор Реймънд[2][3] и първия термоелектрически хладилник, изобретен през 1953 г. използвайки принципите на полупроводниковото термоелектричество.

Тя е плодовит изобретател на практични топлинни устройства като малко устройство за обезсоляване, което да се използва на спасителни лодки и което използва слънчева енергия и кондензация, за да събира питейна вода в слънчева камера. Тази камера спасява живота на пилоти и моряци, които се намират в открито море и нямат вода.[1]

Една от нейните специалности са фазово променящите се материали като разтопени соли за складиране на термална енергия. Един от материалите, които избира за тази цел е Глауберова сол.

Телкеш е смятана за една от основателките на слънчевите топлинни системи за съхранение, което и изкарва прякора „Слънчевата кралица“.[4] През 70-те години се премества в Тексас, където работи като консултант за редица соларни компании като Northrup Solar, които впоследствие става ARCO Solar и накрая BP Solar.

На нейно име наречени няколко училища сред които са „Maria Telkes“ в Южна Каролина, „средно училище Телкеш“ в Сан Франциско. Също гимназия Телкеш Мария в Охайо. Последните години от живота си прекарва в Маями. Умира на 2 декември 1995 г. в Будапеща.[5].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 – Награда на обществото на жените-инженери
  • 1977 – Американско общество за слънчева енергия, награда Чарлс Грийли Абът
  • 2012 – Приемане в Залата на славата за национални изобретатели, САЩ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Maria Telkes. // Посетен на 4 February 2015.
  2. Denzer, Anthony. The Solar House: Pioneering Sustainable Design. Rizzoli, 2013. ISBN 978-0847840052.
  3. Rooney, Anne. Solar Power. Gareth Stevens, Inc. (2008)
  4. Elizabeth H. Oakes. [[[:Шаблон:Google books]] Maria Telkes]. // Encyclopedia of World Scientists. Infobase Publishing, 2007. ISBN 978-1-4381-1882-6. с. 714.
  5. Maria Telkes // Inventors and Inventions. 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]