Мария Телкеш
| Мария Телкеш Mária Telkes | |
|---|---|
 1956 г. | |
| Родена |
12 декември 1900 г.
|
| Починала | 2 декември 1995 г.
Будапеща, Унгария |
| Националност | Унгария |
| Учила в | Будапещенски университет |
| Работила в | Фондация Кливлъндска клиника Нюйоркски университет Масачузетски технологичен институт Уестингхаус Университет на Делауеър |
| Работила в | Масачузетски технологичен институт |
| Мария Телкеш в Общомедия | |
Мария Телкеш (на унгарски: Telkes Mária) е унгарско-американски учен и изобретателка, която работи върху технологии, свързани със слънчева енергия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 23 декември 1900 г. в Будапеща, Австро-Унгария. Завършва Будапещенския университет през 1920 г. Телкеш се премества в САЩ, където защитава докторат по физическа химия.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Телкеш работи като биофизик в САЩ и от 1939 до 1953 г. се занимава активно с изследване на слънчевата енергия в Масачузетския технологичен институт.
Телкеш е известна със създаването на първия термоелектрически генератор през 1947 г., проектира първата отоплителна система със слънчева енергия за Dover Sun House в Доувър, Масачузетс (построена изцяло на слънчево отопление с архитект Елеонор Реймънд[2][3] и първия термоелектрически хладилник, изобретен през 1953 г. използвайки принципите на полупроводниковото термоелектричество.
Тя е плодовит изобретател на практични топлинни устройства като малко устройство за обезсоляване, което да се използва на спасителни лодки и което използва слънчева енергия и кондензация, за да събира питейна вода в слънчева камера. Тази камера спасява живота на пилоти и моряци, които се намират в открито море и нямат вода.[1]
Една от нейните специалности са фазово променящите се материали като разтопени соли за складиране на термална енергия. Един от материалите, които избира за тази цел е Глауберова сол.
Телкеш е смятана за една от основателките на слънчевите топлинни системи за съхранение, което и изкарва прякора „Слънчевата кралица“.[4] През 70-те години се премества в Тексас, където работи като консултант за редица соларни компании като Northrup Solar, които впоследствие става ARCO Solar и накрая BP Solar.
На нейно име наречени няколко училища сред които са „Maria Telkes“ в Южна Каролина, „средно училище Телкеш“ в Сан Франциско. Също гимназия Телкеш Мария в Охайо. Последните години от живота си прекарва в Маями. Умира на 2 декември 1995 г. в Будапеща.[5].
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- 1952 – Награда на обществото на жените-инженери
- 1977 – Американско общество за слънчева енергия, награда Чарлс Грийли Абът
- 2012 – Приемане в Залата на славата за национални изобретатели, САЩ
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Maria Telkes. // National Inventors Hall of Fame. Посетен на 4 февруари 2015. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
- ↑ Denzer, Anthony. The Solar House: Pioneering Sustainable Design. Rizzoli, 2013. ISBN 978-0847840052. Архив на оригинала от 2013-07-26 в Wayback Machine.
- ↑ Rooney, Anne. Solar Power. Gareth Stevens, Inc. (2008)
- ↑ Elizabeth H. Oakes. Maria Telkes. // Encyclopedia of World Scientists. Infobase Publishing, 2007. ISBN 978-1-4381-1882-6. с. 714.
- ↑ Maria Telkes // Inventors and Inventions. 2008
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Maria Telkes Resources. // solarhousehistory.com.
|