Мария Телкеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария Телкеш
Mária Telkes
Maria Telkes NYWTS.jpg
Родена
Починала
Будапеща, Унгария

Националност Унгария
Образование Будапещенски университет
Професия Фондация Кливлъндска клиника
Нюйоркски университет
Масачузетски технологичен институт
Уестингхаус
Университет на Делауеър
Работила в Масачузетски технологичен институт
Мария Телкеш в Общомедия

Мария Телкеш (на унгарски: Telkes Mária) е унгарско-американски учен и изобретателка, която работи върху технологии, свързани със слънчева енергия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 23 декември 1900 г. в Будапеща, Австро-Унгария. Завършва Будапещенския университет през 1920 г. Телкеш се премества в САЩ, където защитава докторат по физическа химия.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Телкеш работи като биофизик в САЩ и от 1939 до 1953 г. се занимава активно с изследване на слънчевата енергия в Масачузетския технологичен институт.

Телкеш е известна със създаването на първия термоелектрически генератор през 1947 г., проектира първата отоплителна система със слънчева енергия за Dover Sun House в Доувър, Масачузетс (построена изцяло на слънчево отопление с архитект Елеонор Реймънд[2][3] и първия термоелектрически хладилник, изобретен през 1953 г. използвайки принципите на полупроводниковото термоелектричество.

Тя е плодовит изобретател на практични топлинни устройства като малко устройство за обезсоляване, което да се използва на спасителни лодки и което използва слънчева енергия и кондензация, за да събира питейна вода в слънчева камера. Тази камера спасява живота на пилоти и моряци, които се намират в открито море и нямат вода.[1]

Една от нейните специалности са фазово променящите се материали като разтопени соли за складиране на термална енергия. Един от материалите, които избира за тази цел е Глауберова сол.

Телкеш е смятана за една от основателките на слънчевите топлинни системи за съхранение, което и изкарва прякора „Слънчевата кралица“.[4] През 70-те години се премества в Тексас, където работи като консултант за редица соларни компании като Northrup Solar, които впоследствие става ARCO Solar и накрая BP Solar.

На нейно име наречени няколко училища сред които са „Maria Telkes“ в Южна Каролина, „средно училище Телкеш“ в Сан Франциско. Също гимназия Телкеш Мария в Охайо. Последните години от живота си прекарва в Маями. Умира на 2 декември 1995 г. в Будапеща.[5].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1952 – Награда на обществото на жените-инженери
  • 1977 – Американско общество за слънчева енергия, награда Чарлс Грийли Абът
  • 2012 – Приемане в Залата на славата за национални изобретатели, САЩ

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Maria Telkes. // National Inventors Hall of Fame. Посетен на 4 февруари 2015. Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
  2. Denzer, Anthony. The Solar House: Pioneering Sustainable Design. Rizzoli, 2013. ISBN 978-0847840052. Архив на оригинала от 2013-07-26 в Wayback Machine.
  3. Rooney, Anne. Solar Power. Gareth Stevens, Inc. (2008)
  4. Elizabeth H. Oakes. Maria Telkes. // Encyclopedia of World Scientists. Infobase Publishing, 2007. ISBN 978-1-4381-1882-6. с. 714.
  5. Maria Telkes // Inventors and Inventions. 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]