Мария д'Ангиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мария д'Ангиен
Графиня на Лече
Кралица на Неапол
Лични данни
Други титли Херцогиня на Беневенто,
Принцеса на Таранто
Родена 1347 г.
Губио, Перуджа, Италия
Починала 9 май 1446 г.
Лече, Неаполитанско кралство
Семейство
Бракове Раймондо Орсини дел Балцо, херцог на Таранто
крал Ладислав Неаполитански
Баща Жан д'Ангиен
Майка Бианка дел Балцо
Герб Blason Ecu Marie Enghien 3D.svg
Мария д'Ангиен в Общомедия

Мария д'Ангиен (на италиански: Maria d'Enghien; 1367 – 9 май 1446) е графиня на Лече и чрез първия си брак - херцогиня на Беневенто и принцеса на Таранто. Чрез втория си брак с неаполитанкия крал Ладислав Анжуйски Мария д'Ангиен е кралица на Неапол, титулувана кралица на Сицилия, Йерусалим и на Унгария (1406 – 1414).

Графиян на Лече[редактиране | редактиране на кода]

Мария д'Ангиен е дъщеря на Жан д'Ангиен, граф на Кастро, и на Бианка дел Балцо. По бащина линия Мария е внучка на Изабел дьо Бриен, графиня на Лече, и на съпруга ѝ Валтер д'Ангиен.През 1365 г. Изабела дьо Бриен наследява брат си Валтер VI дьо Бриен, който умира в битката при Поатие, без да остави свои наследници. От него Изабела наследява обширни владения, като графство Лече и Бриеан, както и титлата Херцогиня на Атина. Още приживе Изабела дьо Бриен поделя владенията между децата си, при което бащата на Мария получава графствата Лече и Кастро. Той обаче умира през 1380 г. и е наследен от малолетния си син Пиер (Петър). Пиер д'Ангиен умира бездетен през 1384 г., след което титлите и владенията му са наследени от Мария д'Ангиен и първия ѝ съпруг - Раймондо Орсини дел Балцо, за когото Мария се омъжва в Таранто през същата година.

От брака на Мария д'Ангиен и Раймондо дел Балцо се раждат четири деца:

През 1399 г. съпругът на Мария получава от неаполитанския крал Ладислав управлението на княжество Таранто и става най-едрият феодал в кралството.

Неаполитанска кралица[редактиране | редактиране на кода]

През 1405 г. Раймондо обаче застава на страната на френския претендент за неаполитанската корона - Луи II Анжуйски, и вдига метеж срещу Ладислав Неаполитански. Раймондо обаче умира внезапно на 17 януари 1406 г. В този момент Мария решава да продължи борбата и укрива смъртта на съпруга си до март 1406 г. Междувременно тя се мести с четирите си невръстни деца от Лече, където живеела през по-голямата част от брака си с Раймондо, в добре укрепения Таранто. В Таранто Мария д'Ангиен се подготвя за продължителна обсада. Тя привлича на своя страна група наемници, предвождани от Франческо Орсини - племенник на покойния ѝ съпруг, и установява контакти с други противници на краля - Сигизмунд Люксембургски и Мартин Сицилиански, който дори ѝ изпраща помощ от три галери с каталунски наемници.

През февруари войските на Ладислав Анжуйски нахлуват в Апулия и на 14 февруари обсаждат Таранто. Обсадата се проточва два месеца, което принуждава неаполитанците в крайна сметка да отстъпят. На 28 юли 1406 г. крал Ладислав сключва примирие с друг от бившите поддръжници на Раймондо - папа Инокентий VII, което принуждава Мария д'Ангиен да търси подкрепа от единствения човек, на когото можело да разчита в тази ситуация - Луи II Анжуйски. Мария сключва договор с представители на Луи, според който той се задължавал да омъжи дъщеря си за сина на Мария Джовани Антонио и да нахлуе с войски в Неапол през 1407 г. През декември 1406 г. Луи дори изпраща в помощ на Мария три галери с 600 бретонци, но те претърпели корабокрушение по време на буря, при което повечето от хората загинали.

През март 1407 г. войските на крал Ладислав отново се отправили на поход в Апулия и на 16 април обсадили Таранто за втори път. Поставена в безизходна ситуация, Мария д'Ангиен се съгласява да преговаря. Преговорите приключват на 23 април със сключването на брак между Мария д'Ангиен и Ладислав Неаполитински. Благодарение на този брак към кралския домен на Ладислав били присъединени княжество Таранто, графство Лече и Солето. На 24 май Мария и децата ѝ напускат Таранто и се отправят към Неапол, където били държани в замъка Кастелонуово до смъртта на Ладислав.

След смъртта на крал Ладислав Мария д'Ангиен и децата ѝ вече официално били поставени под стража от новата неаполитанска кралица Джована II, която виждала в лицето на снаха си и децата ѝ опасни съперници. През 1415 г. новият съпруг на кралицата Жак дьо Ла Марш урежда брак между сина си Тристан дьо Клермон и дъщерята на Мария Катерина, след което към края на 1415 г. или началото на 1416 г. Мария д'Ангиен е пусната на свобода. Синовете ѝ обаче са освободени едва през 1418 г., след което получили обратно владенията си, с изключение на Таранто, който бил предаден във владение на Жак дьо Ла Марш. През 1419 г. обаче Жак вдига метеж срещу кралицата, а войските на Мария д'Ангиен и сина ѝ Джовани Антонио го обсаждат в Таранто и го принуждават да се предаде. Срещу откуп от 20 хил. дуката Жак дьо Ла Марш преотстъпва княжество Таранто на Джовани Антонио.

След тези събития Мария д'Ангие окончателно се оттегля от политиката и прекарва остатъка от живота си в Лече, занимавайки се с делата на графството. Там тя умира на 19 май 1446 г. и е погребана в църквата „Санта Кроче“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мария д'Энгиен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.