Марк IV

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк IV
MarkIVTankWithUnditchingBeam1917.jpg
Тактико-технически данни
Тип тежък танк
Цена ~£5,000
История на производство и служба
Производител виж в текста
На въоръжение май 1917 – края на 1918 - до днес
На въоръжение в Великобритания
Габаритни характеристики
Тегло 28.4/27.4 т. „мъжки“/"женски" t
Дължина 8,05 м m
Ширина 4,12 м m
Височина 2,29 м m
Основно въоръжение "мъжки": 2 6-паундови (57 мм) 6 cwt QF с 332 снаряда „женски“: 5 .303 картечници Луис
Допълнително въоръжение "мъжки" 3 .303 картечници Луис
Технически данни
Силова установка Daimler-Foster, 6-цилиндров 16 литров петролен
105 при 1,000 оборота в мин. к.с.
Макс. скорост 6.4 км/ч km/h (по шосе)
Екипаж 8
Марк IV в Общомедия

Марк IV е британски танк, използван през Първата световна война и е първият масово произвеждан танк. Той е четвъртият от „семейството“ си британски танкове, поредицата Марк (от англ. mark – версия на дизайн, продукт) завършваща със създаването на Марк IX, въпреки, че е бил планиран и Марк X, но не бива създаден поради края на войната. Марк IV е огромно подобрение на предишната версия. Участва в първата танкова схватка в историята.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Алберд Гералд Стерн желаел новият Марк да е с подобрени трансмисия и двигател. Проектът да се създадат 200 не бил завършен до крайната дата – 1 април 1917 и през следващия месец започнало производство на не много подобрени версии.

Както и при останалата част от Марк серията, бойните танкове се разделят на „мъжки“ и „женски“ според въоръжението – първите са снабдени с две QF Хотчкис 6 паундови оръдия и три картечници, а вторите с 5 картечници. При Марк IV оръдията са по-къси, за да не затъват в земята при движение под голям наклон. Картечниците са Луис – известни със своите проблеми като крехката цев и честото прегряване, но заместват използваните в миналите Марк-ове картечници Хотчкис, понеже държат много повече патрони (98 в барабанен магазин срещу само 14 в лента). Около май 1917 година се изобретява подобрение на лентите с муниции за Хотчкис, но при поставянето на тези картечници на местата на Луис възникват проблеми в дизайна.[1]

Вътрешността на Марк IV. Може да се види картечница горе-вляво.

Марк IV има и друго нововъведение – помощно средство за излизане от окопи, ровове, кратери и т.н. Това е голям снип от съчки, който може да се спусне пред веригите на танка, за да могат да се захванат за нещо.[2] По-нататък се използват железно подсилени греди със същата цел.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

В произвеждането на Марк IV взимат участие следните производителите: Метрополитън (Metropolitan), Фостърс ъф Линкълн (Fosters of Lincoln), Армстронг-Уитуърт (Armstrong-Whitworth), Ковентри Орднанс Уъркс (Coventry Ordnance Works), Уилям Бийрдмор и компания (William Beardmore and Company), Мирлеес, Уотсън и ко.( Mirrlees, Watson & Co.). Общо са създадени 1220 танка – 420 „мъжки“, 595 „женски“, 205 пригодени за пренасяне на снаряди.

Участие на бойното поле[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път вземат участие в по-големи бройки при Месине (Фландрия, 50°45′51.84″ С 02°53′53.16″ И, 7 – 14 юни 1917 г.), но имат затруднение при движение на терена и се движат по-бавно от пехотата (не трябва да се забравя, че целта на танковете пред Първата световна е била точно да пробиват защитите на противника и да преминават окопите, проправяйки път за пехотата), но въпреки това някои от тях оказали влияние над битката. Подобна е и ситуацията при Пашендейл като дори потъвали в мочурливия терен.[3]

В битката при Камбре 460 Марк IV успяват да пробият Линията „Хинденбург“ в очастък широк 10 км и дълбок 6 км. Това е доказателство за големия ефект, който оказват танковете в по-големи количества.

По време на втората битка при Вийер-Бретоно (Северна Франция, 49°52′ С 2°31′ И, 17 – 18, 24 – 25 април 1918 г.) един „мъжки“ и два „женски“ се изправят срещу германски A7V, който се преобръща навярно започнал да се движи по наклон (тези танкове нямали толкова широко разделечени вериги, даже още един се преобърнал същия ден).[4][5] След малко се появяват още два, „женските“ вече са отстъпили, но пък се появяват 7 от новите британски Уипит (само 4 от тях се завръщат).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Glanfield, John (2006). The Devil's Chariots. Sutton Publishing. ISBN 0-7509-4152-9
  • Foley, J. (1967). A7V Sturmpanzerwagen. Armour in Profile. Leatherhead: Profile Publications. OCLC 30441493
  • Davies, C. B.; Edmonds, J. E.; Maxwell-Hyslop, R. G. B. (1995) [1937]. Military Operations France and Belgium, 1918: March–April, Continuation of the German Offensives. History of the Great War Based on Official Documents. II (Imperial War Museum and Battery Press ed.). London: Macmillan. ISBN 0-89839-223-3

Източници[редактиране | редактиране на кода]