Марсел Марсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марсел Марсо
Marcel Marceau
френски актьор
Marcel Marceau - 1971.jpg
Роден
Починал
Погребан Пер Лашез, Париж, Франция

Уебсайт
Марсел Марсо в Общомедия

Марсел Марсо (на френски: Marcel Marceau) е сценичното име на френския мим Марсел Манжел (на френски: Marcel Mangel), един от най-известните изпълнители на пантомима в света. За него се смята, че е „главният виновник за възраждане на изкуството на пантомимата след Втората световна война“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марсел Марсо е роден в Страсбург, Франция на 22 март 1923 г. в семейство на евреи. На 16-годишна възраст, когато Франция влиза във Втората световна война, неговото семейство е принудено да напусне дома си. Той по-късно става доброволец в Съпротивата на Шарл дьо Гол и поради факта, че владее перфектно английски език е назначен като офицер за свръзка. По това време сменя и фамилията си. Баща му е арестуван от Гестапо и заточен в концентрационния лагер Аушвиц, където умира.

След войната, вдъхновен от изявите на Чарли Чаплин, Марсел Марсо решава да се занимава с актьорско изкуство. През 1946 г. Марсел Марсо се записва в Училището за драматично изкуство към Театъра на Сара Бернар в Париж.

Марсо през 1962 г.
Марсо като клона Бип през 1974 г.

През 1947 г. Марсо създава образа на Бип, тъжен бледолик клоун, който със своя раиран пуловер и захабена оперна шапка – истинско олицетворение на крехкостта на живота – се превръща в неговото друго „Аз“. Несполучливите приключения на Бип с всичко и навсякъде са безкрайни.

Мимът Марсел извършва истинска промяна и революция в театъра през 50-те години със своите тихи изпълнения, сред които „Ходене срещу вятъра“ (вдъхновила Майкъл Джексън за неговата „лунна походка“), „Клетката“, „Човекът-маска“, „В парка“, както и с многобройните си сатирични изпълнения.

През 1978 г. създава Парижката школа по пантомима, където преподава, за да подготви бъдещето поколение мимове в стилистиката създадено от Етиен Дьокру и неговата „граматиката“, и „неподвижната статуя“.

Член е на Художествена академия (Франция) от 27 февруари 1991. През 1996 г. основава фонд за поддръжка на пантомимата в САЩ.

Умира на 22 септември 2007 г. на 84 години.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Барбарела (1968) Роже Вадим; зрителят чува гласа му за първи път във филма за учителя Пинг
  • Последната Лудост на Мел Брукс (Silent movie) (1976). Странно, но в този филм гласът му звучи за втори път

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Sept Péchés capitaux, Atelier Pons, 1965.
  • La Ballade de Paris et du Monde, Aline Elmayan Éditeur, 1968.
  • L'Histoire de Bip, l'École des loisirs, 1976.
  • Le Troisième Œil, Lithoprint Delcourt, 1981.
  • Pimporello, Belfond, 1987.
  • Bip piégé dans un livre, La Martinière, 2002.

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Jeanne et Guy Verriest-Lefert, Marcel Marceau ou l'aventure du silence, Éditions Desclée de Brouwer, 1974.
  • Ben Martin, Marcel Marceau: Master of Mime, Paddington Press (UK) Limited, 1978 ISBN 0-448-22680-4
  • Valérie Bochenek, Le Mime Marcel Marceau: entretiens et regards avec Valérie Bochenek, Somogy, 1997 ISBN 2850562629

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. French mime artist Marceau dies. // BBC News, 23 септември 2007. Посетен на 23 септември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]