Марсел Марсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марсел Марсо
Marcel Marceau
френски актьор
Marcel Marceau - 1971.jpg
Роден
22 март 1923 година
Починал
22 септември 2007 година (84 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Религияюдаизъм
ПсевдонимBip
Le mime Marceau
Актьорска кариера
Активностот 1947 година до 2005 година
Семейство
Деца4

Уебсайт
Марсел Марсо в Общомедия

Марсел Марсо (на френски: Marcel Marceau) е сценичното име на френския мим Марсел Манжел (на френски: Marcel Mangel), един от най-известните изпълнители на пантомима в света. За него се смята, че е „главният виновник за възраждане на изкуството на пантомимата след Втората световна война“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марсел Марсо е роден в Страсбург, Франция на 22 март 1923 г. в семейство на евреи. На 16-годишна възраст, когато Франция влиза във Втората световна война, неговото семейство е принудено да напусне дома си. Той по-късно става доброволец в Съпротивата на Шарл дьо Гол и поради факта, че владее перфектно английски език е назначен като офицер за свръзка. По това време сменя и фамилията си. Баща му е арестуван от Гестапо и заточен в концентрационния лагер Аушвиц, където умира.

След войната, вдъхновен от изявите на Чарли Чаплин, Марсел Марсо решава да се занимава с актьорско изкуство. През 1946 г. Марсел Марсо се записва в Училището за драматично изкуство към Театъра на Сара Бернар в Париж.

Марсо през 1962 г.
Марсо като клона Бип през 1974 г.

През 1947 г. Марсо създава образа на Бип, тъжен бледолик клоун, който със своя раиран пуловер и захабена оперна шапка – истинско олицетворение на крехкостта на живота – се превръща в неговото друго „Аз“. Несполучливите приключения на Бип с всичко и навсякъде са безкрайни.

Мимът Марсел извършва истинска промяна и революция в театъра през 50-те години със своите тихи изпълнения, сред които „Ходене срещу вятъра“ (вдъхновила Майкъл Джексън за неговата „лунна походка“), „Клетката“, „Човекът-маска“, „В парка“, както и с многобройните си сатирични изпълнения.

През 1978 г. създава Парижката школа по пантомима, където преподава, за да подготви бъдещето поколение мимове в стилистиката създадено от Етиен Дьокру и неговата „граматиката“, и „неподвижната статуя“.

Член е на Художествена академия (Франция) от 27 февруари 1991. През 1996 г. основава фонд за поддръжка на пантомимата в САЩ.

Умира на 22 септември 2007 г. на 84 години.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Барбарела (1968) Роже Вадим; зрителят чува гласа му за първи път във филма за учителя Пинг
  • Последната Лудост на Мел Брукс (Silent movie) (1976). Странно, но в този филм гласът му звучи за втори път

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Sept Péchés capitaux, Atelier Pons, 1965.
  • La Ballade de Paris et du Monde, Aline Elmayan Éditeur, 1968.
  • L'Histoire de Bip, l'École des loisirs, 1976.
  • Le Troisième Œil, Lithoprint Delcourt, 1981.
  • Pimporello, Belfond, 1987.
  • Bip piégé dans un livre, La Martinière, 2002.

Биографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Jeanne et Guy Verriest-Lefert, Marcel Marceau ou l'aventure du silence, Éditions Desclée de Brouwer, 1974.
  • Ben Martin, Marcel Marceau: Master of Mime, Paddington Press (UK) Limited, 1978 ISBN 0-448-22680-4
  • Valérie Bochenek, Le Mime Marcel Marceau: entretiens et regards avec Valérie Bochenek, Somogy, 1997 ISBN 2-85056-262-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. French mime artist Marceau dies. // BBC News, 23 септември 2007. Посетен на 23 септември 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]