Мезек

Мезек е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.

Мезек
Мезек 41.737974, 26.08837 Мезек
Общи данни
Население	282 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	167 m
Пощ. код	6521
Тел. код	03777
МПС код	Х
ЕКАТТЕ	47737
Администрация
Държава	България
Област	Хасково
Община    – кмет	Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019)
Мезек в Общомедия

Край селото съществуват три интересни историко-археологически обекта. Единият е Тракийската гробница от третата четвърт на IV век пр.Хр.,вторият е крепостта Неутзикон и третият е куполната гробница непосредственно преди връх "Шейновец".

население=249, сев-ширина=41° 44'

История

Няма точни и ясни сведения за възникването на село Мезек. Намиращата се на 1 км югоизточно от селото тракийска гробница и древната византийска крепост в близост дават основание да се предполага, че този район е обитаван от древността.

Тракийската гробница е открита през 1931 г. и е проучена е от професор Богдан Филов и сътрудника му д-р Иван Велков. Датирана е в IV век преди Христа.

По сведение от стари хора селото е било основано на 2 км на изток от сегашното му разположение в местността „Орехите“ по старому „Юртището“, но в кое време е станало основаването на селото не се знае. Селото се наричало Музак по превод на професор Филов значело музей и се състояло от 800 – 1000 къщи. Разположено на стратегически и натоварен път свързващ Средна Европа с Близкия Изток селото е било обект на чести нападения. При подобно нападение селото е разрушено, за което свидетелствуват намираните днес останки: стари основи, кладенци, разни домашни съдове и др. След опустошаването на селото, част от селяните избягали в близката планина и след време се върнали и образували ново село по източните склонове на Източните Родопи, до изобилно течащата вода.

Неизвестно е кога село Музак се е преименувало на село Мезек.

Втори път селото е било опожарено, но точно кога не се знае.Голяма част от жителите биват изклани, а други се разбягват към Странджа планина и Родопите. От тези бегълци – скитници по балкана, седем семейства намерили кураж да се върнат на мястото на опожареното село, където направили седем колиби. Там се установили пак за хубавата и изобилна вода. Нападани от турците, те бягали в гората и след затихване пак се връщали в колибите си. Тези първи заселници колибари и днес се разпределят на родове, а именно: Горастеви, Каранашеви, Арабаджиеви, Бозуците, Скерлеви, Стаматови и Ангелови.

Л И Н Г В И С Т И Ч Е С К А С П Р А В К А за произхода и значението на ойконима “МЕЗЕК”

През 1999 год. авторът на тези редове Д. Колев - филолог и родолюбец от Свиленград, има възможността да представи едно научнообосновано становище за произхода на ойконима “МЕЗЕК”, което бе представено пред изтъкнати съвременни български езиковеди.Тук ще бъде приложена само етимологическата справка за името на селото, а подробният анализ е поместен в “Преселнически диалект в Свиленград – традиционно и социолингвистическо проучване на тракийския говор от Беломорска и Одринска Тракия” В.Т.,1999 год.

Задълбочения анализ сочи, че лексемата МЕЗЕК произлиза от праславянската дума *medja, която означава МЕЖДА,СРЕДА,ГРАНИЦА. В историческото развитие на езиците от славянското семейство са настъпили редица изменения, свързани с т. нар. палатализации, вследствие на което праславянската дума се е изменяла, като в съвременността има следния облик:
- Meze – в чешки и словашки езици; Miedza – в полски език;
- Medza – в лужишките езици; Meda – в сърбо – хърватски език.

Рефлектът в съвременния български книжовен език на МЕЗА е МЕЖДА.Става ясно, че формата МЕЗЕ/К - суфиксът - к, - ак - ек е традиционен за образуване на думи за местности - елак, букак и т.н./ е била усвоена като ойконим/име на селище/ в съответния ранен етап от развитието на езика, но впоследствие е загубила връзката си с праобраза и е станала неясна за съзнанието на носителите на езика.Този процес е катализиран и от последващите колонизации /византийски и османски/ на тази част от България.

Името на селището, чието появяване се датира от дълбока древност не е избрано случайно. МЕЗЕК винаги е бил СРЕДИЩЕ, КРЪСТОПЪТ, ГРАНИЦА /срв. meze – межда - среда/.По съществуващи и до днес археологически находки /Тракийската гробница, крепостта Калето, остатъци от стар римски път, който е бил част от Пътя на коприната и по него са се движили керваните от натоварени със свила камили и др./ се установява, че в селището са били съсредоточени важни административни функции и то е било център, средище в културен, обществено-икономически и военно-политически аспект.Един друг факт с чисто реални измерения потвърждава тезата за неговото средищно място – селото отстои на еднакво разстояние от София/Средец/ и Истанбул/Цариград/, което е съответно по 300 км, подобно сходство има и в разстоянието между Мезек и Пловдив/Филипополис/ и Мезек и Александруполис/Дедеагач/, което също е равно – 150 км.

Културни и природни забележителности

Куполната гробница край Мезек е най-голямата по размери и с най-сложна планово-пространствена компизиция между разкритите досега по българските земи тракийски гробници. Планът на гробницата е силно издължен, включва четири помещения - покрит коридор (дълъг 20,65м), две правоъгълни различни по големина помещения и кръгла погребална камера. Дължината и е 30 м. Има две преддверия и куполна зала с каменен саркофаг. Намереният в гробницата при Мезек погребален инвентар е с голяма историческа и художествена стойност (сега се пази в Народния археологически музей, София). Той допълва голямото значение на този изключителен архитектурен паметник и свиделства за високото развитие на материалната и духовната култура на траките към средата на IV век пр. н. е.

Над селото се издига най-добре запазената средновековна крепост в България - Неузетикон от 11-12 век. Тя е изследвана през 1931-1932 г. под ръководството на проф. д-р Богдан Филов и архитект Александър Рашенов. Простира се върху площ около 6,5 дка. При ясно време от кулите ѝ се открива спираща дъха гледка към Бяло море.

Под връх Шейновец (бивше „Курткале“) се намира още една Тракийска куполна гробница, изследвана частично от проф. Богдан Филов. Преддверието и е малко и почти разрушено, Куполното помещение за сега е запазено, но подовата настилка е изцяло разбита от иманяри.

Под връх Шейновец на около 2 км. североизточно се намира самотно скално образувание, с естествена форма, наподобяваща фалос с височина около 30 м и 7-8 м широчина. Стените му са изсечени с множество скални ниши, характерни за ритуално-обредни тракийски светилища.

Вино

В село Мезек се произвежда вино със марката Мезек. Това, и наличието на бунгала и ресторант, дава възможност за развитие на винен туризъм.

Екопътека

През лятото на 2006 беше маркирана екопътека от центъра на селото до връх Шейновец. Дължината й е около 7 км /в едната посока/. Около 6 часа са необходими за отиване и връщане. Добре е да сте запасени с вода, защото теренът е сух. Панорамата, която се разкрива от върха е истинска награда за усилието при изкачването!