Мейв Бренан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мейв Бренан
Maeve Brennan
американска писателка от ирландски произход
Родена
Починала
1 ноември 1993 г. (76 г.)

НационалностFlag of Ireland.svg Ирландия
Flag of the United States.svg САЩ
Учила вАмерикански университет
Работила вписателка, журналистка
Литература
ПсевдонимСкучноватата лейди
Жанровероман, разказ, есе
Известни творбиГостенката
The Long-Winded Lady: Notes from the New Yorker
Семейство
БащаРобърт Бренан
МайкаУна Бренан
СъпругСейнт Клеър Маккелъуей

Мейв Бренан (на английски: Maeve Brennan) е журналистка и писателка от ирландски произход. Работила е за Harper's Bazaar и The New Yorker, където освен репортажи е публикувала и повечето си разкази.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 6 януари 1917 г. в Дъблин. Тя е втората дъщеря на Робърт и Уна Бренан, участвали активно в борбата за независимост на Ирландия от Великобритания в началото на 20 век. Също като сестрите си Емер и Диърдри, Мейв е кръстена на една от ирландските кралици-воини от цикъла Улстър, а името означава „омайваща“ или „опияняваща“. Когато Мейв се ражда, баща ѝ е в затвора като един от местните водачи на провалилото се Великденско въстание[1].

Ранното ѝ детство е белязано от чести местения и претърсвания на дома от британските власти в търсене на Робърт Бренан, по това време в нелегалност.

През 1929 и 1930 г. Мейв и по-малката ѝ сестра Диърдри посещават католически девически интернат. Там се сблъскват със строгостта и закостенелите възгледи на монахините възпитателки, които заклеймяват жизнената Мейв като проклета.

През 1934 г. Робърт Бренан е изпратен във Вашингтон в ролята на ирландски представител за САЩ. Семейството се премества заедно с него. В САЩ Мейв следва английска литература и библиотекарски науки в Американския университет, а по-късно и в Католическия университет в Уошингтън.

Източниците посочват театралния критик Уолтър Кер като голямата любов в живота на Мейв Бренан. Кер разваля годежа им през 1939 г. и през 1943 г. се омъжва за писателката Бриджет Джийн Колинс. Мейв е дълбоко наранена и прекъсва следването си в Католическия университет (където Уолтър Кер е един от нейните преподаватели) без да се дипломира.

В началото на 1940-те години Мейв Бренан се мести в Ню Йорк (семейството ѝ остава във Вашингтон) и от 1941 г. работи като библиотекарка в Нюйоркската общестена библиотека.

През 1943 г. започва работа като авторка на рекламни анонси в модното списание Harper's Bazaar. Тя не само се справя блестящо със задачата си да открива нови модни тенденции, a и сама се превръща в модна икона. Съвременниците описват Мейв като независима, резервирана и много елегантна жена. Говори се, че тя е една от личностите, вдъхновили героинята на Труман Капоти Холи Гоулайтли от Закуска в „Тифани“.

През 1949 г. Мейв Бренан се премества в The New Yorker, където първоначално пише кратки литературни рецензии. От 1954 г., под псевдонима Скучноватата лейди (The Long-Winded Lady), е една от авторките в легендарната рубрика „Talk of the Town“, където нюйоркчани обсъждат живота в своя град.

Мейв публикува първия си разказ – „The Poor Men and Women“, в Harper's Bazaar, а всички останали свои разкази – в The New Yorker [1].

През 1954 г. Мейв Бренан се омъжва за Сейнт Клеър Маккелъуей, колега от редакцията на The New Yorker. Двамата пътуват много, посещават често Ирландия и Англия, и за петте години, за които трае бракът им, не са особено продуктивни професионално.

Късните години на Мейв Бренан са трагични – резервирана, независима жена на млади години – тя страда от все по-дълбоки с напредване на времето психически проблеми. Прекъсва контакт с приятелите и познатите си, които не смеят да се намесят (или биват отхвърлени). На няколко пъти Мейв се подлага на лечение в различни психиятрични клиники.

Мейв Бренан почива на 76-годишна възраст на 1 ноември 1993 г. в старчески дом в Ню Йорк.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературното творчество на Мейв Бренан отразява амбивалентното ѝ отношение към Ирландия. От една страна е чувството на дълг към семейството и родината и от друга – вината, че не иска да живее в Ирландия – дълбоко консервативна страна, със силно католическо влияние, където от жените се очаква единствено и само да се омъжат и да раждат деца и да стоят настрана от политическия и обществен живот. Разказите на Мейв изобилстват от нещастни брачни двойки и ирландски прислужници – свадливи, дребнави и озлобени, неспособни да изразяват чувствата си. Единствено творбите, в които действието се развива в Щатите не са изцяло потискащи и мрачни. Някои от тях са силно автобиографични – героинята Мери Ан Уити живее сама в малка къща на брега на океана с женския си лабрадор на име Блубел, както и самата авторка. Автобиографични елементи в ирландксите разкази водят до срив в отношенията с ирландското ѝ семейство.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издадени на български език[редактиране | редактиране на кода]

Неиздавани на български език[редактиране | редактиране на кода]

Разкази
  • In and Out of Never-Never Land (1969)
  • Christmas Eve (1974)
  • The Springs of Affection: Stories of Dublin (1997)
  • The Rose Garden: Short Stories (2000)
Сборник с репортажи
  • The Long-Winded Lady: Notes from the New Yorker (1969)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Toomey, Elizabeth. The Troubled Life of Maeve Brennan. // Irish America. Юли 2005. Посетен на 31.1.2019. (на английски)

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl, Michaela. "Ich würde so etwas nie ohne Lippenstift lesen.": Maeve Brennan. Eine Biographie. Hoffmann und Campe, 2019. ISBN 3455504140.