Мелетий Ковач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий Ковач
Meletius Kovács
австрийски източнокатолически епископ
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква

Мелетий Ковач (на унгарски: Meletius Kovács; на румънски: Meletie Covaci) е православен и впоследствие източнокатолически австрийски духовник от арумънски македонски произход, титулярен тегейски епископ и глава на румънските униати в Надварад от 16 септември 1748 година до смъртта си на 11 април 1775 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във влашко (арумънско) семейство в южномакедонския град Негуш в 1707 година. Емигрира в Австрийската империя и е ръкоположен за свещеник на 29 юни 1734 година от православния епископ Исая Арадски. В 1736 година Мелетий Ковач приема унията на религиозна церемония в Надварад (Орадя) и става католически свещеник, а по-късно протопоп в Бихардиосег (Диосиг) и след това в Надварад.[3]

По предложение на местното свещенство на 16 септември 1748 година папа Бенедикт XIV го назначава за викарен епископ на римокатолическата Орадийска епархия, отговарящ за униатските енории и Мануил Олшавски, апостолически викарий на Мункач, го ръкополага за титулярен тегейски епископ.[2][1] Това не задоволява румънците в диоцеза, които искат независима епархия. В 1753 година в областта идва сръбския православен епископ Синесий Арадски, който с големи обещания успява да върне голяма част от приелите унията румънци обратно в православието. Движението, предизвикано от сръбския епископ, предизвика смущения и насилие между униатите и православните. Латинският епископ на Надварад Адам Патачич и епископ Синесий Арадски се оплакват във Виена и се обвиняват взаимно. В резултат на оплакванията императрица Мария Тереза създава анкетна комисия, която минава от село на село, за да установи дали жителите искат да останат в унията или да изберат православието. Епископ Ковач се стреми да издейства изпълнение на исканията на униатите и моли анкетната комисия да бъде отделен от римокатолическата епископия и викариатът да се повиши в ранг на автономна епископия, с отделен глава, румънски държавни училища, богословска семинария, манастир и по-добро заплащане на духовенството. Ковач получава само по-добро заплащане за свещенството в 95-те енории, съществуващи в 1756 година.[2]

Мелетий Ковач умира на 11 април 1775 година в Орадя.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Bishop Meletius Kovács †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 14 юни 2019. (на английски)
  2. а б в Episcopul Meletie Covaci. // Biserica Română Unită cu Roma, Greco-Catolică. Посетен на 14 юни 2019 г.
  3. а б Salanschi, Raimondo Rudolf. Un Prete Ortodosso Diventato Vescovo Greco-Cattolico di Oradea: Meletie Covaci (1748-1775). // Studia Universitatis Petru Maior. Historia 13 (2). Petru Maior University Publishing House, 2013. ISSN 1582-8433. с. 19 - 26.
пръв титулярен тегейски епископ
(16 септември 1748 – 11 април 1775)
Стефан Левински
пръв глава на румънските униати в Надварад
(16 септември 1748 – 11 април 1775)
Моисей Драгош
(надварадски епископ)
     Портал „Австрия“         Портал „Австрия          Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „Македония“         Портал „Македония