Мелетий Ковач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелетий Ковач
Meletius Kovács
австрийски източнокатолически епископ
Роден
1707 г.
Починал
11 април 1775 г. (68 г.)

Религия Римокатолическа църква

Мелетий Ковач (на унгарски: Meletius Kovács; на румънски: Meletie Covaci) е православен и впоследствие източнокатолически австрийски духовник от арумънски македонски произход, титулярен тегейски епископ и глава на румънските униати в Надварад от 16 септември 1748 година до смъртта си на 11 април 1775 година.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във влашко (арумънско) семейство в южномакедонския град Негуш в 1707 година. Емигрира в Австрийската империя и е ръкоположен за свещеник на 29 юни 1734 година от православния епископ Исая Арадски. В 1736 година Мелетий Ковач приема унията на религиозна церемония в Надварад (Орадя) и става католически свещеник, а по-късно протопоп в Бихардиосег (Диосиг) и след това в Надварад.[3]

По предложение на местното свещенство на 16 септември 1748 година папа Бенедикт XIV го назначава за викарен епископ на римокатолическата Орадийска епархия, отговарящ за униатските енории и Мануил Олшавски, апостолически викарий на Мункач, го ръкополага за титулярен тегейски епископ.[2][1] Това не задоволява румънците в диоцеза, които искат независима епархия. В 1753 година в областта идва сръбския православен епископ Синесий Арадски, който с големи обещания успява да върне голяма част от приелите унията румънци обратно в православието. Движението, предизвикано от сръбския епископ, предизвика смущения и насилие между униатите и православните. Латинският епископ на Надварад Адам Патачич и епископ Синесий Арадски се оплакват във Виена и се обвиняват взаимно. В резултат на оплакванията императрица Мария Тереза създава анкетна комисия, която минава от село на село, за да установи дали жителите искат да останат в унията или да изберат православието. Епископ Ковач се стреми да издейства изпълнение на исканията на униатите и моли анкетната комисия да бъде отделен от римокатолическата епископия и викариатът да се повиши в ранг на автономна епископия, с отделен глава, румънски държавни училища, богословска семинария, манастир и по-добро заплащане на духовенството. Ковач получава само по-добро заплащане за свещенството в 95-те енории, съществуващи в 1756 година.[2]

Мелетий Ковач умира на 11 април 1775 година в Орадя.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Bishop Meletius Kovács †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 14 юни 2019. (на английски)
  2. а б в Episcopul Meletie Covaci. // Biserica Română Unită cu Roma, Greco-Catolică. Посетен на 14 юни 2019 г.
  3. а б Salanschi, Raimondo Rudolf. Un Prete Ortodosso Diventato Vescovo Greco-Cattolico di Oradea: Meletie Covaci (1748-1775). // Studia Universitatis Petru Maior. Historia 13 (2). Petru Maior University Publishing House, 2013. ISSN 1582-8433. с. 19 - 26.
пръв титулярен тегейски епископ
(16 септември 1748 – 11 април 1775)
Стефан Левински
пръв глава на румънските униати в Надварад
(16 септември 1748 – 11 април 1775)
Моисей Драгош
(надварадски епископ)
     Портал „Австрия“         Портал „Австрия          Портал „Католицизъм“         Портал „Католицизъм          Портал „Македония“         Портал „Македония