Мери Елизабет Фрай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Мери Елизабет Фрай
Mary Elizabeth Frye
американска поетеса
Родена
Починала
Националност Флаг на САЩ САЩ
Литература
Жанрове стихотворение
Семейство
Съпруг Клод Фрай

Мери Елизабет Фрай (на английски: Mary Elizabeth Frye) е американка, станала известна в края на 1990-те със стихотворението си „Не стой на гроба ми и не плачи“ (на английски: Do not stand at my grave and weep), написано през 1932 година и добило междувременно огромна популярност в САЩ и Великобритания като анонимна творба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мери Елизабет Фрай е родена през 1905 година в Дейтън, Охайо. На тригодишна възраст осиротява и на 12 години се мести да живее в Балтимор. Там през 1927 година се жени за Клод Фрай, който имал шивашки бизнес, докато тя самата отглеждала и продавала цветя. Била страстна читателка със забележителна памет. Доживява до 98-годишна възраст.

„Не стой на гроба ми и не плачи“[редактиране | редактиране на кода]

Първото и най-известното стихотворение на Фрай е от 1932 година — дванадесетостишието „Не стой на гроба ми и не плачи“. Повод за написване на стихотворението ѝ дава младата германка от еврейски произход Маргарет Шварцкопф, която известно време преди годежа си живее заедно със семейството на Мери и Клод. Маргарет била загрижена за болната си майка в Германия, но била предупредена да не се връща в родината, поради засилващите се антисемитски настроения в Германия. Когато по-късно майката починала, Маргарет съкрушена споделила с Мери, че никога нямала възможността да застане пред гроба на майка си и да пролее сълзите си. В изблик на съчувствие Мери Фрай веднага написва стихотворението на попаднала в ръцете ѝ кафява хартиена пазарска торбичка.

В кръга на най-близките на Мери Фрай стихотворението толкова се харесало, че тя го преписвала в много екземпляри и им го подарявала лично. Никога не го е публикувала и не е запазвала авторските си права над него. В последващия период от почти 60 години след написването си, стихотворението става много популярно, тъй като е често четено на погребения и при други подходящи поводи. При това устно разпространение обаче информацията за автора му се загубва. То присъства в много антологии с американска поезия като анонимна творба, включително и такива издадени след като самоличността на авторката му е доказана през 1998 година.

През 1995 година по повод Деня на националната поезия, британската телевизионна програма „Книжният червей“ провежда допитване, за да установи кои са любимите стихотворения на британците, и впоследствие публикува в книга избраните от публиката стихове. В предговора на книгата пише, че „Не стой на гроба ми и не плачи“ е „неочакваният поетичен успех на годината“; стихотворението "провокира изключителна реакция… молби за включването му в конкурса започнаха да валят моментално и през следващите седмици общо около тридесет хиляди гласа бяха подадени за него. В известен смисъл, това стихотворение беше „упълномощено“ да стане любимото стихотворение на нацията, въпреки че беше извън конкурса." Този отзив е допълнително по-забележителен от факта, че името и националността на американката Фрай към този момент продължават да са неизвестни.

Претенденти за авторство над стихотворението има много, включително и то е смятано, че е част от американската фолклорна поетична традиция и молитва при погребение, изпълнявана от навахите. Авторството е приписвано е на Дж. Т. Уигинс, Мариан Райнхардт, Стивън Къминс, както и на един британски войник, убит при бомбардировка в Северна Ирландия, сред чиито вещи родителите му откриват препис на стихотворението.[1] Самоличността на авторката е установена през 1998 година, благодарение на проучване на журналистката Абигейл ван Бюрен.[2]

Съществуват голям брой производни версии на стихотворението, части от него са включвани в различни песни и филми.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Frequently asked for poems: Do not stand at my grave and weep, poetrylibrary.org.uk
  2. Mary E. Frye. The Times (London, England). 5 November 2004.