Мери Луиз Прат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мери Луиз Прат
американска литературна теоретичка
Родена
1948 г. (76 г.)
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работила вНюйоркски университет

Мери Луиз Прат (на английски: Mary Louise Pratt, р. 1948) е професор по испански и португалски езици и литератури в Нюйоркския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Получава бакалавърска степен по съвременни езици и литератури в Университета на Торонто през 1970 г., магистърска степен по лингвистика в Университета на Илинойс в Ърбана през 1971 г. и докторска степен по сравнително литературознание в Станфордския университет през 1975 г.[1]

Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

С първата си книга, Към теория за речевите актове на литературния дискурс, внася важен принос за критическата теория, като демонстрира, че в структурата на устните наративи може да се види фундаментът на писмения литературен наратив. В тази книга Прат се опира на изследванията на Уилям Лабов, за да покаже, че всички наративи съдържат общи структури, които могат да бъдат открити и в литературните, и в устните повествования.

В по-новите си изследвания Прат се занимава с това, което сама нарича „контактни зони“ – зоните, които позволяват смесване на две или повече култури. Тя отбелязва, че контактните зони са „социални пространства, където културите се срещат, сблъскват и се борят помежду си, често в контекста на силно асиметрични отношения спрямо властта, както е при колониализма, робството и техните съвременни варианти, живина много места по света и днес“. В статията си „Изкуството на контактната зона“ Прат изковава термина „автоетнографски“ текстове, които са „текстове, в които хората задължават сами себе си да се описват в категориите, които други са създали за тях“.[2]

Понятието за „контактни зони“ може да се използва дори за пространство като българската Уикипедия, както е направено от български изследовател по отношение на статията „Помаци“: „Ако изследването на Прат се вписва в контекста на 18-и и 19 век и колониалните отношения, когато пътуването и общуването между културите има едни измерения, то днес, в 21 век, движението на хора, стоки, финанси, идеологии, идеи има съвсем други форми и измерения и едно допълнително пространство, различно от физическото – медийното пространство. В рамките на медийното пространство днес, култури и религии се срещат, хората – също. По-сложното обяснение на „въпросът е да седнем и да се разберем“ е, че статията „Помаци“ в българската версия на Wikipedia среща на едно място две различни култури – културата на доминиращата официална идентичностна рамка на „българското“ и културата на останалата, в една или друга степен, в маргинална позиция рамка на различието.“[3]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Toward a Speech Act Theory of Literary Discourse (Към теория за речевите актове на литературния дискурс). Bloomington: Indiana University Press, 1977, 256 p.
  • Linguistics for Students of Literature (Езикознание за студенти по литература). (в съавторство с Елизабет Клос Траугот). New York: Harcourt Brace Jovanovich, 1980, 444 p.
  • Women, Culture and Politics in Latin America (Жените, културата и политиката в Латинска Америка). (в съавторство с осем свои колеги). Berkeley: U California Press, 1990, 270 p.
  • Imperial Eyes: Travel Writing and Transculturation (Имперските очи: Пътеписите и преноса на култура). London and New York: Routledge, 1992, 256 p. (Преиздавана през 1993, 1994, 1995, 1997, 1998, 2000 г.).

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • Critical Passions: Selected Essays. Durham, NC: Duke University Press, 1999. (съредактор с Катлийн Нюман)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]