Мери Сидни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мери Сидни
Mary Sidney
английска поетеса
Портрет на Мери Сидни от Никълъс Хилиард, ок. 1590
Портрет на Мери Сидни от Никълъс Хилиард, ок. 1590

Родена
Тикънхил Палас Бюдли, Уорстършър, Англия
Починала
Националност Флаг на Англия Англия
Литература
Жанрове стихотворение
Направление Английски Ренесанс
Известни творби „Трагедията на Антоний“ (1590)
Семейство
Съпруг граф Хенри Хърбърт
Деца Уилям (р. 1580), Катрин (р. 1581), Ан (р. 1583) и Филип (р. 1584).
Мери Сидни в Общомедия

Мери Хърбърт, графиня Пембрук, родена Мери Сидни (на английски: Mary Sidney; 27 октомври 1561 – 25 септември 1621) е една от първите англичанки, която придобива репутация за литературното си творчество, преводи и покровителство.

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мери Сидни е родена в кралската резиденция Тикънхил Палас Бюдли в Уорстършър на 27 октомври 1561 г. Тя е една от дъщерите на сър Хенри Сидни и лейди Мери Сидни. Майка ѝ е дъщеря на Джон Дъдли и по-голяма сестра на Робърт Дъдли. Сестра е на сър Филип Сидни.

Портрет на Мери Сидни, гравюра от 1835 г.

След смъртта на сестра ѝ Амброзия през 1576 г. Мери Сидни, единствената оцеляла дъщеря на семейство Сидни, е извикана от кралица Елизабет I в Лондон като член на свитата ѝ. През 1577 г. Робърт Дъдли урежда женитбата на племенницата си за граф Хенри Хърбърт, тогава на 44-годишна възраст. На 17-годишна възраст Мери става господарка на имението Уилтън близо до Солсбъри и на замъка Байнард в Лондон.

Мери има четири деца, първото от което, Уилям Хърбърт (1580-1630), 3-ти граф Пембрук, вероятно е младежът, описан в сонетите на Шекспир. Другият ѝ син, Филип, става 4-ти граф Пембрук при смъртта на брат му през 1630 г. Двамата братя са „Несравнимата двойка“, на която е посветено Първото фолио на Шекспир. И двамата са покровители на King's Men, трупата на Шекспир.

Мери Сидни превръща имението Уилтън в „рай за поети“, известен като „Уилтънски кръжок“, включващ Едмънд Спенсър, Майкъл Дрейтън, Джон Дейвис и Самюъл Даниъл. Мери Сидни поема задачата да да увеличи и редактира Аркадия на брат си сър Филип Сидни и творбата е публикувана като Аркадия на графинята на Пембрук, една от най-четените книги през следващите 300 години.

Тя също довършва превода на брат си на Псалмите. Тя превежда 44-150 псалм, използвайки Женевската Библия и коментари на Жан Калвин и Теодор Беза. Като компетентен теолог, тя не се страхува да се различава от Калвин по някои малки въпроси. Копие от завършената книга е представено на кралица Елизабет през 1599 г. Творбата е позната като Псалмите на Сидни и е важно влияние върху развитието на английската поезия в късния 16. и ранен 17. век. Джон Дън пише стихотворение в нейна възхвала. Псалмите са извлечени от предишни преводи на английски език, а не от оригиналния иврит, тъй че те по-скоро са метафраза, отколкото превод.

Нейната пиеса The Tragedy of Antonie (1592) е превод от френски на пиесата на Робер Гарние Marc-Antoine (1578). Пиесата може да е послужила като източник за Антоний и Клеопатра (1607) нa Уилям Шекспир.

Съпругът на Мери умира през 1600 г. Мери Сидни умира от едра шарка в дома ѝ на улица Алдърсгейт в Лондон на 25 септември 1621 г., същата улица на която по-късно Джон Уесли получава религиозното си призвание.

При смъртта си Мери Сидни е възхвалена от мнозина, включително от поетесата Емилия Лание. Нейният епитаф, приписван на Бен Джонсън, гласи:

Underneath this sable hearse,

Lies the subject of all verse,

Sidney's sister, Pembroke's mother.

Death, ere thou hast slain another

Fair and learned and good as she,

Time shall throw a dart at thee.

Американският учен Робин Уилямс излага теория, че Мери Сидни е автор на сонетите, част от поезията и пиесите, приписвани на Уилям Шекспир.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Въпросът за авторството на Шекспир