Металоорганично съединение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Металоорганично, или органометално, се нарича всяко органично съединение, в молекулите на което метален атом е свързан с един или повече въглеродни атоми от органична група.[1] Известни са органометални съединения с почти всички метали. Най-голямо значение имат съединенията на цинка, живака, алуминия.

Класове органометални съединения
Cr(CO)6.png
Hafnocenedichloride.svg
Polystannane12.jpg
AgostKubas.png
Хексакарбонилхром, карбонилен комплекс Хафниоцен дихлорид, сандвичев комплекс Полидиалкилстанан, органометален полимер Полифункционално органомолибденово съединение

Съединения на s- и p-метали[редактиране | редактиране на кода]

Най-употребявани са органометалните съединения на алкалните и алкалоземните метали и алуминия.[1] В тях връзките M–C са йонни (C:-K+, C:-Na+) и ковалентни полярни (δ-C–Liδ+, δ-C–Mgδ+). В кристално състояние еднотипните (MRn) и смесените им органометални съединения са координационно асоциирани.

Kbenzyl.svg
Allylmagnesiumbromid.svg
Triphenylaluminum.svg
Tetrabutyllead.svg
Бензилкалий Винилмагнезиев бромид, Гриняров реактив Трифенилалуминий Тетрабутилолово, отровно

Органолитиевите съединения са открити от К. Циглер. Те са селективни реагенти в органичният синтез, а реактивността им нараства при координиране на подходящ бидентатен лиганд. Могат да бъдат използвани за полимеризация на алкени, алкилиране на арени и др. Органонатриевите и органокалиевите съединения са по-реактивни от органолитиевите. Използват се като реактанти при полимеризацията и съполимеризацията на 1,3-бутандиен.

Органомагнезиевите съединения са сред най-широко използваните, най често под формата на Гринярови реактиви (RMgX). Органокалциевите съединения се използват рядко в органичния синтез и са по-реактивни.

Органоалуминиевите съединения, синтезирани за първи път от Бактън и Одлинг през 1865 г., са Люисови киселини. Те биват еднотипни и смесени. Използват се като реагенти в присъединителните реакции и като катализатори за полимеризацията на алекни, алкадиени и други ненаситени въглеводороди по Циглер-Ната.

Органогерманиевите съединения имат сходни свойства с въглеводородите.[1] Органокалаените и органооловните съединения са стабилни на въздух и не хидролизират. Органокалаените съединения са фунгициди, а органооловните съединения са отровни.

Органоантимоновите и органобисмутовите съединения са подобни на фосфорните, но са по-основни. Могат да бъдат получени от гринярови реактиви и съответно SbCl3, BiCl3 или BiCl5.[2]

Съединения на d- и f-метали[редактиране | редактиране на кода]

безрмка
Neptunium and Plutonium cyclooctatetraene sandwich complexes.png
Os2(CO)9 Сандвичеви комплекси на нептуний и плутоний

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Петров, Галин. Органична химия. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006. ISBN 978-954-07-2382-2. с. 291 – 302.
  2. Каррер, П.. Курс органической химий. Ленинград, Государственное научно-техническое издательство химической литератур, 1962.